Решение № 181 от 08.05.2019, Районен съд - Димитровград

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 08.05.2019г. гр.Димитровград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Димитровградският районен съд на осми април през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар

Валентина Господинова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева гражданско дело № 1871 по описа за 2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ – „С Ф Б“ ЕООД гр.София, твърди в депозираната искова молба, че подал пред РС - Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист въз основа на Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариално заверени подписи на страните. В производството по образуваното ч.гр.д.№ 869/2018Г. срещу лизингополучателя „ЛЛ“ ЕООД и солидарно задължения длъжник Х.К.К. били издадени Заповед № 553 за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 14.06.2018г. и изпълнителен лист № 767 от същата дата. В хода на изпълнителното производство цитираната заповед била връчена на Х.К.К. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК - чрез залепване на уведомление, поради което на ищеца били дадени указания да предяви установителен иск за вземането си.

Между „С Ф Б“ ЕООД, като лизингодател, „ЛЛ“ ЕООД, като лизингополучател, и Х.К.К., като солидарен длъжник, бил сключен договор за финансов лизинг ДФЛ реф.№ 49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на подписите. Към договора се прилагали Общите условия на лизингодателя, действащи към онзи момент, които били подписани от представителя на дружеството - лизингополучател. По силата на договора ищецът се задължил да придобие лизинговите обекти, представляващи два броя влекачи марка Скания, като заплати продажната им цена, да финансира лизингополучателя, като заплати продажната цена на лизинговите обекти, както и да предостави лизинговите обекти за ползване на „ЛЛ“ ЕООД. Срещу това лизингополучателят се задължил да заплаща месечните лизингови вноски, както и всички други плащания, уговорени в договора и Общите условия. От своя страна, Х.К.К. се задължил да отговаря солидарно с лизингополучателя за всички задължения, произтичащи от сключения договор.

Ищецът изпълнил всички свои задължения по лизинговия договор. След подписването му между лизингодателя и доставчика „Скания България“ ЕООД били сключени договори за покупко-продажба на два броя влекачи Скания. След доставката „С Ф Б” ЕООД извършило регистрация на моторните средства в КАТ. Наред с това лизингодателят изпълнил и задължението си за финансиране, като заплатил цената по договора за покупко-продажба, както и задължението си за доставка на лизинговите обекти и предаването им на лизингополучателя. Това довело до настъпване изискуемостта на насрещните задължения на „ЛЛ“ ЕООД и солидарно задължения Х.К.К. за плащане на лизинговите вноски и другите вземания, уговорени в договора за лизинг по основание и размер. „ЛЛ“ ЕООД обаче не изпълнило задължението си да плаща месечните лизингови вноски и другите суми по договорите.

Съгласно чл.2 от лизинговия договор, лизингополучателят „ЛЛ” ЕООД се задължил да плати на лизингодателя 60 месечни лизингови вноски. Размерът и падежите на плащане на месечните лизингови вноски били посочени в Погасителния план, неразделна част от договора. Към момента на предявяване на иска лизингополучателят просрочил и дължал плащането на четири лизингови вноски, както следва:

- лизингова вноска с падеж

05.02.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 809.15 евро с ДДС;

- лизингова вноска с падеж

05.03.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС;

- лизингова вноска с падеж

05.04.2018г. в размер на 2 340.96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС;

- лизингова вноска с падеж

05.05.2018г. в размер на 2 340,96 евро без ДДС или 2 80915 евро с ДДС.

Всички суми, посочени в договора, включително и сумите, посочени в погасителния план, били без включен ДДС.

Лизингополучателят дължал и допълнително ДДС върху всяка дължима сума, съгласно действащото законодателство.

Общият размер на просрочените лизингови вноски с включен ДДС бил 11 236.60 евро.

На основание чл.17 от Общите условия към договора „С Ф Б” ЕООД имал право да получи 3 % на месец лихва за забава върху просрочените вземания за лизингови вноски за период от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното погасяване на вземанията на лизингодателя.

