Решение № 21 от 06.02.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Благоевград, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Търговско дело №

20221200900103 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е въз основа на искова молба от К. Б. Г., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й. Й. със съдебен адрес: гр. С., бул. ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1700, р-н С., бул. *, представлявано от М. С. М. - Г. и П. В. Д..

Предявени са искове за обезщетение по чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С ИМ се твърди от ищеца, чрез неговия пълномощник, че К. Б. Г., ЕГН ********** е участвал в ПТП, на 07.09.2021 г., около 11:15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“, в района на магазин „КОП“. Твърди се, че е настъпил пътен инцидент, при който МПС л.а. м.

„Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *, управляван от Н. М. М., е блъснал пресичащия от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. пешеходец К. Б. Г..

Сочи се в ИМ, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 314р-17078/20.09.2021г., по описа на РУ на МВР Петрич.

С исковата молба се поддържа, че ищецът К. Б. Г. е пострадал при настъпилото ПТП, като същият е транспортиран с линейка в МБАЛ „Югозападна болница“ООД - Сандански.

След като му извършили необходимите прегледи е установено, че ищецът е получил следните телесни увреждания:

Contusio lienis (контузия на далака);

1

Контузия на гръдния кош;

Разкъсно-контузна рана на главата;

Мозъчно сътресение;

Фрактура на на Х и XI ребра вляво;

Охлузвания в областта на двете колена;

Охлузвания в областта на дясно рамо и лакът.

Сочи се в ИМ че след изписването от лечебното заведение, пострадалият К. Б. Г. е продължил лечението и възстановяването си в домашни условия. В първите 2 месеца след инцидента, поради получените фрактури, в областта на ребрата, ищецът трудно извършвал каквито и да било движения. Всяко негово движение е било свързано с неимоверни болки.

Пекарвал дните си на легло, като всеки опит за изправяне бил свързан с непосилни болки.

Това налагало за него да се грижат близките му, което създавало редица неудобства. Поради получените фрактури, пострадалият изпитвал постоянни болки при дишане. Първият месец след инцидента пострадалият изпитвал постоянно главоболие придружено със световъртеж и гадене. Оплаквал се от нарушения в съня, тревожност, нарушения на паметта и вниманието.

Наведени са твърдения от ищцовата страна, че К. Б. Г. и към настоящия момент не се е възстановил, като продължава да изпитва болки в областта на гърдите и трудности при дишане. Не може да извършва физически труд, което води на редица неудобства в ежедневието му и нуждата от използването обезболяващи лекарства.

Поддържа се от ищеца, чрез неговия пълномощник, че пътният инцидент се отразява негативно и върху психическото състояние на пострадалия. Вследствие на изживения шок, след инцидента К. Б. Г. се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушение на вниманието. Поради животозастрашаващото състояние в което се намира същият често говори за инцидента, страхува се от автомобили, отказва да излиза от дома си.

Вследствие на получената травма в областта на главата, ведно и с изживения шок, пострадалият е страдал от главоболие, световъртеж, обща отпадналост, залитане, моменти на дезориентация, нарушения на паметта и мотивацията. Възстановителният период на ищеца продължава и в настоящия момент. Поддържа се с ИМ че и към настоящия момент, К. Г., изпитва страх от автомобили, станал е затворен, не желае да контактува е близки и приятели. Близките му наблюдават поведенческа и емоционална промяна, проявяваща се след процесния пътен инцидент.

Наведени са правни доводи, че виновният за настъпилото ПТП водач на управлявания от него л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № *, попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност”, сключена с ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *.

Сочи се с ИМ, че на осн. чл. 380 от КЗ, с молба с вх. № 13523/03.12.2021г., пострадалият е предявил претенция в ответното дружество - ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *, с която е изискал 2 да му бъдат заплатени претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на процесния пътен инцидент.

Въпреки, че предвиденият в КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по заведената претенция е изтекъл на 03.03.2022 г., към настоящия момент, ответното дружество не е заплатило застрахователно обезщетение на пострадалия К. Б. Г., за претърпените от него неимуществени вреди.

Предвид на изложеното и на осн. чл. 432 от КЗ, излагат се съображения, че за ищецът К. Б.

Г. е налице правен интерес от предявяването на иск пред съда, за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *, да заплати на К. Б. Г., застрахователно обезщетение в размер на 30 000 лв.

(тридесет хиляди лева), за претърпените от него неимуществени вреди, в резултат на увреждането му от ПТП, настъпило на 07.09.2021 г., около 11:15 часа, в гр. Петрич, на ул.

