Решение № 5601 от 11.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5601 гр. София, 11.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20251100508394 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от взискателя Н. Т. П., по изпълнително дело №20248600401509 на ЧСИ В.М., рег. №860 на КЧСИ, срещу разпореждане за спиране на изпълнителното производство с изх. №73163 от 02.04.2025 г. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на разпореждането за спиране на цялото изпълнително производство, като се поддържа, че представената обезпечителна заповед, издадена по гр.д. №13223/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, касае спиране на изпълнителното производство само по отношение на паркомясто №9. Сочи се, че длъжникът притежава движими вещи и идеални части от процесното УПИ, които не са предмет на съдебен спор по гр.д. №13223/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, по което е издадена обезпечителната заповед и няма пречка принудителното изпълнение по делото да продължи срещу тези вещи и идеални части от УПИ за събиране взимането на взискателя. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалваното разпореждане за спиране на изпълнителното производство.

Длъжникът по изпълнителното дело „Конбул Истейтс“ АД в законоустановения срок по чл.436 ал.3 ГПК не взема становище по жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

ЧСИ В.М. е депозирала мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложила становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че дори целта на обезпечителната заповед, представена в изпълнителното производство, да е спиране на изпълнението по отношение на процесния обект, предмет на делото /паркомясто №9/, така, както е формулирана волята на съда в съдебния акт, води до заключение, че на спиране подлежи цялото изпълнително дело, а не конкретно изпълнително действие на съдебният изпълнител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.1 т.3 ГПК акт на съдебния изпълнител – разпореждане за спиране на изпълнителното производство, поради което жалбата е процесуално допустима.

1

Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.1 ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането, приключването и прекратяването на принудителното изпълнение, тъй като с тези актове се прегражда по нататъшното развитие на производството. Последното налага извод, че взискателят е легитимиран да обжалва всички действия на съдебния изпълнител, с които се препятства продължаването на изпълнителните действия. По този начин законодателят е гарантирал правата на взискателя във връзка с реализиране на изпълняемото му право и събиране на признатите му вземания, което реализиране се осъществява в изпълнителното производство.

Спирането на изпълнението е допустимо за цялото изпълнително производство, но също и за конкретно изпълнително действие, като взискателят може да обжалва акта на съдебния изпълнител за спиране пред съответния окръжен съд по реда на чл.435 ГПК.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 13.05.2024 г. по писмена молба с вх. №33924/13.05.2024 г. на взискателя Н. Т. П. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.04.2024 г. по гр.д. №14535/2021 г. по описа на СРС, 167 състав, по силата, на който длъжникът „Конбул Истейтс“ АД е осъден да заплати на взискателя парично задължение за следните суми: главница в размер на сумата от 15 398,00 лв., ведно със законната лихва от 12.03.2021 г., както и разноски пред всички съдебни инстанции. С депозираната молба за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение, проучване на имуществото на длъжника и предприемане на следните изпълнителни действия: налагане на запор върху банковите сметки на дружеството, налагане на възбрани върху недвижимите имоти на длъжника както и запор върху притежаваните от него МПС.

В хода на изпълнителното дело по отношение на длъжника „Конбул Истейтс“ АД са правени справки за проучване на имуществото му и са извършени следните изпълнителни действия:

Със запорно съобщение от 14.05.2024 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ОББ“ АД.

На 14.05.2024 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение.

На 23.05.2024 г. на основание чл.458 ГПК НАП е конституиран като присъединен по право взискател за дължими от длъжника публични вземания.

Със запорно съобщение от 02.07.2024 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по договор с „ЧЕЗ Разпределение България“АД.

На 26.09.2024 г. е съставен протокол за неосъществен опис на движимо имущество, собственост на длъжника по изп.д. № 20248600401509.

На 01.10.2024 г. е извършен опис на движимо имущество, собственост на длъжника.

С молба от 30.10.2024 г. взискателят е поискал от ЧСИ В.М. да насочи принудителното изпълнение чрез насрочване на опис и изнасяне на публична продан на притежаваните от длъжника паркомясто №7 и паркомясто №9.

