Решение № 75 от 08.06.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Русе, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Пейчева

Членове:

Александър Иванов

Михаил Драгнев при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224500600174 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. XXI от НПК

С Присъда № 108 от 06.12.2021г., постановена по ЧНД № 1220/2021г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия П. АТ. ИЛ., роден на *******, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на 18.08.2020г. в гр. Русе да е казал нещо унизително за честта и достойнството на ВЛ. СЛ. СЛ. - „*******“ в негово присъствие, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от ВЛ. СЛ. СЛ., в която навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.

Иска от въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.

В съдебно заседание адв. Р.П., представител на ВЛ. СЛ. СЛ., поддържа жалбата и навежда доводи за превратно тълкуване на доказателствата по делото. Осъществява нов анализ на свидетелските показания, като излага доводи за погрешните изводи на съда. Моли въззивния съд да се отмени присъдата и да постанови друга, с която да признае за виновен подсъдимия и да му наложи административно наказание по чл. 78а от НК.

В съдебно заседание адв. Я.П., представител на П. АТ. ИЛ., излага съображения за валидност, допустимост и правилност на първоинстанционният съдебен акт. Присъединява се към изводите на съда, направени въз основа на събрания при повторното разглеждане на делото 1 доказателствен материал.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. АТ. ИЛ. е роден на *******, български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.

Б. А. А. и Д. М. Б. работели в дружеството на тъжителя В.С. *****. Тъй като за известно време нямали работа, синът на Д. Б. М. М. ги свързал с подс.

П.И.. Подсъдимият им предложил работа на негов строителен обект в гр.

Глоджево, която двамата приели. За работата през първата седмица им била платена сумата от няколко стотин лева. След средата на следващата седмица възникнал спор между Д. Б. и Б. А., от една страна, и П.И., от друга страна, относно дължимото им за свършената работа възнаграждение. След като П.И. отказал да им плати, Д. Б. и Б. А. се отказали от по-нататъшната си работа и напуснали строителния обект. На 18.08.2020г. свидетелите Д. Б. и М. М., по техни думи, отишли в офиса на В.С., находящ се в гр. Русе на ул.

„Муткурова“, № 30, за да говорят с него по повод неизплатените им от П.И. възнаграждения. В.С. се обадил на П.И., като включил телефона на високоговорител, за да обсъдят проблема, като в последствие между тях възникнал спор. Тъжителят и призованите от него свидетели твърдят, че по време на този разговор П.И. е обидил В.С. с думите: „*******“.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:

Обяснения на подс. П. АТ. ИЛ., показанията на св. Д. М. Б.; М. Д. М.; Б.

А. А.; Я. И. П.; А. И. И..

Писмените доказателства- Справки от бюлетин за съдимост на П. АТ.

ИЛ., Справки за трудови договори на лицата Д. Б. и М. М. от ТД на НАП.

Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че обвинението за осъществено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК – обида, остава недоказано.

Доказването на повдигнато обвинение следва да бъде до степен, изключваща всякакво съмнение относно осъществяването на инкриминираното деяние и неговия извършител. Това е основната постановка на чл. 303, ал. 2 от НПК, съгласно която съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несменен начин. Без значение за границата, след която се приема за доказано едно обвинение, е дали то е повдигнато от държавен орган – прокуратурата, чрез обвинителен акт или е повдигнато от частен тъжител с тъжба. В случая съдът, след оценка на доказателствата по делото, намира, че извършването на деянието от страна на подсъдимия не е било доказано по несъмнен начин.

2

На първо място съдът кредитира показанията на св. Я. И. П., който е бил с подсъдимия на инкриминираната дата в гр. Глоджево. Свидетелят твърди, че е присъствал на множество проведени от И. разговори, като не е чул същия да отправя обиди по телефона към никого. Смята за достоверни и показанията му относно факта, че на 18.08.2020г. не се е намирал през цялото време до подсъдимия. Съдът дава вяра на показанията му, тъй като този свидетел не работи на трудов договор или по друг начин за подс. И., съответно не е по никакъв начин заинтересован от изхода на делото. Още повече, значима индикация за истинността на казаното от него е изнасянето на обстоятелства във вреда на подс., а именно факта, че свидетелят не се е намирал в непосредствена близост до подс. И. през целия ден и не е могъл да възприеме във всеки един момент дали подс. е отправял обидни думи и изрази или не.

На следващо място съдът не кредитира показанията на св. Д. Б. и М. М. отчасти, що се отнася до отправените от подс. обидни думи и изрази. Тези свидетели са силно заинтересовани от изхода на делото, тъй като се установи, че същите са работели от много години в дружеството на тъжителя В.С. – *****. Също така показанията им съдържат множество вътрешни противоречия, противоречия между дадените от тях показания при първоначалното и при последващото разглеждане на делото, както и си противоречат помежду си.

Свидетелят Д. Б. твърди, че С. е имал телефона на подс. И., докато св.

М. М. казва, че той е дал на С. телефонният номер на подсъдимия. Твърди, че М. М. е бил в офиса на С. по друга причина, докато М. първо казва, че е отишъл с баща си в офиса на ул. „Муткурова“, за да поиска разрешаване на възникналия проблем с парите. Говори веднъж, че срещата е била сутринта в деня, в който е напуснал обекта в с. Глоджево, докато М. свидетелства, че срещата е била в друг ден.

Свидетелят М. М. си противоречи за месеца на инкриминираното деяние, като в разпита си по първото развило се съдебно производство каква, че срещата в офиса на ул. „Муткурова“ е била през месец април, след което твърди, че същата се е състояла през месец август. Не става ясно от показанията му как двамата със свидетеля Б. са достигнали до мястото на срещата. Противоречи си относно факта, дали той е превозил Д. Б. от гр. Цар Калоян или само и единствено от автогарата на гр. Русе до офиса на В.С..

Един път твърди, че е пътувал с Б. от с. Цар Калоян до гр. Русе, след което казва, че единствено го е посрещнал на автогарата. Нелогично е описаното от него при повторния му разпит пътуване от Цар Калоян до завод КТМ и обратно до гр. Русе, тъй като му възникнала друга работа със С.. В такъв случай неясно остава защо баща му М. Б., който е пристигнал значително порано от него в гр. Русе, не е вече осъществил срещата си със С., след като не е изчаквал сина си.

При толкова значителни противоречия в показанията на двамата 3 свидетели съдът не би могъл да кредитира казаното от тях относно осъществената среща с В.С. в офиса му на ул. „Муткурова“, по време на която, по техни сведения, са възприели инкриминираното деяние на подсъдимия. Тези неясни и противоречиви показания, неподкрепени с други доказателства по делото, и до голяма степен опровергани от показанията на св. Я. П., не пораждат в съда необходимата степен на увереност относно осъществяването на главния факта по делото.

По изложените съображения съдът счете, че подсъдимият не е осъществил обективните и субективните признаци на състав на престъпление, наказуемо по чл. 146, ал. 1 от НК, както е приел и районният съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК правилно е бил оправдан по повдигнатото обвинение.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108 от 06.12.2021г., постановена по ЧНД № 1220/2021г. по описа на Районен съд – Русе.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4