Определение № 1180 от 05.08.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 624/2025
- Вид
- Определение № 1180
- Подписан
- 05.08.2025
- В сила
- 05.08.2025
- Състав
- СТЕФАН АСЕНОВ ДАНЧЕВ, ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА, СВЕТЛА ЙОРДАНОВА ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 , ал. 2 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1180 гр. Плевен, 05.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:
ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254400500624 по описа за 2025 година С определение №3743/ 21.07.20205г., постановено по гр.д.№ 1220/ 2025г. , Плевенски районен съд ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. П. С., ЕГН **********, гр.Славяново, **********, за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски по гр. дело № 2025443010 1220/ 2025 год. по описа на Плевенския районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба на С. П. С., ЕГН **********, гр.Славяново, ********** по гр.д.№2025443010 1220/2025г. по описа на Районен съд – гр.Плевен. УКАЗВА на ищеца, в двуседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, като внесе 116,80 лв. държавна такса по сметка на РС-Плевен и в същия срок представи документ за внесената сума по гр.д.№2025443010 1220/2025г. УКАЗВА на С. П. С., ЕГН **********,гр.Славяново, **********, че ако не отстрани нередовностите на исковата молба в дадения срок, исковата молба по гр.д.№2025443010 1220/25 по описа на РС-гр.Плевен ще бъде върната и производството по делото прекратено.Посочил, че
Определението, в частта с която е оставена без уважение молбата за освобождаване от ДТ и разноски подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен от съобщението пред Окръжен съд-Плевен.
Съобщение за това определение е било изпратено на С. П. С. на 22.07.2025г., като по делото на РС-Плевен няма доказателства за неговото връчване на адресата –не се е върнал отрязъка от съобщението с удостоверяване датата на неговото връчване.
Тъй като , обаче, още на 29.07.2025г. е била подадена частна жалба от адв.Е.
И. като пълномощник на С. С. ,то Плевенски окръжен съд приема ,че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК ,доколкото считано дори от датата на изпращане на съобщението-22.07.2025г., едноседмичният срок за обжалване на определението изтича именно на 29.07.2025г.,когато е подадена 1 частната жалба . Частната жалба отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК и в т.см.,като редовна и допустима следва да бъде разгледана по същество.
По същество ,Плевенски окръжен съд намира ,че частната жалба е и основателна.
За да остави без уважение искането за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса по предявените искове ,ПлРС е приел, че „ са установени разминавания в декларираното от молителката – по-високия размер на пенсията й, и имотното й състояние - жилища в гр. Славяново и търговски обект и апартамент в гр. Пловдив, като не взема предвид уточненията, направени от нейния процесуален представител, доколкото те не са направени в надлежния вид – с декларация лично от страната и посочване, че знае, че носи наказателна отговорност при невярното деклариране.“ Приел също така ,че „ Дължимата ДТ за предявените обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожност на процесния договор за кредит и връщане на недължимо платени суми е в размер на 116,80 лв. и при съпоставянето й със средствата, с които разполага ищцата, съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски по делото е неоснователна“ ,както и че „ Молителят не е представил достатъчно доказателства, от които да се установи, че по отношение на него са налице предпоставките за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса.
Упражняване на правото на достъп до съд в конкретния случая не е ограничено, тъй като молителя разполага с достатъчно налични парични средства съобразно посоченото по-горе, като липсват ангажирани доказателства, реализираните доходи от продажба на апартамент, автомобил, както и нетрудови доходи вече да не са на разположение на молителя, и че може да заплати дължимата държавна такса в размер на 116,80 лв.“ Тези разсъждения на РС-Плевен относно обстоятелствата ,които подлежат на изследване и установяване по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК,според Плевенски окръжен съд не отговарят на събраните доказателства и по тази причина ,и крайният извод на РС-Плевен е неправилен.
