Решение № 5137 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5137 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Съдия:

Йоана М. Генжова при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100505743 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба от ищцата А. М. Н., чрез пълномощника адв. В. Н., срещу решение №4996/20.03.2024г., постановено по гр.д. №43549/2023г. по описа на СРС, 31 състав, с което са отхвърлени предявените от А. М. Н. срещу „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми поради изтекла погасителна давност: 2484,80 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.03.2008г. до м.02.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2012г. до окончателното плащане на вземането; 403,11 лева – мораторна лихва за периода от 30.04.2008г. до 16.06.2011г., 157,76 лева – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.06.2012г. по ч.гр.д.

№1737/2012г. на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело №2678/2012г. на ЧСИ С.Я. рег. №844 в КЧСИ, като е осъдена ищцата да заплати на ответника разноски по делото.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалните и на 1 процесуалните правила, и е направено искане да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

Изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което съгласно т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС погасителна давност за вземането започвала да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

Последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство, се явявали недопустими и не произвеждали правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. В случая погасителната давност започвала да тече от 08.04.2015г., когато изпълнителното производство е преустановило своята висящност, като поддържа, че давността е тригодишна.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт М.Н., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа, че давността за процесните вземания е петгодишна. В хода на изпълнителното производство били правени множество искания от взискателя за предприемане на изпълнителни действия, поради което петгодишният давностен срок не бил изтекъл.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, 2 като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземанията по издаден изпълнителен лист от 21.06.2012г. по гр.д. №1737/2012г. по описа на СРС, 81 състав, принудително събирани в производството по изп. дело №20128440402678 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СРС.

Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите, посочени в изпълнителния лист, издаден по гр.д. №1737/2012г. по описа на СРС, 81 състав, поради изтекла погасителна давност.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

В случая за събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден на 21.06.2012г., е образувано изп. дело №20128440402678 по описа на ЧСИ С.Я., като с подадената на 21.08.2012г. молба за образуване на изпълнително производство взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител на основание чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да проучи 3 имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнението.

На 29.03.2013г. са изпратени запорни съобщения до банки. С разпореждане от 03.11.2014г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. С молби от 03.02.2016г. и 10.02.2017г. са посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи. С разпореждане от 06.06.2018г. ЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника като член на УС на Сдружение „Диамантена работилница“. С разпореждане от 03.07.2019г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника. С молби от 03.12.2019г. и 28.10.2021г. са посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи. На 15.03.2022г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, открити при „Банка ДСК“ ЕАД. На 23.02.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и запор върху дружествени дялове. На 02.11.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Изипей“ АД, връчено на 04.11.2022г. На 08.02.2023г. е изпратено запорно съобщение до Сдружение „Диамантена работилница“, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника като председател на сдружението.

Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителният процес се прекратява, ако в течение на две години от последното изпълнително действие взискателят не поиска да се извърши ново изпълнително действие.

Според т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително 4 действие. Според становището, възприето в мотивите на цитираното тълкувателно решение, в гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).

Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на 5 всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането нови изпълнителни способи.

Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на изп. производство настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изп. производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изп. дело №20128440402678 на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС е образувано през 2012г. при действието на постановките на Постановление №3/18.11.1980 г., съобразно които образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. Същевременно с т. 10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г., е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Съществуващото противоречие е преодоляно с приемането на ТР №3 от 28.03.2023г., постановено по тълк. дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело №2/2013г. Следователно с образуването на изп. дело №20128440402678 по описа на ЧСИ С.Я. с район на действие СГС давността за процесните вземания по изпълнителния лист от 21.06.2012г. е била прекъсната и не е текла давност през време на висящността 6 на производството от образуването му на 21.08.2012г. до 26.06.2015 г. Тъй като изпълнителното основание, въз основа на което е издаден процесният изпълнителен лист, е заповед за изпълнение, за която не е спорно между страните, че е влязла в сила на основание чл.416 от ГПК, въззивната инстанция приема, че новата погасителна давност за удостоверените в нея вземания, за които е издаден процесният изпълнителен лист, съгласно чл.117, ал.2 от ГПК е петгодишна. Съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, когато възражение не е подадено в срок, както е в настоящия случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. В случаите, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила и е придобила стабилитет, предявяването на иск за оспорване на вземането е недопустимо, с изключение на хипотезите на чл. 424 от ГПК, а именно: когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва вземането въз основа на настъпили преди издаване на заповедта факти. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде до въззивния съд възражение срещу заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК и само в предвидените в този текст хипотези. С изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се разрешава окончателно правния спор между страните относно съществуването на вземането. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.

Разпечатката съдържа 30 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/749b9f90-0cf1-48f2-aecf-26b107d2dc9f