Решение № 242 от 05.08.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. София , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Иванова

Петър Люб. Сантиров

Евелина Маринова при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА АНГ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20201100509890 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 148368 от 13.07.2020 г., постановено по гр. д. № 56336/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 35 състав, по описа на СРС, К.И. С. е осъдена да заплати на Д.

Д. Л., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата от 6 986, 50 лв., представляваща неоснователно получена сума по изп. д. № 520/2017 г. на ЧСИ Б., както и сумата от 536, 50 лв., представляваща заплатени такси и разноски от ищеца по изпълнителното дело, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.10.2019 г. до окончателното изпащане. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 980, 92 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Срещу постановеното от съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата К.И. С., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С определение от 12.02.2020 г. съдът е квалифицирал предявеният иск с чл.59 ЗЗД в каквато насока са дадените указания. В първото открито съдебно заседание на 15.06.2020 г. съдът не е констатирал дали указанията му са изпълнени, нито е поискал допълнително изясняване на фактическата обстановка, нито се е произнесъл за промяна на правната квалификация, а с изготвения окончателен доклад е потвърдил дадената правна квалификация с проекто-доклада. Същевременно с постановеното съдебно решение съдът е дал различна правна квалификация на иска – чл.55, ал.1 ЗЗД. Така решаващият съд е допуснал процесуално нарушение. За да е 1 налице получаване на нещо при първоначална липса на правно основание за това, е необходимо при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Получаването на блага въз основа на влязло в сила съдебно решение не е платено без основание за това. Оспорването на задължението, установено с влязло в сила съдебно решение, може да стане по исков ред. Само на това основание, искът с правно основание чл.44, ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен, тъй като ищецът е осъден за заплаща определената му от съда издръжка. Счита, че неправилно решаващият съд е счел възражението за приложимост на чл.55, ал.2 ЗЗД за неоснователно, тъй като сумите са събрани принудително и не е налице изпълнение на нравствен дълг. На основание чл.439, ал.1 и ал.2 ГПК длъжникът е имал възможност да се защити, като оспори вземането по съдебен ред, като установи, че са настъпили нови обстоятелства – че детето се е преместило да живее при него и той е поел неговата издръжка. В този случай за съдебния изпълнител ще възникне задължение за спиране на изпълнителното производство. Счита, че след като ищецът, като длъжник в изпълнителното производство, не се възползвал от тази форма на защита, а е продължил съзнателно да изпълнява своя бащински дълг, счита, че е налице изпълнение на един свой нравствен дълг. Поддържа, че претендираното от ищеца право следва да се квалифицира по чл.59 ЗЗД, поради което следва да се установи с какво се е обогатила ответницата и с какво се е обеднил ищецът. Счита, че искът за заплащане на сторените разноски в изпълнителното производство е недопустим и неоснователен. За образуване и действие по изпълнителното дело взискателят внася предварително съответните дължими такси на ЧСИ, които впоследствие се възлагат на длъжника. С обжалваното решение съдът не е посочил на какво основание присъжда тази сума на ищеца. В случай, че е налице доброволно изпълнение от ищеца, нямало да е налице необходимост от образуване на изпълнително дело срещу него, а образуваното такова следвало да се прекрати. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Д. Д. Л., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че с писмения отговор на исковата молба ответницата е посочила, че искът е с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД, която е възприета от решаващия съд. Счита, че правилно решаващият съд е констатирал, че единственият спорен въпрос между страните е дали е налице основание ответницата да получава издръжка през процесния период. В тази връзка счита, че съдът е изложил убедителни мотиви, които се основата на практиката на ВКС. Твърди, че през целия исков период ищецът е изпълнявал непосредствено задължението си за отглеждане, възпитание и издръжка на детето С., както и това на ответницата. В същото време тя принудително е събирала от него по – рано присъдената издръжка. Така счита, че е 2 престирал три пъти дължимата грижа и издръжка на сина на страните. С оглед на това счита, че в случая не е налице изпълнение на нравствен дълг. Такъв изпълнява чрез осигуряване на издръжка на сина им от м.11.2016 до настоящия момент. За него не съществува нравствен дълг към ответницата, а плащаната от него издръжка не е достигнала по никакъв начин до детето- също така сумите не са заплащани доброволно, а са събрани принудително. Твърди, че във връзка с промяна на обстоятелствата е било налице висящо съдебно производство за това. По това дело е било поискано спиране на изпълнителното дело, но съдът е отказал. Съдът е изложил съображения в обжалваното решение относно задължението на ответницата да възстанови заплатените от него разноски в изпълнителното производство. Твърди, че след като детето се е преместило да живее при него, той изцяло е поел издръжката и грижите за детето С.. Едва тогава ответницата се е снабдила с изпълнителен лист и е образувала изпълнително дело, към момент, в който няма основание да получава издръжка. С оглед на това счита, че не е налице основание за образуване на изпълнително дело, което прави събраните разноски дължими. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е негова бивша съпруга и майка на сина им С.. С решението за развода им родителските права и местоживеенето на детето са определени при майката, а ищецът следвало да заплаща издръжка в размер на 130 лв. месечно, която с последващо решение е била увеличена на 190 лв. Плащал доброволно издръжката, но от 11.11.2016 г. синът им С. се преместил да живее при него. С оглед на това завел дело за промяна на родителските права и свързаните с това искания. С решение по гр. д. № 1444/2016 г. по описа на СРС, 86 състав съдът е изменил режима, като предоставил на ищеца родителските права, а ответницата е била осъдена да заплаща издръжка. С решение на СГС, Първи брачен въззивен състав, по гр. д. № 1216/2018 г. размерът на издръжката, която ответницата следвало да заплаща, бил определен на 190 лв. На 09.07.2019 г. решението влязло в сила. На 16.01.2017 г. ответницата се снабдила с изпълнителен лист и въз основа на него било образувано дело за издръжка № 20178380400520 по описа на ЧСИ М. Б.. За периода м.02.2017 г. – м.08.2019 г. включително ответницата е получила от ищеца 6 986, 50 лв. – издръжка за сина им С..