Х.К.К. подписал договор за финансов лизинг № 49-01448/25.11.2016г. като солидарен длъжник, като на основание чл.121 от ЗЗД отговарял солидарно с „ЛЛ” ЕООД за надлежното изпълнение по лизинговия договор. Ето защо той отговарял на самостоятелно основание за вземанията на ищеца и дължал на „С Ф Б“ ЕООД плащане на сумите по издадените срещу него заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, както и разноските по делото.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Х.К.К. дължи на „С Ф Б“ ЕООД сумата от 11 236.60 евро -неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг с опция за придобиване на собствеността № 49-01448/25.11.2016г. с нотариална заверка на подписите на страните, ведно с лихва върху тази сума в размер на 3% месечно, считано от 31.05.2018г. - датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Ищецът моли съдът да се произнесе и по дължимостта на направените в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – Х.К.К. ***, чрез назначения му особен представител – адв.Д.К. от Адвокатска колегия - гр.Хасково, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно чл.2, за срока на договора лизингополучателят дължал заплащането на 60 равни месечни лизингови вноски, платими в сроковете по приложен към договора погасителен план, до пето число на съответния месец. Според специалните разпоредби относно застраховането от договора, при неизпълнение собственикът имал право да прекрати договора без предизвестие, като му се дължала и неустойка в посочен размер преди прекратяването. Съгласно приетите между страните Общи условия към лизинговия договор, при забава на две месечни вноски, всички останали ставали предсрочно изискуеми. Според текста на т.16 от ОУ, собственикът имал право да прекрати едностранно договора с писмено уведомление в определени случаи, включително и при неполучаване на изцяло дължимо плащане на лизингова вноска от страна на лизингополучателя, в който случай можел да получи обезщетение в размер на сума, равна на неизплатените вноски по договора. В настоящия случай обаче нямало твърдения и доказателства за прекратяване на договора по реда и в срока, описан в договора и общите условия, нито имало твърдения дали предадените стоки са върнати. При неизпълнение на обещания облигационен резултат, възниквала гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпял неблагоприятни имуществени последици, можел да претендира обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. В случая ищецът искал изпълнение, ведно с мораторна лихва за забава, затова и той трябвало да изпълни насрещното си задължение. Когато изправният кредитор предпочетял да упражни правата по чл.79 от ЗЗД, договорът не се прекратявал и в случая следвало да даде възможност на лизингополучателя да продължи ползването на лизинговото имущество и да му прехвърли собствеността след изтичането на срока на договора. По делото обаче нямало данни дали предадените на лизингополучателя вещи се ползват от него към настоящия момент, дали са се ползвали към датата на предявяване на иска и дали са се ползвали към датата на падежа на всяка една от претендираните вноски. При положение, че не било ясно дали вещите се ползват, нямало как да бъде установено от съда и страните дали ищецът е изправна страна по договора, за да се преценяла съответно възможността да иска изпълнение. В тази връзка особеният представител изрично заявява, че никой от ответниците не ползва вещите, предмет на лизинговия договор и те не са намират при никой от тях. Отделно от това ищецът следвало, след неплащането на една лизингова вноска, да прекрати/развали договора и като не го направил сам, същият се поставил в риск от по-дълго като период и по-голямо като размер неизпълнение. В тази връзка се моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Моли съдът да не присъжда разноски в заповедното производство, тъй като липсвал списък по чл.80 от ГПК, а, ако не бъде прието това становище, се прави възражение за прекомерност на адвокатските разноски в заповедното производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.11.2016г. между „ЛЛ“ ЕООД гр.Димитровград, като лизингополучател, и „С Ф Б“ ЕООД гр.София, като лизингодател, е сключен Договор за финансов лизинг с опция за придобаване на собствеността реф.№ 49-01448/25.11.2016г. За надлежното изпълнение на задълженията по договора от страна на дружеството - лизингополучател солидарна отговорност поел ответникът в настоящото производство Х.К.К., който, подписвайки договора, изрично е заявил, че се задължава да отговаря солидарно за надлежното изпълнение на всички задължения по договора, както и декларирал изрично, че е запознат и разбира разпоредбите на специалните и общите му условия.

По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да придобие собствеността върху два броя влекачи Скания, модел R450 LA4x2MLA, както и да ги предостави за ползване под формата на финансов лизинг на „ЛЛ“ ЕООД.

Лизингополучателят, от своя страна, се задължил да заплати лизинговото възнаграждение, определено в договора, включващо първоначална вноска(29 890 евро), административна такса(1 281 евро) и съответните месечни лизингови вноски, като размерът и падежите на плащане на тези месечни лизингови вноски са уговорени в Погасителен план – Приложение № 2, представляващо неразделна част от договора, видно от който е, че месечната погасителна вноска възлиза на 2 340.96 лева без ДДС.

В чл.17 от Общите условия към договора е уговорено, че при забава при извършването на дължимо по договора плащане на падежа, се начислява 3 % месечна лихва за забава от датата на падежа до датата на фактическото плащане.

След покупката на влекачите, предмет на договора, осъществена на 08.02.2017г., на 15.02.2017г., видно от представения по делото Приемателен протокол от същата дата, същите са предадени, съответно получени от лизингополучателя.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, се посочва, че в счетоводството на ищцовото дружество към 22.11.2018г. има отразени неплатени фактури по лизингови вноски по процесния договор, както следва:

Фактура № **********/01.02.2018г. за сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж 05.02.2018г.

Фактура № **********/01.03.2018г. за сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж 05.03.2018г.

Фактура № **********/02.04.2018г. за сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж 05.04.2018г.

Фактура № **********/04.05.2018г. за сума в размер на 5 494.22 лева с ДДС – неплатена вноска с падеж 05.05.2018г.

Общият размер на неплатените лизингови вноски по процесния договор възлизал на 21 976.90 лева(11 236.60 евро).

По отношение на счетоводните записвания в счетоводните регистри на „ЛЛ“ ЕООД вещото лице посочва, че проверка не е могла да бъде осъществена, тъй като дружеството не се намирало на посочения адрес.

Въз основа на подадено от „С Ф Б“ ЕООД гр.София в