На първо място следва да се отбележи ,че по делото няма никакви други събрани писмени доказателства за това ищцата да получава пенсия в повисок размер от посочения от самата нея в декларацията и вложена на л. 21 от делото , а именно -660 лв. За въззивната инстанция остава неясно кои са тези „ служебно събрани доказателства“ от които се установявало ,че ищцата получава пенсия и добавки в размер на 754,74лв. месечно, на които се позовава ПлРС –такива не се намират в делото.
На второ място , не може да бъде приет извода на РС-Плевен ,че ищцата разполагала с достатъчно налични парични средства ,тъй като липсвали доказателства реализираните приходи от продажба на апартамент ,автомобил ,както и нетрудови доходи ,вече да не са на разположение на молителя.
Неясно е за въззивната инстанция за какви нетрудови доходи на ищцата става дума ,тъй като нито е посочено от РС-Плевен в какъв размер са тези нетрудови доходи ,нито от какво произтичат . Напротив, в представената 2 справка от ТД на НАП-Велико Търново се вижда ,че „липсват данни за декларирани доходи от трудови и извънтрудови правоотношения“.
Видно е също така от приложената справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата ,че последният трудов договор е бил прекратен на 01.10.2022г. ,т.е. тя към момента не реализира доходи от трудово правоотношение. Няма доказателства същата да извършва и някаква друга дейност ,в т.ч. търговска дейност.Вярно е ,че от справката от Община Плевен – дирекция „ Приходи от местни данъци и такси „ се вижда ,че ищцата е декларирала търговски обект от 26 кв.м. в гр.Славяново ,в съсобственост с друго лице ,но по делото не са налице доказателства ,че този търговски обект се експлоатира и че носи приходи на ищцата.
Неясно за въззивната инстанция също така остава защо ПлРС е приел ,че ищцата е реализирала някакви приходи от продажба на автомобил при положение ,че от двете справки от ОД на МВР –сектор „Пътна полиция „ се вижда ,че ищцата не притежава лек автомобил ,нито пък е извършвала продажба на такъв – и в двете части на справката е отразено „ няма данни „.
Вярно е това/ видно от приложената справка от Агенция по вписванията ,че ищцата се е разпоредила с ½ ид.част от недвижим имот в гр.Плевен ,но това е извършено още на 12.01.2006г. , откогато е изтекло значително време - 19 години и в т.см. не е логично да се приеме ,че ищцата все още разполага с паричните средства от продажбата на своята ид.част от имота,при положение ,че същата изрично декларира ,че не разполага с влогове в банки ,нито е посочила да разполага с налични / в брой / парични средства,нито пък са установени от служебно събираните от съда доказателства някакви други активни парични сметки на ищцата в банки в които да се съхраняват каквито и да било парични средства.
Напротив , от приложената справка от БНБ за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на името на ищцата се вижда ,че тя е имала разкрити разплащателна сметки в Банка ДСК и в „УниКредит Булбанк „ АД ,но понастоящем тя няма активни банкови сметки ,като последните са били закрити съответно през 2020г. и 2018г. в посочените две банки.
Що се отнася до въпроса дали ищцата притежава земеделски имоти и дали реализира някакви доходи от отдаването им под наем или аренда ,Плевенски окръжен съд намира ,че РС-Плевене е положил излишни процесуални усилия в допълнителното изследване на този въпрос , при положение,че такива имоти не са били декларирани от самата ищца в депозираната от нея декларация по чл. 83 , ал. 2 т. 2 от ГПК в която са посочени притежаваните от нея имоти. Освен това и от представената справка от Агенция по вписванията става ясно ,че ищцата се е разпоредила с притежаваните от нея земеделски земи съответно през 2007 и през 2013г. Затова не е било нужно да се изисква повторно от ищцата изрично да декларира дали притежава земеделски земи след като веднъж вече тя е подала такава декларация пред съда в която не е посочила наличието на такива имоти.Иначе съдът споделя съображенията на ПлРС,че уточняващите молби от адв.Е. И. с които тя от името на своята доверителка уточнява ,че последната не притежава земеделски земи и гори и 3 не реализира доход от аренда, нямат доказателствена стойност ,доколкото не са посочени от самата ищца в изрична декларация , но както беше посочено по-горе изискването на това уточнение е било ненужно с оглед на вече подадената от ищцата декларация за имущественото и състояние в което такива земеделски земи и гори не са били декларирани ,т.е. следва да се приеме ,че тя действително не притежава такива.
