Решение № 622 от 06.06.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.ев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. И.а като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100500601 по описа за 2025 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. А.

В. чрез адвокат И. Г. против решение № 3729 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 14014 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, петдесети състав, с което е отхвърлен предявения от В. А. В. срещу Ц. К. Н. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на съзнателно подаване на жалба от ответницата против последния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; както и е осъден въззивникът да заплати на Ц. К. Н. сумата от общо 800 лева, представляваща разноски за настоящото производство, от които 300 лева за депозит за вещо лице и 500 лева за адвокатско възнаграждение, на основание член 78, алинея 3 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че изводът на районния съд, че чрез сезиране на прокуратурата ответницата не е злоупотребила с право, е грешен, като основава този си довод със събраните по делото доказателства – писмени и гласни. Подробно се аргументира защо поведението на Н. е умишлено и не е действала с убеждение, че нейните права и законни интереси са нарушени. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се уважи иска.

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала 1 отговор по така подадената частна жалба, с който същата се оспорва, като същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Постъпила е и частна въззивна жалба от В. А. В. чрез адвокат И. Г. против определение № 13649 от 03.12.2024 г., постановено по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молба вх.№ 87234 от 30.10.2024 г. от частния жалбоподател, действащ чрез адвокат И. Г., за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, на основание член 248 от ГПК.

В частната жалба се излага, че атакуваното определение е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и да се намалят присъдените в полза на ответницата разноски на 400 лева.

Въззиваемата страна в срока по член 276, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва, и се иска определението в обжалваната му част да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен от В. А. В. срещу Ц. К. Н. иск с правно основание член 45 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на съзнателно подаване на жалба от ответницата против последния, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че през 2019 г. ищецът бил ангажиран от негов приятел - В. И. - да го защитава по образувано срещу него гр.д.№ 12596/2019 г. на Районен съд - Варна по искова молба на ответницата, като делото било спечелено от ищеца на три съдебни инстанции, като с определение на ВКС, което влязло в сила на 09.12.2022 г., делото не било допуснато до касационно обжалване. Твърди се, че ищецът предоставил безплатна правна помощ на своя клиент, като поел всички разходи, свързани с воденето на делото, включително пътни разходи. Сочи се, че ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата в размер на общо 3 396,48 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанции, а на неговия клиент - сумата в размер на 632,76 лева. Излагат се твърдения, че на 22.12.2022 г. му се обадил адвокат на ответницата, който му казал, че не била посочена банкова сметка, като заявил, че платила всички разноски с пощенски запис на неговия клиент В. И.. Твърди се в исковата молба, че на същия ден 2 входирал молба във ВРС, в която посочил банковата си сметка, както и разбивка на сумите, които му се дължат. Сочи се, че със своя клиент обикаляли пощите, за да получат изплатената сума в размер на 3 454,18 лева, за което сторили разходи. Твърди се от ищеца, че на 23.12.2022 г. получил електронно съобщение от адвокат П., с което го уведомила, че е платила остатъка от сумата до пълния размер от 4 029,24 лева отново чрез пощенски запис на трето лице - неговия клиент В. И. -, въпреки че ищецът бил предоставил банкова сметка. Сочи се, че заявил на адвокат П., че няма да получи тези пари, като й изпратил имейл с подробна разбивка на дължимите суми, както и банкова сметка. Твърди се, че на 29.12.2022 г. ищецът образувал и.д.№ 821/2022 г. по описа на ЧСИ Дарина Сербезова - Славова, за което адвокат П. била уведомена. Излага се, че на следващия ден, въпреки знанието на ответницата за образуваното изпълнително дело, по сметка на ищеца била постъпила сумата в размер на 425 лева - остатък от дължимата сума. Посочено е в исковата молба, че на 13.04.2023 г. полицай от град Варна се свързал с ищеца, като го уведомил, че срещу него има депозираната жалба от ответницата, образувана е предварителна проверка и че трябвало да отиде да даде сведения във Варна. Излагат се подробни твърдения, че ответницата причинила на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в причинен стрес и дискомфорт у последния, като трябвало да пише подробни обяснения на полицията във Варна, което го накарало да се чувства зле.

В срока по член 131 от ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се твърдения, че превела сумата в размер на 3 454,18 лева на В.

И. И. поради липса на банкова сметка на ищеца. Сочи се, че в сведение на В.

И., дадено пред полицейски орган, същият заявил, че е получил процесната сума на 22.12.2022 г. и веднага я изпратил на ищеца. Твърди се, че със сумата в размер на 3 396,48 лева, която превела на В. И., мислела, че е изчистила задълженията си към ищеца, а разликата от 57,70 лева щяла да допълни към задължението й към В. И.. Излага се, че на 23.12.2022 г. превела с пощенски запис на В. И. сумата от 190 лева. Сочи се, че на 30.12.2022 г., след като получила информация за банковата сметка на ищеца, му превела сумата в размер на 425 лева, с което окончателно изплатила задължението си към него в размер на 4 029,24 лева. Твърди се от ответницата, че на 20.01.2023 г. получила ПДИ за образувано на 29.12.2022 г. изпълнително дело от ищеца за събиране на сумата в размер на 614,53 лева. Сочи се, че към тази дата не знаела дали В. И. е уведомявал ищеца за получените от него пощенски записи.

