Определение № 439 от 12.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Бургас, 12.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20262000500317 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частната жалба на К. А. Ц., ЕГН ********** и В. Д. Ц., ЕГН **********, чрез техния пълномощник адв. Н. против Определение № 488/24.06.2026 г. по гр.дело № 388/2025 г. по описа на СлОС, с което е изменено постановеното по делото Решение № 76/12.03.2026 г. в частта за разноските и е намалено, поради прекомерност, възнаграждението за процесуално представителство на ищците.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно приел, че делото няма фактическа и правна сложност, въпреки значителния обем на процесуалните действия, поради това, че са извършвани общо за всички ищци. Изтъква, че производството е образувано по обективните и субективни съединени отрицателни установителни искове на четиримата ищци - солидарни длъжници, с правно основание чл.439 ГПК за установяване недължимостта на цялото вземане поради изтекла погасителна давност. По делото са разгледани множество сложни правни въпроси, сред които пасивната процесуална легитимация на ответника, конституирането на трето лице – помагач на страната на ответника, специфичния характер на производството и въпроса с погасителната давност в изпълнителното производство, вкл. съотнасянето му с перемпцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Събирането на писмени доказателства не следва да е единствен критерий при определяне на размера на възнаграждението на процесуалния представител.

На следващо място се твърди нарушаване на разпоредбата на чл.78, ал. 5 ГПК и неправилно прилагане на практиката на СЕС. Възнаграждението е определено под минимума, посочен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Според практиката на ВКС и СЕС, съдът трябва да изследва действителната сложност на казуса и положения труд. В случая, определеният размер на възнаграждението е произволен и не отчита нито материалния интерес, нито действително извършената работа, поради което определеното възнаграждение не е справедливо и обосновано.

Позовавайки се на ТР 119/1956 г. на ВС и на приетото от първоинстанционния съд по 1 настоящото дело, че поведението на ответника е станало повод за завеждане на делото, жалбоподателите считат, че именно той следва да заплати направените от ищците разноски в техния справедлив и обоснован размер, при отчитане на минимума, посочен в Наредбата.

Претендират разноски за настоящото производство.

Частна жалба против същото определение с идентично искане е подадена и от „САВУЛЕН СОКС“ЕООД, ЕИК 829115268, гр. С. и Д. Я. Г., ЕГН **********, чрез неговия пълномощник адв. М..

Излага подробни доводи, че цитираната от СлОС практика на СЕС по делата - 427/16 и С – 428/16 г. противоречи на разпоредбата на чл78, ал. 5 ГПК и не е задължителна за българските съдилища, тъй като липсва правна норма, която да установява това задължение.

Компетентността на СЕС по чл.267 ДФЕС предвижда тълкуване единствено на международни, но не и на частни договори, а според чл.288 ДФЕС, решението на СЕС е задължително само за адресатите.

Оспорва се като неправилен и извода на съда за липса на фактическа и правна сложност на производството. В тази връзка се сочи, че делото съдържа почти целия спектър на гражданския процес – обективно и субективно съединяване на искове, конституиране на трето лице – помагач, цесия, специфично правно основание на предявения иск и приложимост на целия изпълнителен процес. Следва да бъде взет предвид видът и многообразието на процесуалните действия, освен техния обем .

Делото би било с минимална правна сложност при евентуално признаване на иска или опит за сключване на съдебна спогодба, но в случая ответникът е проявил значителна активност при защитата си.

Определянето на разноските при липса на правна рамка, е сведено до субективна оценка на адвокатския труд, която би могла да доведе до значителното му подценяване.

Счита, че и в настоящия казус, както и по много други дела, банките винаги са в привилегировано положение, не само по силата на закона, но и от практиката в правораздаването, а това води до нарушаване на основен принцип от процесуалния законравнопоставеността. В обобщение, намира намаленото възнаграждение за несправедливо и увреждащо ищците. Иска се присъждане на разноските за настоящото производство, съгласно представен списък.

Частна жалба против определението е подадена и от “Първа инвестиционна банка“АД, с която се иска отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, и постановяването на друго, с което разноските по делото да бъдат възложени , на основание чл.78, ал.2 ГПК или евентуално да бъде намален определения от СлОС размер на адвокатското възнаграждение от 1500 евро за всеки от ищците, до 511, 29 евро за всеки от тях.

Оспорва констатацията на първоинстанционния съд, който е приел, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е уведомил ищците за извършената цесия, не е уведомил съдебния изпълнител и към момента е конституиран като взискател по изп. дело № 276/2018 г. по описа на ЧСИ М. М.. В тази връзка жалбоподателят заявява, че съдът не обсъдил обстоятелствата, че производството по изпълнителното дело е прекратено, поради настъпила перемпция, цесионерът признал, че след датата на цесията не е предприемал никакви действия за събиране на вземането от длъжниците, признал исковете като основателни, доколкото е погасено по давност правото на принудително изпълнение за вземанията по процесния изпълнителен лист и последните предприети спрямо ищците действия по изпълнителното дело били от 07.08.2018г. Т.е. кредиторът се е дезинтересирал от събирането на вземането, респ. липсва активно поведение от страна на банката за поддържане висящността на изпълнителното производство, поради което банката не е дала 2 повод за образуване на настоящото дело. Подобна преценка на фактите, първоинстанционният съд не направил, поради което стигнал до неправилни изводи.

Макар да е частично уважена молбата на банката по чл.248 ГПК за намаляване на разноските, присъдени на противната страна, тя счита, че приетият от съда размер отново е прекомерен, необоснован с предоставената по делото защита и несъразмерен с извършените по делото процесуални действия. Счита, че справедлив би бил размер от 511, 29 евро за всеки от ищците.