“Цар Симеон”, в района на магазин “КОП”, при което л.а. марка “Опел”, модел “Зафира”, с рег. № *, управляван от Н. М. М., е блъснал пресичащия от дясно наляво спрямо посоката на движение на л.а. пешеходец К. Б. Г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на поканата, по реда на чл. 380 КЗ/03.12.2021г./, до окончателното плащане на дължимата сума.

Претендират се от ищцовата страна разноските пред настоящата съдебна инстанция, включително за адвокатски хонорар, по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

С Определение № 426/08.09.2022г. по настоящото т.д. № 103/2022г. по описа на ОС Благоевград, съдът на осн. чл. 83 ал. 2 от ГПК е освободил ищеца К. Б. Г., от заплащането на държавна такса и разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *, чрез пълномощника юрисконсулт И. Г., с която предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихви за забава се оспорват по основание и размер.

Оспорват се с отговора на исковата молба фактическите твърдения, изведени с исковата молба.

С писмения отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *, чрез процесуалния му представител, оспорва се че процесното ПТП е настъпило единствено поради виновно поведение на водача Н. М. М., поради което се оспорва механизма на настъпването на ПТП.

С писмения отговор е наведено от дружеството ответник, чрез неговия процесуален представител, възражения за съпричиняване от страна на пострадалия, като се твърди че произшествието на 07.09.2021г. е настъпило в причинна връзка от поведението на К. Б. Г. поради извършено нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, съгласно които пешеходците преди да навлязат на платното за движение, трябва да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение, както и на 3 задължението си по чл. 114, ал. 1 от ЗДвП, съгласно които на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на платното за движение и да пресичат при ограничена видимост.

Излагат се доводи, че пострадалият като пешеходец е допринесъл за настъпване на произшествието в равна степен на поведението на водача, който е станал причина за осъществяването му.

Оспорва се с отговора на ИМ, че уврежданията на ищеца са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, като се оспорва и настъпването на посочените в ИМ телесни травми и здравословни състояния, както и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението и за неговата продължителност.

Оспорват се с постъпилия писмен отговор от ответника, твърденията, че към момента на депозирането на иска пред съда, пострадалият е със затруден нормален начин на живот поради травма, настъпила при процесното ПТП. Поддържа се, че с оглед на представената по делото медицинска документация, следва да е настъпило пълно възстановяване.

Оспорва се от ответника твърдението за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищеца, както и за проведено лечение. Оспорва се и твърдението, че ищецът не е можел да се обслужва самостоятелно и е бил в тежест на свои близки.

Оспорва се изцяло че възстановителният период от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго обозначаващо незавършило лечение, вкл. към настоящия момент.

Оспорват се от ответната страна, твърденията на ищеца за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени.

Предявеният иск за неимуществени вреди се оспорва с отговора на ИМ и досежно неговия размер, като се излагат съображения, че същия е изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Претендираната за обезвреда на неимуществени вреди сума е недължима и поради съпричиняване на ищеца за настъпване на сочения вредоносен резултат, поради което се иска от съда да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Оспорва се изцяло от ответника предявения акцесорен иск за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск.

Съобразно действащия към момента на настъпване на събитието и на предявяване на исковата претенция КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след заявяване на извънсъдебна претенция и след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от КЗ, определен от практиката на ВКС като рекламационен и които срок се поддържа от ответната страна, че не е започнал да тече предвид недоказаното основание на извънсъдебно предявената претенция.

4

Във връзка с така направените с писмения отговор възражения, от ответната страна се иска от съда да отхвърли предявените от К. Б. Г. искове като неоснователни и недоказани.

След изпращане на отговора на ИМ на ищеца по делото, в срока по чл. 372 от ГПК, не е постъпила допълнителна искова молба, поради което е преустановена размяната на книжата между страните по делото.

При устните състезание по делото, пълномощникът на ищеца – адв. Я. поддържа предявените искове, като моли съда да приеме, че същите са доказани по основание и размер. Претендират се разноските по делото за пълномощника на ищеца пред настоящата съдебна инстанция, на осн. чл. 38 ал. 2 от ЗА, в размер на адвокатското възнаграждение, предвидено в Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за един адвокат.

С писмена защита по делото, адв. Я., моли съда да уважи предявения иск за неимуществените вреди като изцяло доказан по основание и размер. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства се установява, че причината за настъпване на ПТП на 07.09.2021г., около 11:15 часа, в град Петрич, ул. „Цар Симеон“, в района на магазин „КОП“, са субективните действия на водача на л.а. марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № *, изразяващи се в закъсняла реакция на водача, въпреки, че е разполагал с техническа възможност за предотвратяване на удара.

Оспорва се с писмената защита като недоказани е процеса твърденията на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради внезапно навлизане на пътното платно при ограничена видимост. Посочва се, че задължителната практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД предполага доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил настъпването на събитието.