Определение № 4653 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4653 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501001 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 310875/24.09.2025г. на М. Н. Н., чрез адв. Г. срещу определение рег. № 29998/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 66798/2023 г. по описа на СРС, 149 с-в.

С обжалваното определение СРС е оставил без уважение молба с вх. № 363180/12.11.2024 г., подадена от М. Н. Н., чрез адв. Р.С. Г., с която е направено искане за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу решение № 13882 от 15.07.2024 г. на СРС.

Жалбоподателят намира постановения акт за неправилен и незаконосъобразен.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Поддържа се, че адвокатът не е присъствал на откритото съдебно заседание, на което СРС е обявил, че ще се произнесе с решение на определена дата и от която дата тече срокът за въззивно обжалване. Излага доводи, че е била възпрепятствана да се яви поради внезапно възникнал здравословен проблем, който не е могла да преодолее и за което е уведомила съда, макар и след проведеното съдебно заседание, но преди постановяване на решението по делото. Твърди, че разбрала за постановеното решение, едва след изтичане на срока за обжалване, определен от СРС в проведеното съдебно заседание. Счита, че са налице особени непредвидени обстоятелствата, които не са могли да бъдат преодолени, а именно – в деня на насроченото съдебно заседание се е налагало извършването на преглед и консултация с лекар. Моли да бъде отменено определението и срокът за подаване на въззивна жалба възстановен.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор на частната жалба. Оспорва същата като неоснователна. Излага доводи, че пропускането 1 на срока за обжалване е единствено по вина на жалбоподателя. Твърди, че не са представени доказателства, от които да е видно, че лицето не е могло да се яви пред органите на съдебната власт. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното определение – потвърдено.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Възстановяването на срок по реда на чл. 64, ал.2 ГПК е процесуален способ за защита на страните в гражданския процес срещу неблагоприятните последици от пропускането на предвиден в закона или на определен от съда преклузивен срок за извършване на процесуално действие. Предпоставките за възстановяване на срок са уредени в разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК, като тяхното доказване е в тежест на страната, която твърди, че поради наличието им е била обективно възпрепятствана да извърши дължимото процесуално действие преди изтичане на срока.

Видно от представените по делото доказателства, ответникът е бил представляван от редовно упълномощен адвокат, който е бил редовно уведомен за насроченото пред СРС съдебно заседание за 02.07.2024г. В проведеното на 02.07.2024г. заседание СРС е обявил, предвид предмета на делото, че ще се произнесе с решение на 16.07.2024г., от която и дата ще тече срокът за въззивно обжалване, на основание чл.

315, ал. 2 ГПК. На 11.07.2024г. жалбоподателят е подал молба, с която е поискал отмяна хода на делото, поради възникнало внезапно неразположение, което я принудило да потърси лекарска помощ за датата на насроченото съдебно заседание, като тази молба е докладвана на СРС едва след постановяване на решението.

Решението е постановено на 15.07.2024г., като в същото отново е посочено, че подлежи на обжалване, считано от 16.07.2024г. – датата, обявена в откритото съдебно заседание.

Относно това кое обстоятелства за особени и непредвидени по смисъла на чл.64, ал.2 ГПК константната съдебна практика, обективирана в следните актове на ВКС, а именно: Определение № 39 от 27.03.2014 г. по ч.гр. д. № 5299/2013 г. на ВКС, III г.о., Определение № 26 от 21.01.2012 г. по ч.гр. д. № 611/2011 г. на ВКС, I г.о., Определение № 11 от 05.01.2012 г. по ч.гр. д. № 719/2011 г. на ВКС, IV г.о., Определение № 340 от 16.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2507/2013 г. на ВКС, I г.о., Определение № 707 от 23.07.2012 г. по ч.т.д. № 501/2012 г. на ВКС, II т.о., и др., се обединява в това, че приема, че е налице особено непредвидено обстоятелство в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са били възпрепятствани по обективни, неочаквани 2 и независещи от тях причини като болест, злополука, природно бедствие и други подобни, да извършат обвързаното със срок процесуално действие. Препятствието трябва да е било внезапно, изненадващо и непреодолимо и да е единствената причина за пропускане на срока. Твърдението, че са възникнали обстоятелства, препятствали извършването на съответното процесуално действие в срок, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса, следва да бъде подкрепено със съответните доказателства, които да бъдат подложени на преценка от съда. Доказването на предпоставките, при които процесуалният закон допуска възстановяване на пропуснат срок, е в тежест на страната, от която изхожда искането.

В случая единственото представено доказателство за невъзможността на процесуалния представител да се яви за насроченото съдебно заседание е медицинско направление за консултация от дата 02.07.2024г. Липсват каквито и да е доказателства процесуалният представител да е бил неработоспособен след тази дата до изтичане на срока за въззивно обжалване, да е бил хоспитализиран или да му е било назначено болнично лечение. Едва на 11.07.2024г. е подадена молба за отмяна на дадения ход на делото в о.с.з. от 02.07.2024г. Представителят на страната е бил длъжен да прояви съответната процесуална активност и да се запознае с протокола от проведеното съдебно заседание, за което е бил редовно уведомен. В това съдебно производство не следва да се разглежда въпросът дали са били налице основания за отмяна на хода на съдебното заседание, а дали са били налице особени непредвидени обстоятелства, попречили на страната да подаде в срок въззивната жалба. Пропускът на страната да се запознае с протокола от проведеното съдебно заседание, в което е посочен срокът за обжалване, не може да обоснове извод за такова обстоятелство.

Изтъкнатите обстоятелства от частния жалбоподател не представляват особени непредвидени обстоятелства, които страната или пълномощникът й не е могла да преодолее и установяването на които да може да послужи за възстановяването на срок.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 310875/24.09.2025г. на М. Н. Н., чрез адв. Г. срещу определение рег. № 29998/15.07.2025г., постановено по гр. дело № 66798/2023 г. по описа на СРС, 149 с-в.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4