В отговор на двете частни жалби, подадени от ищците, „Първа инвестиционна банка“АД, ЕИК 831094393, чрез пълномощника адв. У. (Й.), моли за оставянето им без уважение като неоснователни.

Твърди, че искането на ищците за присъждане на разноски не кореспондира с целта на процеса, който според страната е воден единствено за присъждането на тези разноски, тъй като от събраните доказателства е видно, че ищците не са търсени от 2018 г. от съдебния изпълнител и е неясно защо считат банката за свой кредитор.

Необосновано, според страната, четиримата ищци са ангажирали пълномощници за работа, чийто обем може да бъде изпълнен от един адвокат. двама

На последно място, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение от 8500 лв. или 4345, 98 евро е прекомерен спрямо обема на процесуалните действия и действителната фактическа и правна сложност на производството.

В отговор на частната жалбата на „ПИБ“ АД, подаден от К. А. Ц. и В. Д. Ц., чрез техния пълномощник адв. Н., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Сочи се, че същественото в случая е поддържането висящността на изпълнителното дело от взискателя, а не настъпилата перемпция по него, тъй като перемпцията не лишава взискателя от възможността да прекъсва давността. От това се определя и, дали взискателятответник е дал повод за завеждане на настоящия иск.Отбелязва също, че мотивите на взискателя за бездействие са без значение.

Изразява несъгласие с предложения от жалбоподателя размер, както и с определеният от съда, като изразява становище, че съобразените от първоинстанционния съд решения на СЕС не са задължителни за българските съдилища и излага подробно доводите си за това.

Наред с изложените оплаквания, обръща внимание, че ответникът не е направил признание на иска, напротив – осъществил е активна правна защита с твърдения, че не е носител на спорното вземане поради прехвърлянето му чрез цесия, за която ищците са разбрали едва с връчването на отговора на исковата молба.

Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Отговор на частната жалбата на „ПИБ“ АД с идентично съдържание и искания, е депозиран и от „САВУЛЕН СОКС“ЕООД, ЕИК 829115268, и Д. Я. Г., чрез техния пълномощник адв. М.. Моли се за оставянето й без уважение като неоснователна . И те сочат, че бездействието на кредитора по изпълнителното дело е без значение за настоящото, както без значение е и настъпилата перемпция, при положение, че взискателят може с искания за извършване на същински изпълнителни действия да прекъсне давността. И тези жабоподатели възразяват, както противо определения размер на възнаграждението от съда, така и по искането на частния жалбоподател „ПИБ“ АД за намаляването му до посочените размери. Не споделят мотивите на съда, базирани на решенията на СЕС и преценката за справедлив размер на възнаграждението. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че е направил признание на иска, в който смисъл би било съдебното решение, ако имаше такова.

Моли за присъждане на разноски в настоящото производство, за които представя списък по чл.80 ГПК.

3

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частните жалби и отговорите, постъпили по тях от ответните страни, като съобрази закона, приема за установено следното :

Частните жалби са своевременно подадени, от надлежни страни, редовни и допустими са и следва да бъдат разгледани.

С Решение №76/12.03.2026г. Сливенският окръжен съд е уважил иска с правно основание чл.439 ГПК, предявен от К. А. Ц., В. Д. Ц., Д. Я. Г. и „Савулен сокс“ ЕООД, при участието на третото лице – помагач на страната на ответника „С.Г. Груп“ против „Първа инвестиционна банка“ АД, за приемане за установено, че вземането на солидарните длъжници- ищци по изпълнителен лист от 04.12.2013г., издаден по ЧГД №299/2013г. на СлРС за сумите от 38317 евро - главница, 10 159,25 евро - мораторна лихва, 46,04 евро неолихвяема сума и 3397,04, за което е образувано изпълнително дело № 276/2018 г. на ЧСИ М. М. с рег.№ 768 в КЧСИ и район на действие СлОС, е недължимо, поради погасяването му по давност.

Съобразно изхода на спора и правилата на чл.78 ГПК, съдът е осъдил ответника да заплати на ищците направените от тях разноски в производството, в размер на по 9483 лева, с равностойност 4848.66 евро, за всеки от тях.

С молба по чл.248, ал.1 ГПК, ответната страна „ПИБ“ АД е поискала изменение на решението в частта за разноските: 1.чрез възлагането им на ищците; 2. при условията на евентуалност, чрез намаляване на размера им до 511, 29 евро за всеки от четиримата ищци.

Съдът е намерил за неоснователно възражението за недължимост на разноските от ответната страна, но е уважил възражението за прекомерност на размера им и е постановил намаляването му до сумата от по 1 500 евро за всеки ищец.

За да достигне до този извод, съдът е посочил, че въпреки броя на ищците, процесуалната защита е осъществена общо от двамата им пълномощници- посредством предявяването на обща искова молба с общи за всички тях твърдения и доказателства, при обща и идентична доказателствена тежест. Отчетен е не големия обем на извършените от пълномощниците процесуални действия и липсата на фактическа и правна сложност на делото.

При съобразяване на практиката на СЕС по делата С- 427/16 и С – 428/16 г. и възможността му да не се съобрази с определения в Наредба №1/09.07.2004г. минимален размер на адвокатската работа, въз основа на горните констатации и изводи, съдът е приел, че справедливото възнаграждение за процесуално представителство е в размер на по 1 500 евро за всеки от ищците.