Определение № 169 от 11.04.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Бургас, 11.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов

Членове:

Радостина К. Калиманова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.274 и сл., вр.чл.129 ГПК и е образувано по частната жалба на Й. Г. Б., П. Д. П., П. Й. Б., К. П. П., „Джорданс“ ЕООД, Джорданс 2“ ООД и „Веда Инвест“ ООД, чрез пълномощника им адв. М., против определение № 578/12.09.2023 г. по гр.д.204/2023 г. по описа на Ямболски окръжен съд, с което, поради неотстраняване на нередовностите, е върната исковата молба на жалбоподателите за осъждане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да им заплати обезщетение по чл.2а ЗОДОВ.

Иска се обезсилване на определението като нищожно или отмяната му като неправилно, незаконосъобразно и мотивирано в противоречие с доказателствата по делото, и постановяването на определение, с което делото да бъде върнато на Ямболския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Оплакванията за незаконосъобразност на обжалваното определение, се свеждат до следното:

Твърди, че определението е постановено от незаконен състав съгласно чл.22 ГПК и в нарушение на чл.254, т.4 и т.7 ГПК, тъй като съдебният акт не е подписан и е произнесен от предубеден и пристрастен съдебен състав.

Твърди се, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като с разпореждане № 132/30.03.2022 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба и подаденото към нея уточнение да бъде връчен на ответната КОНПИ, след постъпване по делото на отговор на исковата молба тя е оставена без 1 движение за период от седем месеца, дадените след това указания за отстраняване на нередовности са неясни и неточни и касаят не редовността на исковата молба, а правния спор по същество.

Твърди, че обжалваното определение е неправилно на няколко основания:

Във връзка със задълженията си относно проверката по допустимостта на исковата молба и последващите процесуални действия, първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения действия и бездействия, не е изяснил действителната воля на ищците и не е ценил предприетите от тях действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Навеждат се оплаквания и за противоречие със съдебната практика, тъй като ЯОС първоначално е приел исковата молба за редовна и допустима и е постановил връчването й на ответната страна по делото.

Твърди се, че разпореждане № 219/25.05.2023 г., с което исковата молба е оставена без движение, „фактически“ не е връчено на ищците.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като исковата молба не съдържа нередовности, тъй като били отстранени още към 21.02.2023 г. и уточнени към 28.08.2023 г. Излагат доводи, че указанията на съда по отстраняване на нередовностите на исковата молба са изпълнени от ищците още на 21.02.2023 г. и дадените след това указания по отстраняване на нередовности на исковата молба са лишени от основание, неточни, неясни, неизчерпателни и формулирани по начин, неясен за страната. Твърди се още, че определението противоречи и на т.7 от ТР № 2/2004 г. на ОСГК на ВКС, относимо и към действащия ГПК. Сочи се, че при постановяване на определението не е взета предвид подадената молба вх.№ 4640/38.08.2023 г., с която, според жалбоподателите, са отпаднали пречките по хода на производството и то е неправилно прекратено.

На следващо място се твърди, че исковата молба е редовна и допустима, съотв.указанията на съда за отстраняване на нередовностите й са неправилни. Моли съда да направи тълкуване на фактическите твърдения въз основа на които се извежда правният интерес от определена защита. Твърди се, че няма изискване към ищеца да формулира юридически издържан петитум, съобразен с редакцията на относимата правна норма, тъй като в противен случай конституционното му право на защита би било недопустимо ограничено. Сочи, че задължение на съда е да определи правната квалификация на предявения иск в съответствие със заявените от страната фактически обстоятелства.

Твърди се, че предявените искове са допустими.

Намира правния интерес от предявените искове за надлежно обоснован с обстоятелството, че искът на ответната Комисия с правно основание чл.28 ЗОПДИППД/отм./ е отхвърлен като неоснователен и със сила 2 на пресъдено нещо е установено, че Й. Б. не е придобил от престъпление сумата от 2 147 715 лв. Твърди се, че сумата от 416 516,85 лв е част от общия предявен размер от 2 147 715 лв, а констатацията на съда, че не е ясно основанието на което се претендират имуществените вреди и каква е причинно – следствената им връзка с производството по ЗОПДИППД буди недоумение.

Намират, че неправилно в определението съдът е констатирал, че нередовностите на исковата молба с изключение на невнасянето на държавна такса не са отстранени и исковата молба не е подписана, като това не е уточнено с допълнителните молби, които също да върнати без основание.

Неправилна и е и констатацията, че са посочени размери на претенцията, различни от тези в исковата молба.

Счита, че размерът на търсеното обезщетение е ясно определен – сумата от 260 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 2 147 715 лв. – обезщетение за имуществени вреди.

Според страната, обжалваното определение е постановено в нарушение на чл.6 ЕКЗПЧ, нарушено е грубо правото на защита на ищците и е поставен ответника в привилегировано положение. Поддържа, че исковата молба е редовна. Сочи, че определението не съдържа мотиви кои от констатираните от съда нейни нередовности са отстранени и кои не са. Счита процесуалните действия на съда за хаотични, а обжалваното определение за лишено от житейска и правна логика и произнесено „свръх петитум“.

Поддържа, че исковата молба е редовна – посочени са фактическите обстоятелства по предявените искове и тяхното правно основание. Направени са доказателствени искания и са представени доказателствата да установяване на твърденията на ищците. Обосновават правния си интерес от предявяването на исковете с наличието на образувано производството по ЗОПДИППД /отм./ против тях и внасяне на мотивирано искане по чл.28 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане на имущество на стойност 3 045 577 лв, производството по което е частично прекратено като недопустимо, а в останалата част - за сумата от 2 147 715 лв е отхвърлено като неоснователно.

