Определение № 2155 от 15.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2155 гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Анжелина Христова

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Касационно търговско дело № 20268002900891 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение № 287/11.12.2025 г. по в.гр.д. № 179/2025 г. на Апелативен съд-гр.Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение на Окръжен съд - гр.Габрово по гр.д. № 159/2024 г. – за осъждането на касатора да плати на М. Ц. П. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП в размер на разликата от 12 000 лв. до 40 000 лв. Сочи се от касатора, че въззивното решение в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Поддържа се, че въззивният съд не е преценил правилно всички доказателства и доводи по делото и е определил занижена степен на съпричиняване.

Установено е по делото, че ищцата е предприела пресичане на неразрешено и необозначено за целта място, без да даде знак, като по този начин сама се е поставила в сериозна опасност. От това обстоятелство следва изводът, че нейният принос за реализиране на процесното ПТП е равен на този на водача на автомобила. Оспорва се от касатора като силно завишен, несправедлив и неотговарящ на реално претърпените вреди определеният по реда на чл.52 ЗЗД размер от 50 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се, че не са оценени правилно от решаващия съд обстоятелствата, които съгласно Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди – брой, вид и тежест на получените от ищцата травми. Не са отчетени възстановяването на ищцата, липсата на негативни прогнози и на усложнения, както и социално-икономическата обстановка в страната към настъпване на увреждането. Изложени са съображения, че в причинна връзка с процесното събитие са само следните увреждания – счупване на външен и вътрешен глезен на лява подбедрица с изразено разместване на основните костни фрагменти, както и счупване на 1 ръба на задната долна част на големия пищял, с изкълчване на лявата глезенна става.

Ответницата М. Ц. П. е подала отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че решението на окръжния съд е влязло в сила в частта, в която е уважен искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 12 000 лв., както и искът за имуществени вреди до размера от 450 лева, поради което е намерил, че е формирана СПН относно правопораждащите факти за отговорността на ответника "Дженерали Застраховане" АД като застраховател п о застраховка "Гражданска отговорност“ за претърпените от ищцата вреди, настъпили от ПТП на 07.09.2023 г. , причинено от С. Г. С. при управление на л.а. "Тойота Рав 4" с рег. № ЕВ 1938 ВК. Като спорни във въззивното производство са отграничени въпросите за размера на обезщетението за неимуществени вреди и за степента на приноса на пострадалата по чл.51 ал.2 ЗЗД.

По отношение на размера на претърпените от ищцата неимуществени вреди решаващият съд е обсъдил обстоятелствата, при които са настъпили травматичните увреждания – ПТП, при което пострадалата е пешеходец, нейната възраст към настъпване на събитието - 86 г.; характера и степента на уврежданията -"триглезенно счупване" /счупване на външен и вътрешен глезен на лява подбедрица, с изразено разместване на основните костни фрагменти и счупване на ръба на задната долна част на големия пищял на лявата подбедрица/ с изкълчване на глезенната става, представляващи средна телесна повреда, както и лекостепенните рани на дясната подбедрица, дясната предмишница и главата. Взети са предвид и обстоятелствата, че е била извършена операция –била е поставена на ищцата метална фиксация на вътрешния и външен глезен, като външният е б и л фиксиран чрез плака с винтове, а вътрешният чрез два винта; продължителността на болничния престой – от 07.09.2023 г. до 14.09.2023 г. и от 14.09.2023 г. до 21.09.2023 г. , както възстановителния период от около 7-8 месеца. Възприети са направените от в.лице констатации при прегледа на ищцата в дома й – за наличие на оток на двете подбедрици, по - изразен на лявата подбедрица, обхващащ и стъпалото, както и изводите в заключението на СМЕ, че движенията в глезенната става са възстановени в пълен обем, доколкото ищцата може да се обслужва сама в дома си - с оглед възрастта й.

2

Акцентирано е в мотивите на обжалваното решение върху настъпилата промяна в начина на живот на ищцата, която след изписване от болницата е била в продължение на 3 месеца с гипсова лонгета, а след това се е придвиждала с две патерици за около 6 месеца, след което се е движела само с една патерица, като през първите няколко месеца не е можела да се обслужва самостоятелно и грижи за нея са полагали нейният син и съпругата му. След това пострадалата е била включена към общинска програма за социални услуги и е била посещавана в дома й от медицинска сестра и санитарка. Като най-сериозна промяна е отчетено обстоятелството, че след увреждането ищцата е спряла да излиза от дома си, а преди това е излизала, пазарувала си е сама. При отчитане на конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие

– като ориентир към настъпване на травматичните увреждания /07.09.2023 г./ , въззивният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД възлиза на 50 000 лв.

