Решение № 43 от 02.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110129917 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по съединени на основание чл. 213 ГПК за разглеждане в едно производство искови молби, подадени от С. С. Х. срещу „..“ ЕООД, с които са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключени между страните Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. и Договор за предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г., и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лв., частична претенция от вземане в общ размер от 112,20 лв., представляваща недължимо платена и подлежаща на връщане сума по Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г.

В исковите молби ищецът твърди, че е сключил Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г. и Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г. с „....“ АД, по силата на които е получил в заем съответно сума в размер от 350 лв. и сума в размер от 1000 лв.

В чл. 4 от всеки договор е предвидено обезпечаване на заема с гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на заемодателя, или гаранция от одобрено от заемодателя дружество. По отношение на поръчителите са уговорени изисквания за минимален размер на получаваното нетно трудово възнаграждение от 1000 лв. и трудова ангажираност на безсрочен трудов договор, както и да не са поръчителствали на други лица и да имат чиста кредитна история в ЦКР на БНБ.

Съобразно договорените изисквания ищецът сключил с „..“ ЕООД Договор за 1 предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г. и Договор за предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г., по силата на които ответникът поел задължение да обезпечи предоставените заеми срещу възнаграждение, дължимо от заемополучателя разсрочено на вноски, заедно с месечните вноски по договорите за заем. Съгласно постигнатите договорености плащането на вноските от възнаграждението за предоставеното обезпечение е следвало да бъде извършвано към „....“ АД, което дружество е било упълномощено от „..“ ЕООД за събиране на сумите в негова полза.

Ищецът поддържа, че така сключените договори за предоставяне на поръчителство/гаранция са нищожни, за което навежда подробно обосновани доводи.

Твърди, че с оглед предвидените в чл. 4 от договорите за заем на практика неизпълними за длъжника изисквания е бил лишен от избор как да обезпечи задълженията си за връщане на заемните суми и е бил принуден да предостави обезпечение чрез одобрено от заемодателя дружество. Излага, че двете дружества са свързани лица и разходът на потребителя по договорите за предоставяне на поръчителство/гаранция представлява сигурен доход за заемодателя. Сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като възнаграждението за предоставеното обезпечение не е включено в ГПР, за който не е ясно как е формиран, като по този начин счита, че се заобикаля и императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа също, че договорите за предоставяне на поръчителство/гаранция са лишени от основание, тъй като в полза на потребителя не се предоставя реална услуга, а отделно от това се позовава и на накърняване на добрите нрави с оглед свързаността между двете дружества и уговарянето, в разрез с принципите за добросъвестност и справедливост, на допълнително възнаграждение в полза на заемодателя под формата на такова за поръчителство по друго правоотношение. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от водене на сезиращите съда искове. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговори на исковите молби с изразено становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за нищожност на процесните договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, като поддържа, че същите са валидно сключени и не страдат от сочените в исковите молби пороци, които намира за относими към преценката за действителност на договорите за паричен заем. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените деловодни разноски.

С протоколно определение от 14.03.2024г. съдът е уважил направено от ищеца искане по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК за допускане изменение на размера на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена сума по Договор за предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г. до размера от 304,72 лв. Иск с посоченото правно основание обаче е предявен само с предмет платената сума по Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г., поради което допуснатото 2 погрешка изменение се явява безпредметно и не поражда последици, резултиращи в обема на търсената от ищеца искова защита.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на сключени между страните договори за предоставяне на поръчителство/гаранция със соченото в исковите молби съдържание, и пороците, които твърди да влекат нищожност на същите, както и извършено плащане на исковата сума в погашение на поето по такъв договор задължение, докато ответникът носи тежестта за доказване на валидно правно основание за получаване на сумата.

По делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се установява, че между С. С. Х., в качеството на заемополучател, и трето за спора лице – „....“ АД, в качеството на заемодател, са сключени Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г. и Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г. По силата на първия договор посоченото дружество е предоставило на ищеца сумата от 350 лв., срещу поето от последния задължение за връщането й ведно с възнаградителна лихва на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер от 30,65 лв., с падеж на последна вноска 16.07.2021г., при фиксиран годишен лихвен процент 40,00% и годишен процент на разходите 49,30%. По силата на втория договор на ищеца е отпусната заемна сума в размер от 1000 лв., подлежаща на връщане ведно с възнаградителна лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер от 265,82 лв., с падеж на последна вноска 13.07.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент 30,00% и годишен процент на разходите 35,05%. В чл. 4 от всеки от двата договора е уговорено, че заемополучателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители физически лица, всеки от които да отговаря на следните условия: нетния размер на осигурителния му доход да е над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с дружеството заемодател; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции, или, ако има, кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, за общо дължимата по договора сума със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество поръчител/гарант, което предоставя гаранционни сделки. Не се спори, че заемодателят е предал, а ищецът е получил заемните средства при сключване на договорите, което обстоятелство се установява и от обективираните в чл. 3 от същите декларации на страните с характер на разписки.

3

Също безспорно и видно от приетите писмени доказателства е, че ищецът е сключил с „..“ ЕООД два договора за обезпечаване на предоставените заеми, съответно 1/ Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г., по силата на който ответното дружество се е задължило да сключи с „....“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря солидарно с ищеца пред дружеството заемодател за изпълнението на поетите от заемополучателя задължения по процесния Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г., и 2/ Договор за предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г., по силата на който ответното дружество се е задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „....“ АД с наредител потребителя, с цел гарантиране изпълнението на задълженията му по процесния Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г. В чл. 2 на всеки от тези договори е предвидено, че влизат в сила в случай, че ищецът заемополучател не изпълни задължението си за предоставяне на обезпечение по договорите за заем под формата на поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Съгласно чл. 3, ал. 1 на всеки договор за поетото задължение в полза на ответника е уговорено възнаграждение съответно в размер от 112,20 лв. по първия договор, и в размер от 304,72 лв. по втория договор, платими от ищеца разсрочено на вноски на падежа на плащане на погасителните вноски по съответния обезпечен договор за заем, като съгласно ал. 3 на чл. 3 „....“ АД е овластено да приема вместо поръчителя/гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението, като в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване изискуемите задължения на потребителя към всяко от двете дружества, с приоритет се погасяват задълженията към поръчителя/гаранта. В чл. 12 е предвидена възможност поръчителят/гарантът да прехвърли по всяко време правата си по договорите в полза на трето лице.

От заключението на приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, както и неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество възнаграждение в размер от 42,99 лв. по Договор за предоставяне на поръчителство № ..... от 23.04.2021г., докато задължението му за възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция № ... от 15.03.2022г. е останало непогасено. Съгласно констатациите на вещото лице с включване на уговореното възнаграждение при изчисляване на ГПР по обезпечените договори за заем същият би бил съответно в размер от 1326,11 % по Договор за паричен заем № ..... от 23.04.2021г., и в размер от 373,17% по Договор за паричен заем № ... от 15.03.2022г.

Спорът между страните се концентрира върху валидността на сключените от тях договори за предоставяне на поръчителство/гаранция, който въпрос обуславя и преценката за наличие или липса на основание за извършеното от ищеца плащане на исковата сума.

4

Не се твърди и не са ангажирани доказателства за това предоставените на ищеца кредити да са предназначени и използвани във връзка с упражнявана от него професионална и търговска дейност, поради което съдът приема, че ищецът е страна по сключените с „....“ АД договори за паричен заем като потребител на финансовата услуга по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП, предоставена му от кредитодателя – небанкова финансова институция, търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. С оглед качеството на страните по тях и естеството на престациите тези договори са по правната си същност договори за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и възникналите от тях правоотношения се регулират от специалния закон. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Договорът се сключва в писмена форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК, и трябва да отговаря на строго определени изисквания по ЗПК за неговото съдържание. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожност на същия. Кредитополучателят по такъв договор се ползва и от потребителската защита срещу неравноправни клаузи по чл. 143 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.