Решение № 21218 от 20.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21218 гр. С, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110108426 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Г. Й. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „О 2“, бл. 234, вх. Г, ет. 6, ап. 97 срещу ПРБ с БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, бул. „В“ № 2, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди вследствие на образувано срещу него досъдебно производство № 1510/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР и пр. пр. № 44818/2023 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което производство е прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство на СРП от 22.05.2024 г., без ищецът да е бил привличан в качеството на обвиняем, които неимуществени вреди се състоят в претърпени страдания и неудобства, безпокойство, стрес, накърняване на достойнството, отчаяние за живот и загуба на вяра в справедливостта, ведно със законната лихва върху тази сума от 09.10.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 09.10.2023 г., по време на управление на МПС в гр. С, е спрян от служители на СДВР, които извършили проверка и тест за употреба на наркотични средства и техни аналози на ищеца (посредством техническо средство „Drug Test 5000“). Посочва, че резултатът от теста бил положителен за употреба на амфетамини и опиати, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване, за което ищецът дал съответните проби от кръв и урина. Сочи, че последвало задържане за 24 часа в ареста на 05 РУ-СДВР и налагане на принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца“. Впоследствие било образувано досъдебно производство № 1510/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР и пр. пр. № 44818/2023 г. по описа на СРП. Сочи, че 1 поради установена от експертното заключение на извършеното химико-токсикологично изследване липса на употреба от ищеца на алкохол и наркотични средства, досъдебното производство е прекратено на 22.05.2024 г. с постановление за прекратяване на наказателно производство на СРП, от което на 15.07.2024 г. ищецът е получил препис, като на следващия ден (16.07.2024 г.) е получил и СУМПС, от което твърди да е бил лишен за 9 месеца и 12 дни. С оглед предходното твърди, че е претърпял неудобства във връзка с невъзможността да си намери работа, свързана с управлението на МПС и невъзможността да полага грижи за своите малки деца (едно от които със здравословни проблеми – детски аутизъм), свързани с тяхното превозване. Сочи, че през времето на провеждане на досъдебното производство е живял в постоянен стрес и напрежение в очакване на резултатите от химикотоксикологичния тест, както и че е изпитвал постоянен страх и несигурност за бъдещето си поради възможността да бъде принуден да търпи наказателна репресия. Посочва, че в резултат от преживяното изпитва постоянно напрежение и безпокойство, стрес отчаяние за живот и загуба на вяра в справедливостта, унижение, дистанциране от приятели и близки.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска по допустимост по аргумент, че изложените в исковата молба обстоятелства не попадат в нито една от хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОДОВ, доколкото се претендират вреди, настъпили от наказателно производство, по което ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем и по отношение на него не е била взета мярка за неотклонение, която да е отменена. По същество оспорва иска като неоснователен, доколкото не е доказано, че поради неправомерни действия или бездействия от страна на ответника спрямо ищеца са настъпили твърдяните неблагоприятни последици. Сочи, че наказателното производство се е развило за около седем месеца, респ. в разумен срок, като причината за неговата продължителност е в изготвянето на експертно заключение, което е извън контрола на органите на досъдебното производство. Поддържа, че производството е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като ищецът не е бил привличан в качеството на обвиняем и спрямо него не са произтекли последиците, предвидени в НПК и не са ограничавани правата му като последица от действия или бездействия на орган на Прокуратурата. Оспорва претенцията и по размер, като счита претендираното обезщетение за прекомерно и несъответстващи на твърдените неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа и правна страна: следното: от

В случая от фактическа страна между страните не се спори и се установява от постъпилата пр. пр. 44818/2023 г., че на 09.10.2023 г. в гр. С, ж.к. О срещу бл. 239, по време на управление на МПС с рег. № СВ****СХ ищецът е спрян от служители на СДВР. Видно от докладна записка и АУАН от 09.10.2023 г. на ищеца са извършени проверка и тестване с техническо средство DRUG тест 5000 с фабричен номер ARM M – 0017, който според констатациите на служителите на СДВР е отчел положителна проба от наличие на „опиати“ 2 и „амфетамин“. Съгласно издадения му талон за медицинско изследване за ВМА ищецът е посетил МБАЛ – ВМА С, където видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от 09.10.2023 г. е бил изследван и са му взети проби от кръв и урина.

