Решение № 98 от 06.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Кристияна Хр. Запрянова в присъствието на прокурора Георги Ил. Пенев като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Частно наказателно дело № 20245300200468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.12 и сл. ЗПИИСАННЛСМВЛС и същото е образувано въз основа на постъпило в съда Удостоверение по чл.4 Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания „лишаване от свобода“ или мерки, включващи „лишаване от свобода“, издадено въз основа на съдебно решение № 635/2021, постановено на 15.12.2021г. и влязло в сила на 15.01.2022г. на Едночленен Апелативен Съд Т. по Тежки престъпления Република Г., против Д. М. от гр.П., ул. „***“ ***, с което за извършено престъпление с правна квалификация чл.1, 14,18,26,пар.1а, 27, 45, 47, 84, пар.2а, 94, пар.1 НК и 30, пар.1б Закон 4251/14–получаване на незаконни имигранти от вътрешните граници за придвижване в страната с цел печалба, му е наложено общо наказание 5 години, 6 месеца и 10 дни /2 015 дни. Към удостоверението е приложен и цитираният съдебен акт, чийто превод на български език бе извършен по разпореждане на съда.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив в съдебно заседание предлага на съда да признае и приеме за изпълнение съдебното решение на Едночленен Апелативен съд за тежки престъпления Т., Република Г., като наказанието, подлежащо на припособяване съобразно законодателството на Република България и определено за изтърпяване на осъдения М. бъде в постановения от *** власти размер, търпимо при първоначален „строг“ режим, като от срока му се приспадне изтърпяната част от същото.

Упълномощеният защитник на осъденото лице адв. М. се солидализира изцяло със становището на държавния обвинител.

1

Осъденият Д. А. М. се намира понастоящем в Затворв гр.К., Г., изтърпявайки наложеното му наказание лишаване от свобода. За същия е налице редовно уведомяване чрез упълномощения му защитник, удостоверяващо уведомяването му за насроченото по делото заседание, както и нежеланието му да участва в производството посредством видеоконферентна връзка.

Доколкото инициативата за образуване на настоящото производство изхожда от осъдения *** гражданин Д. М., сезирал *** съдебни власти с нарочна молба, съдържаща искане за трансферирането му на територията на Република България, където да изтърпи остатъка от наложеното му наказание, ведно с приложени документи, касаещи осъждането му в Р Г., явила се основание да бъде издадено и изпратено до българския съд горецитираното удостоверение, то спазена се явява процедурата по признаване изпълнението на решението на територията на Република България.

Видно от представената справка за постоянен и настоящ адрес на лицето Д. А. М., същият е в гр.П., поради което и в съответствие с регламента на чл. 7, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да разгледа делото е Окръжен съд - Пловдив.

Представеното удостоверение е в писмена форма, придружено в превод на български език, издадено е от компетентен орган на издаващата държава, както и налична в същото е необходимата информация, съответстваща на данните в приложеното наказателно решение, чието признаване и изпълнение се иска. Последното се установява и от изготвения на български език превод на осъдителния съдебен акт, който придружава удостоверението. От съдебния акт и удостоверението е видно, че с Решение № 635/2021, постановено на 15.12.2021г. и влязло в сила на 15.01.2022г. на Едночленен Апелативен Съд Т. по Тежки престъпления Република Г. *** гражданин Д. М. е бил признат за виновен относно реализирано престъпно посегателство, свеждащо се до това, че на 23.07.2021г. от гръцко-турската граница, е взел и транспортирал 7 чужди граждани с камион, за да ги транспортира във вътрешността на страната с цел печалба, получавайки парична сума в размер най-малко на 2 500 евро. Като вид и правна квалификация е посочено, че деянието представлява оказване на помощ за незаконно придвижване и престой в страната с цел печалба, съставляващо тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Г., наказуемо според разпоредбите на чл. 1, 14,18,26,пар.1а, 27, 45, 47, 84, пар.2а, 94, пар.1 НК и 30, пар.1б Закон 4251/14.

За цитираното посегателство на Д. М. е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОБЩО В РАЗМЕР НА 5 години, 6 месеца и 10 дни, равняващи се на 2 015 дни, като към дата 25.01.2024г. се сочи, че същият е изтърпял 1283 дни, както и че към същата дата подлежат на приспадане от общата продължителност на наложеното му наказание посочените дни. Сочи се, че лицето е задържано и наложеното му наказание ще бъде изтърпяно изцяло на 10.02.2027г. В съответствие с правото на издаващата държава е удостоверено, че осъденото лице има право на предсрочно или условно освобождаване при изтърпяване на 3/5 на срока на наказанието.