Излагат се твърдения, че на 09.01.2023 г. ищецът уведомил ЧСИ Д.С.С., че е получил сумата в размер на 425 лева, която сума съдебният изпълнител приспаднал от дълга по изпълнителното дело. Сочи се, че била възмутена от поведението на ищеца, тъй като смятала, че била платила пълния размер на задължението си към него и неговия клиент. Излага се в отговора на искова молба, че на 14.02.2023 г. подала жалба до прокуратурата, като през месец март същата година била призована в полицията за изясняване на случая, като разбрала от разследващия полицай, че В. И. превел с пощенски запис сумата в размер на 190 лева на ищеца. Сочи се, че този факт не бил известен на 3 съдебния изпълнител, тъй като ищецът не бил я уведомил за това. Твърди се, че оставало неясно на кого е върната сумата в размер на 190,85 лева, които платила с пощенски запис на В. И., като по този начин я е платила втори път, като освен това била натоварена с разноски по изпълнителното дело. Излага се подробни твърдения за липса на непозволено увреждане от страна на ответницата.

Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните факти и обстоятелства на основание член 146, алинея 1, точка 3 и точка 4 от ГПК: че през 2019 г. ищецът бил ангажиран от В. И. да го защитава по образувано срещу него гр.д.№ 12596/2019 г. по описа на Районен съд- Варна по искова молба на ответницата, като делото било спечелено от ищеца на три съдебни инстанции; че с определение на ВКС, влязло в сила на 09.12.2022 г., делото не е било допуснато до касационно обжалване; че ищецът предоставил безплатна правна помощ на своя клиент; че ответницата била осъдена да заплати на ищеца сумата в размер общо на 3 396,48 лева с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанции, а на неговия клиент – сумата в размер 632,76 лева.

Приети като писмени доказателства по делото са пощенски записи ведно с известия за доставяне за преведени парични суми с подател ответницата Ц.

К. Н. и получател В. И. И., както и преводни нареждания с наредител Ц. К. Н. и получатели В. А. В. и ЧСИ Д.С.С..

Видно от изпълнителен лист № 261140 от 20.12.2022 г., издаден по гр.д.

№ 12596/2019г. по описа на Районен съд- Варна, 48 състав, и покана за доброволно изпълнение по изп. д.№ 821/2022 г. по описа на ЧСИ Д.С.С., ищецът като взискател е образувал изпълнително производство въз основа на посочения изпълнителен лист срещу ответницата като длъжник за останалите неизплатени от последната суми, присъдени в полза на взискателя.

По делото е приобщена кореспонденция по електронна поща между страните, както и между ищеца и представляваното от него лице в предходно воденото дело - В. И..

Видно от постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 12.06.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна по повод на подадена от ответницата Ц. К. Н. жалба, била образувана преписка № 2233/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Варна с данни за извършено престъпление по член 206, алинея 1 от НК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, воден от ищеца, от показанията на който се установяват следните обстоятелства: свидетелят Е-Н.У. е колега в адвокатската кантора на ищеца, като знае за гражданско дело, водено от последния като процесуален представител срещу ответницата, по повод на което в полза на адвокат В. А. В. били присъдени разноски, за събиране на които последният бил образувал изпълнително производство в град Варна; през месец април 2022 г. видял ищеца видимо притеснен и разстроен, след като същия узнал за образувана 4 срещу него проверка по жалба на ответницата за присвояване във връзка с образуваното изпълнително дело; по принцип ищецът бил спокоен и уравновесен човек, но ситуацията с проверката и даването на обяснения от негова страна го разтревожила и предизвикала у него дискомфорт.

По делото е изслушано заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, предмет на която са извършените от ответницата към ищеца и към лицето В. И. И. плащания, чрез пощенски записи и банков превод в периода от 19.05.2022 г. до 31.12.2023 г., от което е видно, че независимо от факта, че получателят на преводите е бил трето лица В.П. Г.а/, действителен получател е В. А. В.; пощенските записи са два и са изпратени от В. И. И. към В.П. Г.а / В. А. В./, както следва: на 22.12.2022 г. за сумата от 3 427,96 лева и на 05.01.2023 г. за сумата 184,13 лева; за периода от 19.05.2022 г. до 31.12.2023 г. от В. И. И. е изпратен един пощенски запис към Ц. К. Н. на дата 06.03.2023 г. за сумата от 191 лева с основание „връщане на грешно получен паричен превод“, като същият не е бил изплатен на Ц. К. Н.; за периода от 19.05.2022 г. до 31.12.2023 г. са били изпратени два пощенски записа, както следва: на 22.12.2022 г. за сумата от 3 427,96 лева и на 05.01.2023 г. за сумата 184,13 лева, като същите са били изплатени на 29.12.2022 г. и на 21.01.2023 г. в ПС 104 София; общата сума, която е била изплатена от Ц. Н. към В. И. и към В. Г.а от 20.12.2022 г. до 30.12.2022 г., включително, е на стойност 4 070,03 лева.