Също така платил сумата от 536, 50 лв. – разноски по изпълнителното дело. За този период С. живеел при ищеца, който се грижил за него и осигурявал издръжката му.

Счита, че ответницата дължи връщане на издръжката, получена от него, тъй като въпреки бракоразводното решение детето фактически живеело при ищеца, на който не 3 са били предоставени родителските права. Счита, че от значение е фактическото, а не формалното основание. Твърди, че ответницата не е заплащала никаква издръжка за детето в нарушение на чл.143, ал.2 СК, но и принудително е събирала суми за издръжката му в изпълнителното производство. Счита, че ответницата е получила исковата сума, която не й се следва и дължи връщането й. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 7 523 лв., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Счита, че предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД. В случая ищецът е плащал дължимата издръжка въз основа на влязло в сила съдебно решение., постановено по гр. д. № 36452/2014 г. по описа на СРС, 80 състав. Едва с решение № 167949 от 10.07.2017 г. на СРС, постановено по гр. д. № 1444/2016 г., е допуснато упражняването на родителските права върху детето на ищеца, като в тежест на ответницата е възложил заплащането на месечна издръжка в размер на 190 лв. Решението относно промяната на родителските права е допуснато до касация от ВКС и не е налице постановено съдебно решение по този въпрос. С оглед на това счита, че основанието, на което ищецът е плащал издръжка, не е отпаднало и той не може да търси обратно получената сума. Прави възражение, че ищецът е давал издръжка на детето им в изпълнение на своя нравствен дълг, което от своя страна освобождава получателя от отговорност. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В проведеното на 14.05.2021 г. открито съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция ищецът е уточнил исковете, предмет на делото, съобразно указанията на въззивния съд, което е сторено в присъствието на процесуален представител на ответницата. Ищецът е заявил, че претендира процесната сума на основание чл.59 ЗЗД, тъй като не е налице отпаднало основание за плащане на издръжката през процесиня период. Така ищцата се е обогатила неоснователно.

Платените в изпълнителното производство разноски съставляват вреда за ищеца, която е резултат от противоправното поведение на ответницата, която фактически е нямала основание да получава тази издръжка. С оглед на това счита, че следва да се ангажира деликтната отговорност на ответницата относно заплатените от ищеца разноски в изпълнителното производство.

Процесуалният представител на жалбоподателката е изразил становище, че следва да се допусне исканото уточнение на исковата молба. Заявил е, че не му е необходимо време да са вземе отношение по направеното от ищеца уточнение в проведеното открито съдебно заседание.

С определение, постановено в проведеното на 14.05.202021 г. открито 4 съдено заседание, въззивният съд е допуснато уточнение на исковата молба така, както е направено в съдебното заседание от процесуалния представител на ответника по жалбата – ищец в първоинстнационното производство.

На 16.01.2017 г. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № № 36452/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 80 състав, във връзка с влязло в сила съдебно решение № III-8091 от 06.04.2015 г., което на основание чл.150 СК вр. с чл.143, ал.2 СК, Д. Д. Л. е осъден да заплаща на малолетното му дете С. Д. Л., действащ съгласно чл.28, ал.4 ГПК, чрез неговата майка и законен представител К.И. Л.а, увеличен размер на определената с влязло в сила решение № III-87-90/21.03.2012 г., постановено по гр. д. № 18153/2011 г. на СРС, 87 състав, месечна издръжка от 130 лв. на 190 лв., считано от датата на предявяване на иска – 04.07.2014 г., до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението. Представен е и препис от посоченото съдебно решение