Определение № 2305 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2305 гр. София, 23.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Д. като разгледа докладваното от Иво Д. Касационно търговско дело № 20238002901064 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „ГЕРОВ-Б ТРЕЙД“ ЕООД срещу решение № 809 от 19.12.2022 г. по т.д. № 802 по описа на Апелативен съд – София /САС/ за 2022 година, с което е потвърдено решението от 13.01.2022 г. по т.д. № 852/2019 г. на Софийския градски съд, VI-15 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу „Билдтрейд Груп“ ООД искове, както следва: - за заплащане на сумата 46 116,42 лв., представляваща вземане на „Бумекс“ ЕООД за мораторна неустойка за периода 17.12.2018 - 17.03.2019 г. по договор от 12.12.2015 г., прехвърлено с договор за цесия от 08.04.2019 г.; за заплащане на сумата над 8 379,76 лв. до предявения размер от 159 359,13 лв., представляваща вземания на „Бумекс“ ЕООД за довършителни работи, дължими по споразумение от 29.01.2019 г., прехвърлени с договор за цесия от 08.04.2019 г.; - за заплащане на сумата над 67,50 лв. до предявения размер от 1 712,30, представляваща законната лихва за забава за периода 9.04.2019 - 7.05.2019 г. Решението се обжалва и в съответната част за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част в следните насоки:

Ответникът в отговора си на исковата молба не е направил възражение, 1 че сумата от 46 116,42 лева е недължима като погасена поради плащане или поради предоговаряне между страните, а съдът служебно от името на ответника е разгледал и уважил такова възражение в мотивите на решението си. Неправилно е тълкувано от съда и съдържанието на споразумението от 29.01.2019 г. сключено между цедента „БУМЕКС“ ЕООД и ответника „Билдтрейд груп“ ООД. Никъде в предмета на споразумението не е предвидено, че с подписване на споразумението се погасява вземането на „БУМЕКС“ ООД към „Билдтрейд груп“ ООД, произтичащо от неизпълнение на задълженията му по договора от 12.12.2015 г. Освен това, неправилно съдът е приел, че фактурите, издадени от „БУМЕКС“ ЕООД не са подписани от длъжника „Билдтрейд груп“ ООД и липсвали доказателства от които да се направи извод, че тези разходи са извършени.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване, отмяната му и уважаване на предявените от касатора искове в цялост, претендират се разноски.

В изложение на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа недопустимост на въззивното решение, както и очевидна негова неправилност по смисъла и съдържанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, с оглед твърдените в касационната жалба допуснати съществени нарушения на съответните съдопроизводствени правила, както и че формулирани от касатора правни въпроси от значение за спора са решени в противоречие с посочени решения на ВКС по чл. 290 ГПК, като основание за допускане до касация, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставят се въпросите:

1. От какъв порок страда решение на въззивния съд, в което съдът е разгледал ненаведени твърдения и възражения от ответника в отговора на исковата молба? Не се заявява конкретно основание измежду уредените в чл. 280, ал. 1, т.т. 1-3 от ГПК, развити са съображения досежно задълженията на съда при произнасянето по предмета на спора.

Касационният състав приема, че въпросът е поставен във връзка с твърденията на касатора за недопустимост на въззивното решение, поради произнасяне от страна на съда, по нерелевирано от ответника в 2 отговора му на исковата молба възражение срещу иска.

2. Ако страни по предварителен договор за учредяване право на строеж срещу обезщетение недвижими имоти „завършени до ключ“ са постигнали съгласие за опрощаване на задължение, произтичащо от договора, следва ли опрощаването му да бъде изрично уговорено между страните с посочване на размера на задължението и промяната в начина му на плащане? Посочена е конкретна практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи, което сочи на поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

3. Какво процесуално нарушение е допуснал въззивният съд , ако е постановил решението си без да разгледа всички доказателства по делото и ако изводите му не се основават на доказателствата по делото?

Отново с оглед общото съдържание на изложението на основания за допускане на касационно обжалване може да се направи извод, че се поддържа такова по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор на същата оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по същество намира жалбата за неоснователна.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

За да стигне до крайните си изводи относно неоснователността на предявените от касатора искове, въззивният съд е приел в относимата си към оплакванията в касационната жалба и изложението на основания за допускане на касационно обжалване, част от мотивите си към обжалваното решение, че:

Ищецът е претендирал процесните вземания срещу ответника в качеството на цесионер по договор за цесия от 08.04.2019 г., сключен с цедента „Бумекс“ ЕООД. Цесията поражда прехвърлително действие само ако вземанията съществуват.

Едно от прехвърлените вземания е за сумата 46 116,42 лв., 3 представляваща мораторна неустойка за периода 17.12.2018 - 17.03.2019 г. по договор от 12.12.2015 г., за което е издадена фактура № 785/18.03.2018 г. от цедента „Бумекс“ ЕООД, която не носи подпис от името на ответното дружество. Това вземане се основава на клаузата на чл. 15 от договора от 12.12.2015 г., сключен между ответника и „Бумекс“ ООД, като между страните не е спорна забавата на ответника, която е призната и в последващото споразумение от 29.01.2019 г. Спорна, според съда, е единствено дължимостта на тази неустойка предвид уговорките в същото споразумение от 29.01.2019 г. Съдът не е счел за основателни оплакванията във въззивната жалба на ищцовата страна, че в нарушение на съдопроизводствените правила и на диспозитивното начало първоинстанционният съд е обсъждал този въпрос, без такова възражение да е било направено от ответника, доколкото в отговора на исковата молба се съдържа оспорване на дължимостта на сумите по всички процесни фактури, тъй като не са доказани по основание и размер.

