Определение № 2133 от 18.08.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2135/2025
- Вид
- Определение № 2133
- Подписан
- 18.08.2025
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- Анелия Цанова, Мария Райкинска, Светла Станимирова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2133 гр. София, 18.08.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Цанова
Членове:
Светла Станимирова
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20251000502135 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 21385/28.07.2025 г., депозирана от адв. А.
Т., процесуален представител на К. Н. П. и И. С. П. против определение от 05.06.2025 г. по гр.д. № 13456/2024 г. на СГС, I-22 състав, с което е изменено в частта за разноските Решението от 30.04.2025 г. Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено и да бъде отхвърлена молбата на насрещната страна по чл. 248 ГПК. Сочи, че неправилно СГС приел липса на извънсъдебна комуникация между страните, тъй като ищците били тормозени от ответника по телефона, както и той подавал в Централния регистър при БНБ информация, че ищците имат задължения, поради което банките им отказвали кредити. Длъжниците не разполагали с никаква възможност да искат промени в този регистър, дори при погасяване на задълженията по давност, а ответникът бил длъжен да ги заявява, макар същите да били вече само естествени задължения. За ищците не съществувал друг начин, освен да предявят отрицателен установителен иск, с който да бъде отречено съществуването на задълженията им. Ето защо ответникът бил дал повод за завеждане на делото. Съдът правилно определил дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Освен това с направеното от ответника признание на иска се признавало както материалното право, така и правния интерес от иска.
Насрещната страна „Еос Матрикс“ ЕООД не е депозирала отговор на частната жалба.
Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба, въз основа на събраните доказателства, намира следното от фактическа страна:
Гр.д. № 13456/2024 г. на СГС, I-22 състав е образувано по искова молба на К. Н.
П. и И. С. П. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с искане да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника следните суми: 170 414.30 шв. Франка с левова равностойност 354 500.99 лева – задължение по изп. Лист от 20.09.2012 г. по гр.д. № 42456/2012 г. на СРС и сумата 78 943.52 евро с левова равностойност 154 400.07 лева по изп.лист по гр.д. № 42455/2012 г. на СРС, поради погасяването им по давност.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в 1 който е посочил, че е цесионер по вземанията и че му е цедирана гланица в размер на 167 152.57 шв. франка по единия изпълнителен лист и 61 725.25 лева по другия, тъй като останалата част от задълженията била погасена чрез плащане. Признали са безусловно, че е настъпила погасителна давност относно двете вземания и е поискано да бъдат уважени исковете за суми в посочения размер. Посочено е, че предвид признанието на исковете и поради това, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, не дължи разноски.
С молба, депозирана в съдебно заседание на 22.04.2025 г. ищците са намалили исковете до посочените от „Еос Матрикс“ ЕООД размери, като в надхвърлящата ги част исковете са оттеглени. В съдебното заседание производството в оттеглените части е прекратено, а в останалата част е даден ход по същество на делото. В това съдебно заседание процесуалният представител на ответника е заявил отново, че са направили признание на исковете и че става дума за две суми.
С решение от 30.04.2025 г. СРС е признато за установено, че ищците не дължат на „Еос Матрикс“ ЕООД исковите суми в размер на 167 152.57 шв. франка по единия изпълнителен лист и 61 725.25 лева, поради погасяване на задълженията по давност.
„Еос Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати на адв. А. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 13 805.10 лева, определени по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Решението е връчено на „Еос Матрикс“ ЕООД на 05.05.2025 г. На 05.06.2025 г. СГС е изменил решението от 30.04.2025 г. в частта за разноските, като изрично е посочил, че не присъжда разноски – адв. възнаграждение на адв. А. Т., след като е възприел тезата на ответника, че е признал иска и не е станал повод за завеждането му. Това определение е връчено на адв. Т. на 20.06.2025 г., а тя е подала частна жалба срещу него на 27.06.2025 г. по електронна поща.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият съдебен състав намира следното:
Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, когато ответникът признае иска и не е дал повод за завеждане на делото, разноските остават в тежест на ищеца, дори когато решението е в негова полза. В случая следва да се приеме, че ответникът е признал исковете с отговора на исковата молба, доколкото, макар и двусмислено направено в отговора там е признато изтичането на погасителната давност относно процесните вземания, представляващо признание на фактите, а не на исковете, като по-надолу се говори за признание на исковете, но в първото съдебно заседание все пак е уточнено, че всъщност се признават исковете.
По въпроса относно това кога ответникът е дал повод за завеждане на иска е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017г. по ч.гр.д.№ 1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018 г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о., определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4586/ 2018 г., ІІІ г.о. на ВКС, определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 534/06.12.2019 г. по ч.гр.д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 744/18.04.2023 г. по ч.гр.д. № 1170/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др. Според приетите правни разрешения, извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, както и счетоводното отчитане на вземането от кредитора, чрез което може да 2 се отрази евентуално последващо доброволно плащане, което би било надлежно (чл.
118 ЗЗД), не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. При всеки конкретен случай преценката за освобождаване на ответника кредитор от отговорност за разноски съгласно чл. 78, ал.
2 ГПК зависи от правомерността на неговото поведение. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност.
Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо поканите по телефона, за които говори жалбоподателката, като ги нарича „псичихески тормоз“, са ирелевантни като причина за завеждане на делото.
Не може да се приеме за повод и обявяването на задълженията в ЦКР при БНБ, доколкото ответникът е задължен от нормативната уредба да го прави.
С оглед изложеното, следва да бъде прието, че ответникът не дължи на ищеца направените в производството разноски, тъй като своевременно е признал исковете и не е дал повод за завеждане на делото с поведението си.
Поради съвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 21385/28.07.2025 г., депозирана от адв. А. Т., процесуален представител на К. Н. П. и И. С. П. против определение от 05.06.2025 г. по гр.д. № 13456/2024 г. на СГС, I-22 състав, с което е изменено в частта за разноските Решението от 30.04.2025 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3