В т.вр. следва да бъде посочено ,че не е нужно производството по чл. 83 , ал.2 от ГПК да се изражда в самоцелно производство по служебно опровергаване на декларираните от ищеца по делото обстоятелства,чрез служебно събиране на доказателства ,целящи да установяват непременно разминавания , непълноти и неточности в декларираните от ищеца обстоятелства.
Заедно с това ,обаче, следва да се обърне внимание и на ищеца, и неговия пълномощник,че следва да се подхожда значително по –отговорно и по – прецизно при попълване и подаване на декларацията за обстоятелствата по чл. 83,ал.2 от ГПК ,която би могла и следва да съдържа информация за всички посочени в чл. 83,ал.2 от ГПК обстоятелства,за да не се налага съдът служебно да събира такава разностранна информация от различни източници и по този начин да се развива един отделен процес в процеса и да се забавя както движението на делото ,така и да се товари съдът с една разследваща доходите на ищеца дейност ,която в някои случаи изисква повече процесуални усилия от съда, отколкото тези , които ще бъдат положени за решаване на спора по същество.
Що се отнася до посочения в декларацията апартамент в гр.Пловдив ,то действително има разминаване между данните от декларацията и другите събрани по делото доказателства,но това разминаване е в подкрепа на твърдението на ищцата , че не разполага със средства да заплати държавната такса , доколкото се установява от справката от Агенция по вписванията ,която е издадена както за Плевен ,така и за Пловдив ,че такъв апартамент в гр.Пловдив ищцата не притежава ,т.е. действително се касае за допусната техническа грешка в декларацията ,както се сочи и в частната жалба .
При тези обстоятелства ,въззивната инстанция намира ,че следва да се направи нова преценка на възможността на ищцата да внесе определената от съда държавна такса ,като се съобрази, че единственият установен от доказателствата по делото доход на ищцата е от пенсия в размер на 660 лв.
,което е близо до минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст , който от 01.07.2025г. се увеличава от 580,57 лв. на 630,50 лв.
Следва да се има предвид и това ,че линията на бедност през 2025г.вече е в размер на 638 лв., съобразно решение на МС на РБ,т.е. месечния доход на ищцата съвсем незначително надхвърля посочената линия на бедност .
Все в т.вр. съдът съобрази и данните от Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ според които необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ, сам живеещ, достига 1526 лева към края на месец юни тази година-2025г. ,което според съда е по реалистичната преценка за действително необходимите средства за издръжка 4 на едно лице ,независимо от това дали е работещо или е пенсионер.
Този минимален доход на ищцата ,който не се допълва нито с доходи от наеми , от аренда , от акции или облигации или от каквато и да било друга дейност и при липсата на влогове или други налични парични средства от една страна , а от друга страна – при наличието на задължения по договори за кредит / на съда са служебно известни поне три такива договора по които е страна ищцата ,поради това ,че и трите дела – ч. гр.д.№ 624/25 г. ; ч. гр.д.№ 625/ 25г.и ч. гр.д.№ 626 / 25 г. на ПлОС са разпределени на същия съдиядокладчик / и обстоятелството ,че ищцата ще следва да внесе едновременно по трите дела общо държавни такси в размер на 501,80 лв. , дават основание на съда да приеме ,че ищцата няма достатъчно средства да заплати и определената от съда д.т. ,която в случая е в размер на 116, 80лв. и по тази причина следва да бъде освободена изцяло от внасянето и.
Разпечатката съдържа 30 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/749a21b4-817c-490c-8ac8-2a0d17800148