Решение № 25 от 07.06.2024, Районен съд - Ардино

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ардино, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АРДИНО в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Байданова при участието на секретаря Катя Т. Хаджиева като разгледа докладваното от Дарина Байданова Гражданско дело № 20245110100025 по описа за 2024 година

Производството е по чл.5, т.1 КМЧП във вр. с чл.19, ал.1 ЗГР.

Постъпила е молба, в която молителите, като родители и законни представители на непълнолетното дете Доа Й., твърдят, че детето им Доа Й., с ЕГН **********, е родено на 28.07.2016 г. в РТурция с имена Д. Й. и на 20.02.2019г. от община Ардино на детето е съставен акт за раждане № 0063 въз основа на съставения в РТурция акт за раждане на детето. При пресъставяне на акта за раждане за собствено име на детето погрешно било вписано Д., вместо Д., въпреки че от раждането си детето носело собственото име Д. и с това име било известно сред близки и познати и със същото име били издадени документите му в Р Турция са със собственото му име Д..

Молителите твърдят, че произхождат от мюсюлманската етническа общност в РБългария и сред тяхната общност нямало собствено име Д., поради което детето и родители му желаели собственото име детето да бъде променено и за бъдеще то да се именува Д.. Считат, че несъответствието в собственото име на детето им понастоящем и това, с което име е известно детето, ще създава затруднения в ежедневното общуване в обществото и в контактите му с административни органи и служби. Молят съда да постанови решение, с което да допусне промяна на собственото име от Д. на Д. и да бъде разпоредено извършената промяна да бъде отразена в акта за раждане на детето Д. Й.. В съдебно заседание чрез изрично упълномощен представител поддържат молбата и молят съда да я уважи.

В срока по чл. 131 от ГПК заинтересованата страна община Ардино и контролиращата страна Районна прокуратура - Кърджали, ТО-Ардино не представят отговор на молбата. В съдебно заседание същите не изпращат представител и не вземат становище.

Съгласно чл.28 от Кодекса на международното частно право (КМЧП) 1 сезираният съд следва служебно да се произнесе по международната си компетентност при дела с международен елемент.

Установява се в случая, че единият от родителите на малолетния молител е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес в РБългария, а вторият родител – майката е гражданка на Република Турция, поради което малолетния молител по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗБГ е български гражданин по произход, тъй като поне единият от родителите му е български гражданин.

Поради това и предвид липсата на специални разпоредби в Договора за правна помощ по граждански и наказателни дела между народна Република България и Република Турция, в друг международен акт в сила за РБългария или в друг закон следва извод, че са приложими са общите правила, установени в КМЧП /по аргумент от чл.5, ал.4 от Конституцията на РБ във вр. с чл.3, ал.1 и 2 от КМЧП/. Нормата на чл. 4 от КМЧП урежда общата компетентност на българските съдилища, а чл. 5, т.1 от КМЧП съдържа специална такава по искове за промяна или защита на името, когато лицето е български гражданин или има обичайно местопребиваване в Република България. Съгласно чл. 53, ал. 1 от КЧМП името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото право на лицето. В случая съдът намира, че спрямо молителката Д. Й. се установява наличието на последното условие – същата по силата н чл.8,ал.1 от ЗБГ е българска гражданка. Следователно, българският съд е компетентен да разгледа предявената молба за промяна на собствено име.

Съдът, след като съобрази със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се по делото, че непълнолетното дете - молител е родено на 28.07.2016 г. в РТурция от родители: майка – А. Й. /К.а/ - турска гражданка и баща – С. Й. /С. Р. К./ - български и турски гражданин и е записана в пресъставения акт за раждане в РБългария № ********., издаден от община Ардино, с имената Д. Й. и поради това, че е българска гражданка, е присвоен ЕГН **********.

С представеното по делото удостоверение за раждане №********, издадено от РТурция , общ. Буджа, е удостоверено, че собственото име на детето в РТурция е Дога.

С представеното по делото препис-извлечение от семейния регистър на община Борнова, област Измир, РТурция е удостоверено, че С. Й. и А. Й. са родители на детето Д. Й., както и на детето Д. Й..

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства - свидетелските показания на Р. М. А. – дядо на детето, който свидетелства, че собственото име на внучката му се изписва с буква „г“-Д.. В общината при пресъставянето на акта за раждане изпуснали една буква и я записали Д., вместо Д.. Бащата на детето имал българско и турско гражданство,а майката е турска гражданка.

Детето било родено в Турция и било записано с името Д.. Името Д. в превод от турски на български език означавало „природа“, затова била записана Д..

Обяснява, че в Турция буквата „г“, когато е по средата на думата, не се чете. С името Д. детето било известно от самото раждане през 2016 г. и за свое име детето считало името Д..

При тези данни, съдът намира предявената молба за основателна.

