Определение № 338 от 07.05.2026, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. ХАСКОВО, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20265600500196 по описа за 2026 година чл.279 от ГПК.

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274 – ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – адвокат А. З. Д. – пълномощник на ищцата В. Г. Г. е останал недоволен от Определение № 302 от 16.02.2026 год., постановено по гр.д. № 1819 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение подадената от него молба за изменение на Решение № 1086 от 30.12.2025 год., постановено по същото дело, в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което въззивният съд уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските, и увеличи присъденият с него размер на адвокатското възнаграждение от 240 лева на 3 429.14 лева, уточнен в исковата молба и в списъка за разноските.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор, подаден от „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, с доводи за неоснователност на частната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 1819 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от адвокат А.

Д. като пълномощник на В. Г. Г. против „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София, приключило с Решение № 1086 от 30.12.2025 год., с което е прогласена нищожността на договор за потребителски кредит от 22.08.2023 год., сключен между страните по делото.

С решението ответното дружество е осъдено да

1 заплати в полза на адвокат Д., адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева за осъществена от нето безплатна правна помощ под формата на процесуално представителство на ищцата.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който адвокатско възнаграждение е договорено да бъде определено и изплатено на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА – за оказване на безплатна помощ на материално затруднено лице.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което представители на страните не са се явили.

Препис от решението е връчено на ищцата на

14.01.2026 год., а подадената от пълномощника й молба по чл.248 от ГПК е приета в съда на 09.01.2026 год., с искане за изменението му в частта за разноските, по която първоинстанционният съд се е произнесъл с определението, предмет на обжалване в настоящото производство, оставяйки без уважение молбата за увеличение размера на адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл.38 от ЗА.

Определението е съобщено на пълномощника на ищцата на 23.02.2026 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на 20.02.2026 год., от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК – предпоставки, обосноваващи извод за допустимост на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, по дело с интерес от 12 408.50 лева, равняващ се в случая на стойността на договора – чл.69, ал.1, т.4 от ГПК, чиято нищожност е поисканата да бъде прогласена, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие е в размер на 1 820.12 лева, с ДДС, който съдът преценя за прекомерен по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, по заявено от насрещната страна възражение.

Определянето на размера на адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредбата минимален размер, се обосновава с приложимостта на Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 год. по дело С – 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, явяващо се задължително за съда, съгласно чл.633 от ГПК, според което посочените в Наредбата минимални размери не са обвързващи за съда.

Съгласно цитираното решение, при определяне на размера на адвокатските възнаграждения, следва да се вземат предвид данните за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, както и правната и фактическа сложност на делото и действията, извършени от упълномощения адвокат.

2

Данни за цените, при които се възмездява осъществяването на правна защита от лице с юридическо образование по дела като процесното, се съдържат в Наредбата за заплащането на правната помощ, която за разлика от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., не е издадена от съсловна организация, а въз основа на Постановление на Министерския съвет № 4 / 2006 год. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 200 лева до 450 лева, като съгласно ал.2 от същия законов тест за защита по дела с материален интерес над 10 000 лева, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално предвидения размер по ал.1, т.е до 675 лева.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът отчита наличието на трайно установена съдебна практика по дела, идентични с разглежданото, което само по себе си обосновава извод за това, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност.

Обстоятелството, че с исковата молба са предявени три иска при условията на евентуалност, не обосновава извод за основателност на искането на пълномощника на ищцата за определяне на по – висок размер на адвокатското възнаграждение, предвид идентичността в предмета на осъществената от пълномощника защита по трите иска.

Изхождайки от изложените по-горе обстоятелства и прилагайки по аналогия, съгласно цитираното по горе решение на СЕС, нормата на чл.78, ал.5 от ГПК в актуалната й редакция – ДВ, бр.17 от 2026 год., съгласно която съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските на адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвокат на насрещната страна - в случая е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 360 лева, съдът счита, че в полза на молителя следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева без ДДС, или 480 лева с ДДС.

Като неоснователен в тази насока съдът преценя изложения в отговора на частната жалба, довод за недължимост на ДДС към адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл.38 от ЗА, по следните съображения:

Адвокатските възнаграждения, определени в

Наредбата, не са с включен ДДС, поради което при окончателното им определяне се дължи начисляване на ДДС в размер на 20 %, тогава, когато адвокатът е регистриран по ДДС – хипотеза, в която попада и разглеждания казус. Когато адвокатът предоставя услуга и е регистриран по ДДС, той начислява ДДС, посочва го в отделен ред от фактурата, но данъчната основа следва да определя размера на дължимото възнаграждение. В случаите на предоставена правна помощ от адвокат на материално затруднено лице, адвокатът не получава адвокатско възнаграждение от своя доверител, съответно няма задължение да издаде фактура, в която да начисли ДДС и да го отрази във фактурата. Но това не означава, че не се дължи ДДС върху тази 3 услуга, след като адвокатът е регистриран по ДДС. Нормата на чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА дава право на адвоката да получи възнаграждение от насрещната страна, когато е предоставил безплатна правна помощ и лицето, комуто е предоставена тази правна помощ, има право на разноски съобразно изхода на спора и правилата, предвидени в чл.78 от ГПК. Насрещната страна по спора е краен платец, който дължи заплащането на ДДС. Адвокатът не начислява два пъти ДДС, защото възнаграждението не е определено от него, а от съда в съответствие с размерите, посочени в Наредбата, съгласно § 2 а от Допълнителните разпоредби от същата, според която за регистрираните по ЗДДС, адвокати, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно ЗЗДС.

Разпоредбата на чл.2 от ЗДДС, според която с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка или услуга и всяко възмездно вътреобщностно придобиване, не обосновава извод в противна насока – за недължимост на ДДС върху адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл.38 от ЗА, доколкото в случая услугата не е безвъзмездна, а е безплатна, и то само за лицето, комуто е предоставена адвокатска помощ и съдействие, но не и за насрещната страна, съгласно ал.2 от посочената законова норма. Приемането на противното би довело до неравнопоставеност на лицата, предоставящи адвокатски услуги по договор с определено адвокатско възнаграждение и по договор, имащ за предмет безплатна адвокатска помощ, доколкото и разпоредбата на § 2 а от Наредбата не прави такова разграничение.

Предвид изложените по-горе доводи съдът намира частната жалба за частично основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което съдът уважи молбата на пълномощника на ищцата за увеличение размера на адвокатското възнаграждение до размер на 480 лева.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 302 от 16.02.2026 год., постановено по гр.д. № 1819 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е оставена без уважение молба с вх.№ 344 от 09.01.2026 год., подадена от адвокат А. З. Д. – пълномощник на ищцата В. Г. Г. за изменение на Решение № 1086 от 30.12.2025 год., постановено по гр.д. № 1819 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, в ЧАСТТА за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 1086 от 30.12.2025 год., постановено по гр.д. № 1819 / 2025 год. по описа на Районен съд – Хасково, в частта за разноските, с която „Профи Кредит България“ ЕООД – гр.София е осъден да заплати на адвокат А. З. Д., на основание чл.38 от Закона за адвокатурата, сума от 240 лева, с ДДС представляваща адвокатско 4 възнаграждение, чрез УВЕЛИЧЕНИЕ на присъдения размер от 240 лева, с ДДС на 480 лева, с ДДС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5