2

Очевидно горецитираното съдебно решение представлява съдебен акт по смисъла на чл.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС, а издаденото удостоверението съдържа необходимите реквизити по чл. 4 от РР, като в същото е налично изрично отбелязване, че престъплението, за което М. е бил признат за виновен в Република Г. попада в списъка престъпни категории, за които съгласно чл. 8, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС не се изисква двойна наказуемост– оказване на помощ за незаконно влизане и престой. Изложеното обосновава извод, че не се налага преценка в настоящото производство дали въпросното деяние е престъпление и по българския наказателен закон, макар реално да е такова, доколкото се подвежда под нормата на чл.281, ал.2, т.1 и т.5 вр. ал.1 НК. Съдебният състав констатира, че представеното удостоверение е пълно и съответства на съдебния акт. Осъденият е *** гражданин, който сам е инициирал настоящото производство. Липсват основанията за отлагане по чл.14 ЗПИИСАННЛСМВЛС, както и тези за отказ, визирани в нормата на чл.15 ЗПИИСАННЛСМВЛС.

В контекста на изложеното, налични се явяват законовите изисквания за признаване и изпълнение на цитираното съдебно решение, което налага на основание чл. 12 ЗПИИСАННЛСМВЛС признаването му, както и изпълнение на наказанието, наложено на осъдения във вида, в който това е сторено от съда в Р Г.. Очевидно наложително се явява приспособяването му на осн. чл.

13, ал.1

ЗПИИСАННЛСМВЛС, доколкото според българското законодателство за посегателството по чл.281, ал.2 НК към датата на подаване на молбата от осъдения М. е предвидено наказание от 1 до 6 години "лишаване от свобода" и глоба от 5000 до 20000 лева и в този смисъл указаният максимален размер на наказанието по българския наказателен кодекс, в редакцията му, явяваща се по-благоприятна за дееца и действала както по време на реализиране на престъплението, така и към подаването на молбата, е по-висок от определеното с решението на *** съд наказание. Това налага признаване изцяло на наложеното наказание 5 години, 6 месеца и 10 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при който срок допустимо се явява единствено ефективното му изтърпяване и то при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, съгласно нормата на чл.57, ал.1, т.2, б.А ЗИНЗС. От срока на наказанието 5 години, 6 месеца и 10 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на осн. чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС подлежи на приспадане времето, през което *** гражданин М. е бил задържан във връзка с престъплението, за което е осъден в *** държава, считано от задържането му на 23.07.2021г., съгласно представената справка, до датата влизане на съдебното решение в сила 15.01.2022г., изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, считано от 15.01.2022г. до влизане на настоящото решение в сила, както и времето до фактическото му предаване от *** на българските власти. Доколкото както от удостоверението, така и от допълнително постъпилата справка от издаващата държава се установява, че от наложеното наказание „лишаване от свобода“ е приспаднато и времето, през което Д. М. е полагал труд в пенитенциарното заведение, то от срока на наказанието 5 години, 6 месеца и 10 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА подлежи на приспадане и времето от 174 дни /видно от справката/, зачетени като труд от *** държава.

3

Предвид изложените

ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът съображения и на осн. чл.12, ал.8

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение съдебно решение № 635/2021, постановено на 15.12.2021г. и влязло в сила на 15.01.2022г. на Едночленен Апелативен Съд Т. по Тежки престъпления Република Г., с което *** гражданин Д. А. М. ЕГН ********** е признат за виновен в извършено на 23.07.2021г. престъпление с правна квалификация по чл. 1, 14,18,26,пар.1а, 27, 45, 47, 84, пар.2а, 94, пар.1 НК и 30, пар.1б Закон 4251/14 НК на Р Г., за което е осъден на 5 години, 6 месеца и 10 дни ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съответстващо на престъпление по чл.281, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 НК на Република България.

На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. А ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

ПРИСПАДА от срока на наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изтърпяната част от наказанието, а именно предварителното задържане на Д. М., считано от 23.07.2021г. до датата на влизане на съдебното решение в сила – 15.01.2022г., изтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", считано от 15.01.2022г. до влизане в сила на настоящето решение, както и времето до фактическото му предаване от *** на българските власти, а на осн. чл.18, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС и времето от 174 дни, представляващи приспаднати като труд от *** държава.

След влизане на решението в сила, преписи от същото ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ОП-Пловдив, ВКП и Министерство на правосъдието.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд Пловдив в 14-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4