Според съда това оспорване, независимо от общия си характер, е достатъчно, за да обоснове задължението на ищеца да докаже дължимостта на вземанията. Ето защо, съдът е в правомощията си да преценява всички събрани по делото доказателства /чл. 12 ГПК/, с оглед установяване на истината /чл. 10 ГПК/. За въззивния състав служебно задължение на съда е да приложи закона спрямо установените факти, като извлече служебно техните правни последици, независимо дали страните са се позовали на тези последици - арг. от чл. 235, ал. 2 ГПК.

По отношение на споразумението от 29.01.2019 г., представено по делото от самия ищец, въззивният съд, споделяйки изводите на първоинстанционния е приел, че това споразумение представлява договор за спогодба по чл. 365 ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки, които могат да се изразяват и в създаване, изменение или погасяване и на правоотношения, които не са били предмет на спора.

Видно от съдържанието на процесното споразумение целта на същото е да уреди отношенията между страните във връзка с установеното частично неизпълнение на задълженията на ответника по договора от 12.12.2015 г. В тази връзка е уговорено, че извършването на довършителните СМР в обектите в сградата ще бъде фактически 4 извършено от „Бумекс“ ООД, но за сметка на ответното дружеството, което впоследствие следва да заплати разходите за това срещу представени фактури.

В клаузата на т. 4.2. е уговорено, че с подписването на споразумението „всички отношения между страните, възникнали от и във връзка с описаната и установена по-горе фактическа обстановка се считат за окончателно и безусловно уредени и всяка една от страните декларира и гарантира, че няма каквито и да било претенции, възникнали от и/или във връзка с фактическата обстановка, описана и установено в настоящото споразумение“. На база гореизложеното въззивният съд е приел, че в обхвата на уговорката по т. 4.2. попадат всички последици от установеното неизпълнение, вкл. всички вторични вземания и права, породени от същото - неустойки, обезщетителни вземания и др. Част от тези вторични вземания е и неустойката по чл. 15 от договора от 12.12.2015 г. за забава в изпълнението на задълженията на строителя.

Ето защо претендираното вземане за неустойка е недължимо от ответника.

Въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд по отношение на недоказаността на претендираните вземания по фактури № 786/19.03.2019 г., № 787/20.03.2019 г., № 802/1.04.2019 г. и № 796/1.04.2019 г. Позовал се е на това, че тези фактури не са подписани от името на ответното дружество, което е оспорило дължимостта на сумите по фактурите. Липсват и доказателства, че тези фактури „са налични в онлайн банкирането на ответника за плащане“. От представените по делото счетоводни документи не се установява и че тези фактури са осчетоводени при ответника – получател. Освен това, според съда, от посоченото основание във фактури № 786/19.03.2019 г. и № 787/20.03.2019 г. „частично възстановяване на направени разходи съгласно решение на ОС“ по никакъв начин не следва, че тези фактури имат някаква връзка с процесното споразумение от 29.01.2019 г. Не са представени и доказателства за извършване на подобни разходи, нито че те са направени именно в изпълнение на споразумението, а ищецът не твърди, че има друго основание за тяхната дължимост.

Вземането по фактура № 796/1.04.2019 г. в размер на 720 лв. с ДДС е 5 с посочено основание „наем за м. 04.2019 г.“ В исковата молба обаче се сочи, че вземането и по тази фактура е дължимо на основание споразумението от 29.01.2019 г. и касае разходи за довършителни работи по сградата. Следователно, предявен е иск за тези разходи, но фактурата не доказва такива, тъй като е за друго вземане, за което обаче иск не е предявен. По тази причина така предявеният иск за разходи, според съда е останал недоказан.

Същото се отнася и до фактура № 802/01.04.2019 г. за сумата 15 372,14 лв. с ДДС с посочено основание „неустойка за забава от 1 месец на предаване на обекти, собственост на „Бумекс“ ЕООД съгласно договор“.

И за тази фактура в исковата молба се сочи, че вземането е дължимо по споразумението от 29.01.2019 г. и касае разходи за довършителни работи по сградата, което е и предмета на иска. Фактурата обаче не доказва такива разходи, а за вземане с друг произход иск не е предявен. Ето защо, съдът е заключил, че ако тази неустойка произтича от договора от 12.12.2015 г., то тя е недължима с оглед споразумението от 29.01.2019 г., а ако е за период след това споразумение - тя също е недължима, тъй като споразумението не предвижда неустойки.

По изложените съображения, според въззивния съд, исковете за вземанията по посочените фактури са неоснователни, заедно с акцесорните претенции за мораторни лихви.

Настоящият касационен състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.

Извън случаите, в които въззивният съдебен акт е вероятно нищожен, недопустим или очевидно неправилен /срв. чл. 280, ал. 2 от ГПК/, за да бъде допуснато касационното му обжалване при условията на ал. 1 от същия законов текст, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и 6 доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.