По отношение на възражението на ответника за по-нисък размер на обезщетението е прието в мотивите, че по-нисък размер няма да съответства на претърпените болки и страдания от ищцата, която продължава да търпи негативните последици от "триглезенното счупване" и към момента на прегледа от вещото лице, както и на настъпилата съществена промяна в живота й на установения факт, че е поставена в зависимост от чужди грижи на лицата, които предоставят социални услуги. Поради напредналата възраст /86 г./ решаващият съд е заключил, че възстановяването от процесните травматични уреждания е много по - бавно и оставя траен негативен отпечатък в живота на ищцата.

По отношение на степента на приноса по чл.51 ал.2 ЗЗД въззивната инстанция е намерила, че за установяване на действителния обем на приноса следва да се извърши съпоставяне на поведението на пострадалата с това на делинквента и да се отчете тежестта на допуснатите от тях нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат. С оглед на установения механизъм за настъпване на процесното ПТП, при който ищцата е пресичала улицата на неразрешено място, въззивният съд е приел, че водачът на автомобила е нарушил предвидените в нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП правила - да контролира непрекъснато пътното превозно средство и да го управлява със съобразена скорост, както и правилото на чл. 116 ЗДвП - да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците. Установено е, че причинителят на вредата е имал видимост към пострадалата /пешеходец/ и според заключението на САТЕ е могъл да намали скоростта и/или да спре и да пропусне или да я заобиколи със скоростта, с която се е движел – от около 30 - 35 км/ч. Водачът е следвало да бъде с повишено внимание с оглед на обстоятелството, че се е движел по пътен участък в близост до голяма хранителна верига и автогара в оживената част на деня. По отношение на поведението на ищцата е прието, че тя не е пресичала на пешеходна пътека, поради което е нарушила правилото на чл.

113, ал. 1, т. 1 ЗДвП - пешеходецът преди да навлезе на платното за движение следва да спре, да се огледа наляво и надясно и да се съобраз и с приближаващите се пътни превозни средства. Съпоставяйки броя и тежестта на извършените нарушения от водача на превозното средство и от ищцата и 3 съобразявайки обстоятелството, че отговорността на водачите на М П С в сравнение с тази на пешеходците е по-голяма, решаващият съд е определил, че приносът на ищцата възлиза на 20 % /решение № 50136 от 27.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 1445/2021 г., II т. о. и решение № 33 от 04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т. о./.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – 1. „При определяне конкретната степен /процент/ на съпричиняване при деликт, подлежи ли на анализ и съпоставка поведението и тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с ППВС № 17/1963 г. и с ТР № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и с посочените в изложението множество решения на ВКС по чл. 290 ГПК.

1. „Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?“

2. „Длъжен ли е съдът да търси „справедлив и точен паричен еквивалент" на търпените морални вреди, или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий, като без да излага конкретни, ясни и задълбочени мотиви определи обезщетение, което е значително по-високо от определеното по сходни случаи?“

3. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно /завишено/ с оглед търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?“ 4. „Следва ли да се допуска обезщетението /поради неговата прекомерност/ да се превръща в средство за обогатяване и повишаване стандарта на живот на увредените лица и определянето му да води до изкривяване волята на законодателя /за баланс между вреди и обезщетение/ и до компрометиране на принципа за справедливост, заложен в нормативната уредба?“ Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с ППВС № 4/68 г., както и с практика на ВКС по чл.290 ГПК /не са посочени конкретни решения/, в която според касатора значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди се придава и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на обществото.

„Съдът задължен ли е при формиране на правните изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото, и да 4 обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл.235 ал.2 ГПК и чл.236 ал.2 ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да почива само на предположения и противоречиво възприети факти?“

Наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касатора с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочени в изложението към касационната жалба решения по чл.290 ГПК.

Касационният съд намира, че първият поставен въпрос, свързан с определяне на степента на принос на увредения по чл.51 ал.2 ЗЗД, отговаря на изискването да е обуславящ изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но в конкретния случай н е може да обоснове допускане на касационен контрол, защото не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният извод на въззивния съд, имащ значение за изхода на делото, че обезщетението следва да се намали на основание чл.51 ал.2 ЗЗД с 20 %, е изведен в мотивите на обжалваното решение въз основа на приетите за доказани от събраните по делото доказателства факти – противоправно поведение на ищцата, пресичала пътното платно на неразрешено място, което се явява от фактическа страна причина за настъпване на произшествието, наред с поведението на водача на автомобила.