Решение № 5384 от 21.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5384 гр. София, 21.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100500662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14782/07.09.2023 г., постановено по гр.д. № 53443/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, е допусната делба на следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 3650 в квартал 90 по регулационния план на с.

Бистрица, одобрен със Заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г. и Заповед № РД09-393/23.11.2010 г., с адрес: с. Бистрица, район Панчарево при Столична община, местност „Могилето“ целият с площ от 1100 кв.м, при граници по скица: ПИ 3649, улица, ПИ 3651, и поземлен имот без номер, който описан поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Бистрица, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот, от 01.06.2020 г., адрес на поземления имот: с. Бистрица, Район „Панчарево“ при Столична община, местност „МОГИЛЕТО“, целият с площ от 1101 кв.м, с трайно предназначение на територията; Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: няма, с 1 номер по предходен план: 1438, квартал: 90, парцел: I, при съседи на имота по скица от кадастралната карта; ***, ***,

***, *** и ***, при квоти както следва: за ищеца Х. Н. С., ЕГН ********** – ½ /една втора/, и за ответника В.

Н. И., ЕГН ********** – ½ /една втора/.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба о т В.

Н. И..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Страната е посочила, че в хода на първоинстанционното производство изрично е заявила, че в делбената маса съществуват и други имоти, поради което поискала изготвянето на съдебнотехническа експертиза, която да установи тяхното наличие и същите да бъде включени в производството. Въпреки това районният съд не допуснал доказателственото искане, което представлявало процесуално нарушение.

Освен това съдът посочил в решението си, че в имота се намира силозна яма, която не представлява постройка по смисъла на чл. 44 ЗУТ, но това решаващата инстанция направила без да има необходимите специални знания и без да има данни по делото за размерите на ямата, нейната конструкция и предназначение. От приетите по делото скици се установило, че във възстановения имот, както и в процесния такъв, има изградени сгради, които не са били предмет на доброволната делба. Оставало неясно дали в процесния имот няма вещни права, които да принадлежат на трети лица, както и дали в делбата не следва да се включат и други обекти. Въззивникът е допълнил, че в открито съдебно заседание е оспорил автентичността на подписа, положен от него в съобщение за запознаване със заповед № РД-09- 328/13.09.2007 г., но съдът в нарушение на процесуалните правила не допуснал изготвянето на съдебнографологична експертиза по този въпрос. Моли обжалваното решение да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което до делба да се допуснат и сградите, находящи се в процесния имот. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият Х. Н. С. е подал отговор на въззивната жалба, с който я е оспорил като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, като е посочил, че в процесния имот няма 2 сгради и други самостоятелни обекти, които да са съсобствени между страните и да трябва да се включат в делбата. Заявява, че назад във времето в процесния имот е попадала част от силозна яма, която към момента на реституцията и към настоящия момент вече не съществува, поради което не следвало да се включва в делбената маса. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която Х. Н. С. е предявил срещу В. Н. И. конститутивен иск за делба на поземлен имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 3650 в квартал 90 по регулационния план на с. Бистрица, одобрен със Заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г. и Заповед № РД-09-393/23.11.2010 г., с адрес: с. Бистрица, район Панчарево при Столична община, местност „Могилето“ целият с площ от 1100 кв.м, при граници по скица: ПИ 3649, улица, ПИ 3651, и поземлен имот без номер, който описан поземлен имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.

Бистрица, Столична община, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, с последно изменение на кадастралната 3 карта и кадастралните регистри, засягащи поземления имот, от 01.06.2020 г., адрес на поземления имот: с. Бистрица, Район „Панчарево“ при Столична община, местност „МОГИЛЕТО“, целият с площ от 1101 кв.м, с трайно предназначение на територията; Урбанизирана, с начин на трайно ползване: За друг вид производствен, складов обект, предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 1438, квартал: 90, парцел: I, при съседи на имота по скица от кадастралната карта; ***, ***,

***, *** и ***, при квоти както следва: за ищеца Х. Н. С., ЕГН ********** – ½ /една втора/, и за ответника В.

Н. И., ЕГН ********** – ½ /една втора/.

Исковата молба е вписана, видно от печатите на Служба по вписванията към Агенция по вписванията върху същата.

За основателността на предявения иск е необходимо при условията на пълно и главно доказване ищецът установи, че с ответника са съсобственици на процесната вещ на твърдяното в ИМ основание, както и че вещта съществува реално към момента на приключване на устните състезания.

В доктрината и практиката е прието безпротиворечиво, че потестативното субективно право да се иска ликвидиране на съсобствеността на конкретна вещ по чл. 34 ЗС предполага съществуването на вещта и съпритежанието от две или повече лица, което е резултат на конкретен юридически факт – сделка, наследяване, административен акт, давност и др.