Със Заповед № 2712/09.10.2023 г. на ищеца е наложена принудителна административна мярка по чл. 172, ал. 6 ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца.

Със Заповед за задържане на лице от 09.10.2023 г. ищецът е задържан за срок от 24 часа в 09 РУ на СДВР във връзка с извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Извършен на ищеца е и обиск съгласно протокол за обиск от 09.10.2023 г, 18.30 ч., като вещите са върнати на 10.10.2023 г.

По случая е образувано досъдебно производство № 1510/2023 г. по описа на 05 РУСДВР и пр. пр. № 44818/2023 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК, като същото е започнало на осн. чл. 356, ал. 3 НПК на 09.10.2023 г. като бързо производството № 3384зпк-1510/2023 г. по описа на 09 РУ – СДВР с първото действие по разследването. В хода на производството са назначени химико-токсилогична експертиза и оценителна експертиза. Според заключението на химико-токсилогична експертиза, от извършените изследвания на дадената кръвна проба от ищеца не е установено наличието на наркотични вещества, а от извършеното изследване на проба урина е установено наличие на наркотично вещество от групата на опиатите – кодеин, като предвид наличието на съставни комбинирани лекарствени продукти - парацетамол и кофеин заключението на вещите лица е, че най-вероятният произход на веществото е употребата на лекарствен продукт в периода от 12-24 часа преди вземане на пробите. В рамките на производството не е привличан обвиняем и не е взета мярка за процесуална принуда. С Постановление от 22.05.2024 г. е прекратено наказателното производство заради липсата на доказателства за извършване на престъпление, като видно от мотивите на постановлението прието е за установено, че на 09.10.2023 г. ищецът - Г. Й. Т. не е управлявал лекия автомобил след употреба на наркотични вещества и техни аналози.

Видно от показанията на ПК Д. същият е отишъл на мястото, на което е спрян ищецът за проверка, като при пристигането му ищецът е бил с поставени белезници и заобиколен от полицаи и други лица. Посочва, че мястото е в квартала, в който живеят и е близо до училището на дъщеря му, която при преминаване наблизо е видяла баща си. Според свидетеля на ищеца е била отнета шофьорската книжка и е бил обвинен за употреба на наркотици. Ищецът спрял да шофира и не можел да извършва таксиметрови услуги, каквото било основното му занятие към онзи момент. Ищецът изпаднал в невъзможност да превозва и децата си, а специалните потребности на по-малкото дете, което е с аутизъм, налагали да не ползва обществен транспорт. Според свидетеля ищецът преживявал тежко ситуацията, тъй като нямал заделени средства, а приходите му спрели. Едновременно с това изпитвал притеснение да не влезе в затвора и да няма кой да се грижи за децата му.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна 3 следното:

В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем в производството, като също е водено без да бъде сочен извършител, вкл. и неизвестен такъв – в този смисъл в постановлението за преобразуване на бързо производство от 16.10.2023 г. не се сочи само управление на МПС, без посочване на лице.

Искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. В съдебна практика трайно е възприето, че ПРБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки: "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради това, че образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице, са предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни причиняват вреди.

По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но правилото е, че който може по-голямото, може и по-малкото. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например мерки за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки, които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи принудителните административни мерки или не / така - Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК, Решение № 631 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д.

№ 3145/2024 г., III г. о., ГК, решение № 232 от 23.04.2025 по гр. д. № 2516/2024 Четвърто г. о., решение № 43 от 31.01.2025 г. по гр. д. № 242/2024 г. на Трето г. о. и др./.

Съгласно т. 7 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението.

Основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК (отм.), съответства на основанието 4 за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ, а именно "... че деянието не е извършено от лицето".