Твърди се, че ищците са претърпели и вреди от неоснователно наложеното в полза на Комисията обезпечение на бъдещите й към датата на налагането им искове. Твърди се, че с исковата молба по делото са изложени основанията и размерът на претендираните неимуществени вреди – незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица по ЗОПДИППД /отм./ и причинно–следствената връзка между тях и вредите, които, според жалбоподателите, са описани подробно и конкретно негативни житейски преживявания в интензитет, надхвърлящ обичайния и представляващи страх от незаконно отнемане на имущество и лишаване от възможността за осигуряване издръжката на двете им деца, които са били непълнолетни, настъпилата финансова несигурност в резултат на ограничаване на имуществената им сфера, положените усилия за 3 организиране защита срещу допуснатото обезпечение и производството пред КПКОНПИ, реализирана защита по внесено МИ чл.28 ЗОПДИППД /отм./, договорено адвокатско възнаграждение - ангажирани доказателства пред три инстанции, породените тревоги за развитието на бъдещото производство за отнемане на цялото имущество, с което разполагат, търпени през десетгодишния период – от 2008 г. до 2018 г. и получените в резултат на това у ищците – физически лица здравословни проблеми и настъпилата промяна в техния живот, вкл.негативите във финасовото им състояние.

Жалбоподателите твърдят, че указания за противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум не са им давани.

Въпросът за правната квалификация на предявения иск, за доказателствената тежест и разпределянето й между страните и основателността му са въпроси по същество, по които съдът следва, според страната, да се произнесе в открито съдебно заседание

Считат, че предявените искове за изцяло доказани по основание съгласно относимото право.

Излага се хронологията на процесуалните действия от подаването на исковата молба до постановяване на обжалваното определение и се цитира практика на ВКС в подкрепа на основателността на частната жалба. Твърди, че определението противоречи и на практиката на СЕС и отправя искане съдът да изпълни задължителните указания на ТР № 6/2017 г.на ОСГТК на ВКС, да констатира редовността на исковата молба и да върне делото на предходната инстанция за разглеждане на исковете .

Моли съдът да се произнесе, на основание чл.255 ГПК по значителния период от подаване на исковата молба до връщането й на страната посредством оставянето й без движение като нередовна на несъществуващи основания и чрез умишлено бездействие от страна на съда.

Моли да бъде постановен изричен диспозитив по направеното от ищците искане за отвод на съдебния състав, за чиято предубеденост излага подробни съображения.

Счита постановеното определение за отказ от правосъдие и препятстване на достъпа до съд.

Моли настоящата частна жалба да бъде разгледана от съдебен състав на БАС, който не е взел участие при разглеждане на производството по ч.гр.д.108/2023 г. на БАС, гр.д.384/2016 г. на БАС, при постановяване на определение № 141/24.03.2023 г. и по произнасяне по искания по чл.23 ал.4, т.1-8 ЗОПДИППД /отм./ с актове, отменени от ВКС.

В отговор на частната жалба, подаден от ответната КОНПИ чрез процесуалния представител А. В. се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно. Счита, че в исковата молба и допълнително депозираната молба вх.№ 4640/28.08.2023 г. не са уточнени фактическите обстоятелства по 4 претендираните неимуществени вреди.

Наведените в частната жалба основания за постановяване на определението от незаконен състав счита за недоказани.

Твърди се, че обжалваното определение не е постановено и в нарушение на чл.254, т.4 и т.7 ГПК, тъй като съдържа всички изискуеми реквизити.

Сочи се, че противно на твърденията в жалбата, указанията на първата инстанция за отстраняване на нередовностите на исковата молба са връчени на ищците, те са ясни и точни и е следвало да бъдат изпълнени, което не е сторено.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

На първо място съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателите за отвод на основание чл.22, т.5 от ГПК на членовете на съдебния състав по настоящото дело, тъй като никой от членовете на състава не е участвал при разглеждането на делото в друга инстанция, нито е бил свидетел или вещо лице по това дело.

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по делото е образувано пред Сливенския окръжен съд по исковата молба на Й. Г. Б. „в лично качество и като ограничено отговорен съдружник на контролираното “Джорданс 2“ООД“, П. Д. П. „в лично качество - и контролираното „Джорданс 2“ ООД“, П. Й. Б. „в лично качество и като управител на „Джорданс“ ЕООД“ и К. П. П. „в лично качество и като управител на контролираното юридическо лице “Веда Инвест“ООД“, за осъждане на КПКОНПИ да заплати на ищците на основание чл.2а от ЗОДОВ, вр.чл.6 ЕКЗПЧ, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 260 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 147 687 лв, „ведно със законна и мораторна лихва“ (л.58, абз.последен от исковата молба).

За неимуществените вреди е посочено, че се изразяван в търпени от ищците психо-емоционални страдания от продължителността на неоснователно наложените обезпечителни мерки и невъзможността на ищците да се разпореждат с имуществото си, част от което е било продадено на безценица на публична продан, което се отразило отрицателно и на семейството през годините, в морални вреди от незаконните действия и бездействия на ответника и най-вече връщане на вярата в правосъдието в Република България и обществото от репресивния закон ЗОПДИПППД /отм./.