Определение № 33115 от 20.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33115 гр. София, 20.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело № 20231110135188 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М. У., чрез адв. Е. И. от АК-Пловдив, с пълномощно към исковата молба, срещу „ФИРМА“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № ******, предвиждаща заплащане на такса „преференциално обслужване“ в размер на 99,84 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ******, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на обезпечение по кредита (банкова гаранция в размер на 7 378,08 лева и поръчителство на две физически лица) в размер на 8 029,92 лева.

В исковата молба се твърди, че страните влязли в облигационни отношения на 31.12.2022 г., подписвайки процесния договор за потребителски кредит № ****** за сумата в размер на 5000 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 39,01 %, годишен процент на разходите /ГПР/ - 49 %. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на съглашението с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на изрично разписани в договора условия. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 8 029,92 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Ищецът твърди, че изцяло е усвоен заемният ресурс, но не е дължал заплащане на оспорената неустойка. Навежда, че преценката за обоснования размер на неустойката следва да се извършва с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване на критериите, заложени с ТР № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че процесната неустойка е загубила присъщите си обезщетителна и 1 обезпечителна функции. Освен това било предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски като по този начин се стига до скрито оскъпяване на кредита и се създават единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което е в противовес на задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. На следващо място относно възнаграждението за пакет от допълнителни услуги, важи изцяло нормата на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗЗП, тъй като споразумението има общ, типов характер и не е индивидуално съставено. На последно място излага твърдения, че недействителността на атакуваните клаузи се обуславя и от предпоставките на чл. 21, ал. 1, вр. чл.

10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени до ответника „ФИРМА“ АД, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от него, чрез мл. адв. В. Б., с пълномощно към отговора. В отговора на ответника се излага, че ответникът възразява срещу всички твърдения за нищожност, изложени в иницииращата производството искова молба твърдения и оспорвания по отношение действителността на клаузите на процесния договор за кредит, регламентиращи условия във връзка с предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги. Позовава се на разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК.

Не се съгласява с наведеното твърдение относно действителността на неусточната клауза, като счита, че същата в настоящия случай е за неизпълнение на договорно задължение, като страните по тази клауза са акцентирали върху обезщетителната функция на неустойката. Развива пространни доводи по отношение на разпоредбата на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК, като цитира и съдебна практика. Оспорва съществуването на задължение за потребителя да заплати такса в размер на 60 лева за „преференциално обслужване“. Обяснява, че сумата в размер на 99,84 лева, посочена в искова молба, съответства на сума, предвидена за разглеждане и оценка на заявката за кандидатстване. С оглед изложените доводи заключава, че процесният договор е изцяло действителен и са спазени всички законови условия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете на ищеца. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, в това число и за адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира и насрещна искова молба срещу първоначалния ищец Н. М. У., с която предявява обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 225,13 лева, представляваща главница по вноски от № 1 до № 8 по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 3 737,40 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., както и иск с правно основание чл. 9, ал. 1 2

ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000,95 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът признава, че между страните е съществувала облигационна връзка по повод сключването на Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., както и, че по него е налице предоставяне и усвояване на заемна сума в размер на 5 000 лева. Тези обстоятелства са безспорни между страните, поради което същите не подлежат на доказване по делото.

В тежест на ищеца У. е да докаже:

1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер.

2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника „ФИРМА“ АД е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ищеца „ФИРМА“ АД е да докаже:

1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., което обвързвало страните през процесния период;

2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;

3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника У. е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания и възражения.

По отношение на доказателствените искания на страните, съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба, към отговора на исковата молба и към насрещната искова молба писмени доказателства.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, поставени в исковата молба.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно 3 за наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г.

ОСГТК, ВКС и доколкото са предявени искове за реално изпълнение на задължения по договор следи служебно за нищожност на същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради противоречието му с добрите нрави.

УКАЗВА на ищеца Н. М. У., чрез адв. Е. И. от АК-Пловдив, в 1седмичен срок от съобщението, с нарочна молба, с препис за ответната страна, да уточни исковата сума в размер на 99,84 лева на какво основание я претендира, като посочи въз основа на коя клауза от договора същата е начислена, респективно да конкретизира дали същата касае такса за преференциално обслужване или такса за разглеждане и оценка на заявката за кандидастване. При неизпълнение в срок, в тази част и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде върната от съда.

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

П Р Е Д М Е Т на делото са обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва: с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Приложение № 4 към Договор за потребителски кредит № ******, предвиждаща заплащане на такса „преференциално обслужване“ в размер на 99,84 лева, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № ******, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на обезпечение по кредита (банкова гаранция в размер на 7 378,08 лева и поръчителство на две физически лица) в размер на 8 029,92 лева.

С оглед депозираната насрещна искова молба част от ПРЕДМЕТА на делото са и предявени насрещни осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 225,13 лева, представляваща главница по вноски от № 1 до № 8 по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 3 737,40 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., както и иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника У. да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000,95 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 01.03.2023 г. до 31.08.2023 г.

Ответникът признава, че между страните е съществувала облигационна връзка по повод сключването на Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., както и, че по него е налице предоставяне и усвояване на заемна сума в размер на 5 000 лева. Посочените обстоятелства се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

4

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА У. е да докаже:

1. че клаузите от договора, сключен с ответника, са нищожни на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона, както и поради заобикаляне на императивни правни норми или поради накърняване на добрите нрави, както и че същите имат неравноправен характер;

2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА „ФИРМА“ АД е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА „ФИРМА“ АД е да докаже:

1. наличието на валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на Договор за потребителски кредит № ****** от 31.12.2022 г., което обвързвало страните през процесния период;

2. обстоятелството, че ответникът усвоил договорената сума в пълен размер;

3. размера на непогасените задължения по процесния договор за кредит и настъпването на тяхната изискуемост;

4. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА У. е да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите искания и възражения.