Предмет на иска за делба е ликвидирането на съсобствеността по отношение на конкретна движима или недвижима вещ. Делбата във всички случаи следва да започне и свърши между всички съсобственици или сънаследници, тъй като в противен случай тя ще бъде нищожна. Квотата на всеки съделител се определя от придобивното основание. Правните последици на делбата се състоят в това, че съсобствеността престава да съществува, а идеалните части на отделните съсобственици се превръщат в самостоятелни права на собственост върху реални части или отделни самостоятелни обекти.

В първата фаза на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник – чл. 344, ал. 1 ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че в процесния поземлен имот съществува сграда, която е собственост и на трети лица, за 4 доказването на който факт е поискано допускане на съдебнотехническа експертиза.

В съдебно заседание ищецът е посочил, че в процесния поземлен имот е съществувала някога силажна яма, иззидана само от тухли, като е заявил, че същата не е ползвана от 30 години и се е самозаравнила. Изразил е желание за подялба само на поземления имот.

Ответната страна твърди, че в имота има не само силажна яма, но и други сгради.

По искането за съдебнотехническа експертиза съдът е посочил, че ще се произнесе допълнително.

В следващото съдебно заседание ответникът е поддържал искането си за съдебнотехническа експертиза, срещу което ищецът е възразил, а районният съд е приел, че предмет на производството е само поземленият имот, като в отговора на исковата молба, съответно в първото съдебно заседание не е направено искане за подялба на други съсобствени имоти, поради което е оставил искането за допускане на съдебнотехническа експертиза без уважение.

В решението си първоинстанционният е посочил отново, че в производството се търси ликвидирането на съсобствеността върху поземления имот. Съдът е приел, че дори силажна яма да съществува в първоначалния си вид, същата не представлява постройка по смисъла на чл. 44 ЗУТ, поради което е допуснал до делба само поземления имот.

Във въззивната жалба е възразено срещу изводите на съда по отношение на силажната яма, като отново е направено искане да бъдат допуснати до делба и сгради, находящи се в процесния имот.

Въззивният съд е приел, че районният съд е извършил нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал съдебнотехническа експертиза, и е допуснал такава в рамките на въззивното производство.

В заключението по допуснатата експертиза вещото лице е посочило, че процесният имот към момента на огледа е празен, незастроен и частично ограден. В същия е налице вдлъбната релефна форма тип овраг, с полегати откоси. В скицата на л. 74 от първоинстанционното дело е посочена силажна яма, изградена за ферментация на фураж. За силажната яма не са налице 5 строителни книжа. Вещото лице е посочило, че силажната яма не е сграда по смисъла на ЗКИР, но за изграждането , ако е с дълбочина над 1 метър, е необходимо разрешение за строеж. Ямата в процесния имот се е саморазрушила, няма стени от бетон или каменна зидария, а входът и изходът на същата, намиращи се в съседните поземлени имоти – пл. № 3649 и 3651, са запълнени и не съществуват. Вещото лице не е констатирало наличие на други сгради в процесния имот.

В съдебно заседание вещото лице посочва, че е посетило имота на място, където е констатирало, че силажната яма вече не съществува. Такива ями се използвали за складиране на надробен растителен материал за захранване.

Ямата е отразена на скицата на л. 74 от първоинстанционното дело, като попада освен в процесния имот и в съседните два, както и на комбинираната скица на л. 15 от делото, където застъпва три имота – 3651, 3650, 3649.

Масивните стопански сгради от л. 15 от делото не съществуват. Частите от силажната яма, намиращи се в имоти 3651 и 3649, са изцяло засипани. В процесния имот 3650 силажната яма се намира от средата на имота до края на южната му граница, като представлява срутище – стените са се срутили, не са вече вертикални, а земната маса е паднала от запад, от изток няма вертикална стена. Вещото лице заявява, че силажната яма не съществува в момента, съществуват само остатъци от нея. Вещото лице не може да установи границите на ямата на място, само по стар кадастрален план, както са посочени в скицата. Вещото лице посочва, че остатъците от силажната яма приличат на естествената релефна форма овраг – вдлъбната релефна форма с по-стръмни скатове, различаваща се чувствително от околния релеф, с дълбочина 1 м – 1,5 м. Вещото лице е категорично, че без разкопаване няма как да се установи дали и каква част от стените съществуват. Посочва, че съоръжението като цялост не съществува към настоящия момент. Според вещото лице силажната яма няма покрив и като отворено пространство не се третира като самостоятелен обект.