С оглед това, че малолетният молител е както български, така и турски 2 гражданин, поради това, че баща й е български гражданин, родена е в РТурция, но в регистрите на община Ардино при пресъставянето на акта за раждане е записана със собственото име Д., каквото име не съществува сред лицата от турската етническа общност и предвид чл.548 от ГПК, че когато фактите са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на глава 50 от ГПК само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил този факт, при прилагане посоченото правило по аналогия съдът намира, че липсват пречки да се произнесе по молбата, тъй като молителят като български гражданин не може да промени собственото си име по гражданските регистри на България чрез искане, отправено до турските власти. Нормата на чл.19, ал.1 от ЗГР не ограничава действието си само до пределите на България, а следва да се тълкува в полза на българските граждани съгласно компетентността на българския съд, уредена в чл.53, ал.1 от КМЧП, съгласно който името на лицето и неговата промяна се уреждат от отечественото право на лицето.

Съгласно теорията и съдебната практика правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, урежда се с императивни правни норми и промяната на името е регламентирана като потестативно право, възникващо при точно определени от закона основания - да е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, или когато важни обстоятелства налагат това /чл.19, ал.1 от ЗГР/. В случая, молбата за промяна на собственото име на малолетния молител се основава на обстоятелството, че името не е сред имената в турския етнос и желанието на детето е за промяна чрез добавяне на буквата – г, или от Доа на Дога, с което самото то се идентифицира. Предвид обстоятелството, че молбата за промяна на името, в т.ч. на някой от неговите елементи при наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗГР се разглежда по правилата на охранителното производство - чл. 530 - чл. 541 ГПК и доколкото разпоредбата на ЗГР не препраща към друг процесуален ред, следва да се отбележи, че същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици, без те да представляват същевременно посягане върху чужда правна сфера.

Съгласно трайната практика на ВКС по отношение на това какви обстоятелства са "важни" по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР, за да бъде допусната промяна на името на едно лице, е прието, че това са тези, които са лично и обществено значими, като лично значимите може да са такива, които са несъвместими за честта и достойнството на молителя, при липса на забрана едно лице, притежаващо имена, които не са с български произход, да получи име, сочещо на български произход, ако това име му създава социални и емоционални затруднения при индивидуализацията на личността и определянето на принадлежността й към определено семейство. В случая бе установено, че малолетният молител се определя и представя в обществото със собственото име Д., а не както е записано в пресъставения акт – Д., въпреки звуковото произношение на името в този смисъл и каквото име не съществува в турския етнос. ОТ друга страна, името Д. действително се превежда от турски език на български смислово като природа. Така създалото се различие в името, с оглед приетото от молителя като свое различно собствено име - Д., с което именно се идентифицира, несъмнено създава неудобства при легитимирането на молителя пред държавни органи и 3 институции и обуславя интереса от подадената молба за смяна на собственото име от Д. на Д. На последно място, бе установено категоричното желание на молителя да носи собственото име Д., с което въпреки невръстната си възраст се представя и е известна в обществото и личностно се самоопределя, които обстоятелства, според настоящия състав, са достатъчни, за да се приеме, че в случая са налице „важни обстоятелства” по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на исканата промяна на собственото на малолетния молител съгласно етническата му принадлежност от Доа на Дога. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, изразена в решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 227/2010 г.. решение № 293 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., III г. о., ГК, решение № 1426/10.12.2008 г. по гр. дело №396/2008 г. на V-TO гр. отд. на ВКС и решение № 138/19.03.2009 г. по гр. дело № 6115/2007 г. на II - ро гр. отд. на ВКС. Именно, последното съдът намира за важно обстоятелство по смисъла на закона, обосноваващо допускане на промяна в данните за гражданско състояние на Д. Й., включително в акта за раждане, а именно, в собственото име, като същата за бъдеще се именува Д. Й.. Настоящият състав намира,че в случая посочената промяна ще бъде в полза на най-добрия интерес на детето, тъй като противното влошава неговото положение. На последно място,съдът отчита и че правото на име е индивидуално право, свързано с правото на личен и семеен живот, което се гарантира от чл.8 от ЕКПЧ.

Следва препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностните лица по гражданското състояние по местораждане и местожителство - община Ардино, за отразяване промяната в акта за раждане и в гражданските регистри на населението.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНТЕН по предявената молба, вх.№

259/15.03.2024г. по гр.д. № 25/2024г. по описа на Районен съд – Ардино, на Д.

Й., с ЕГН ********** – българска и турска гражданка, действаща чрез родителите си С. Р. К.,с ЕГН ********** от с.******** и А. К. /А. Й./-турска гражданка, родена на **********г. в РТурция, с пр. осн. чл.5, т.1 КМЧП във вр. с чл.19, ал.1 ЗГР, е БЪЛГАРСКИ СЪД.

ДОПУСКА промяна в собственото име на Д. Й., с ЕГН **********, от с. *******, вписано в Акт за раждане № ****** г., съставен в община Ардино, от Д. на Д., като занапред същата се именува Д. Й..

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние при община Ардино за отразяване промяната в акта за раждане и в гражданските регистри на населението.

Решението е окончателно.

Съдия при Районен съд – Ардино: _______________________ 4