На 30.10.2024 г. е наложена възбрана върху следните недвижими имоти, собственост на длъжника: открито паркомясто №7 и открито паркомясто №9, находящи се в гр. София, ул. „К********. Същата е вписана в Служба по вписванията - гр. София на 06.11.2024 г.

На 20.11.2024 г. е насрочен опис на открито паркомясто №7 и открито паркомясто №9.

На 01.02.2025 г. насрочена първа публична продан по отношение на процесните паркоместа в периода 13.02.2025 г. - 13.03.2025 г.

На 28.02.2025 г. по изп. дело е постъпила жалба от В. П. Г., с която същата поддържа, че е собственик на открито паркомясто №9, поради което наложената възбрана е 2 незаконосъобразна. Моли за отмяна на действията на ЧСИ по налагане на възбраната.

С молба от 11.03.2025 г. взискателят е поискал от ЧСИ да бъде спряна насрочената публична продан на паркомясто №7 и паркомясто №9.

С постановление за спиране на публичната продан от 11.03.2025 г. ЧСИ М. е спряла насрочената публична продан на паркомясто №7 и паркомясто №9.

С молба от 01.04.2025 г. на В. П. Г. по изп. дело №20248600401509 е представена обезпечителна заповед от 31.03.2025 г., издадена по гр.д. №13223/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, с която е допуснато обезпечение по предявен установителен иск с правно основание чл.440 ГПК, изразяващо се в спиране на изпълнението по изп.д № 20248600401509.

С разпореждане за спиране от 02.04.2025 г. на основание чл.432 ал.1 т.1 ГПК ЧСИ В.М. е спряла изпълнителното производство по изп.д №20248600401509.

При констатиране от съдебния изпълнител на коя и да е от пречките по чл.432 ГПК, той е длъжен да спре изпълнителното производство и до нейното отпадане не може да извършва други изпълнителни действия. При спряно производство е недопустимо извършването на процесуални действия от съдебния изпълнител и страните, но след отпадане на причината за неговото спиране производството продължава своето развитие.

Съгласно чл.432 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл.397 ал.1 т.3 - в обезпечителното производство, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“. Постановеното спиране на изпълнението може да засяга само конкретен изпълнителен способ, като в този случай действия по други способи могат да се предприемат законосъобразно. Нареждането за спиране може и да е общо, тогава то засяга всяко изпълнително действие по събирането му. Поради задължителния характер на спирането на изпълнителния процес, ако въпреки настъпилото императивно определено в закона основание за спиране на изпълнителния процес, бъдат извършени действия по принудителното изпълнение, те са порочни. Ако съдебният изпълнител, в нарушение чл.432 ал.2 ГПК, осребри имущество на длъжника, то той ще носи имуществена отговорност за процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на основание чл.74 ал.1 ЗЧСИ вр. чл.441 ГПК вр. чл.45 ЗЗД, но не съществува възможност предприетото действие по изпълнение да бъде отменено на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК.

В конкретния случай спирането е допуснато на основание обезпечителна заповед от 31.03.2025 г., издадена по гр.д. №13223/2025 г. по описа на СРС, 30 състав, с която е постановена обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изп.д №20248600401509, считано от 31.03.2025 г., а не само по отношение на конкретния изпълнителен способ, касаещ паркомясто №9. Следователно, налице е пречката по чл.432 ал.1 т.1 ГПК, като няма твърдения, респ. доказателства, за отмяна на наложената обезпечителна мярка от съда към момента на подаване на жалбата.

С оглед изложените съображения, съдът намира, че частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №45206/16.04.2025 г., подадена Н. Т.

П., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. ******** ап.14, взискател по изпълнително дело №20248600401509 по описа на ЧСИ В.М., рег. №860 на КЧСИ, срещу разпореждане за спиране на изпълнителното производство с изх. №73163 от 02.04.2025 г.

3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4