Решение № 26 от 19.06.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. К., 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена К. Калинова при участието на секретаря Траяна Вълчанова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Търговско дело № 20225100900057 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявени от ищеца Е. М. Ч. от гр.К. срещу ответника ЗК “Л. И.“ АД с ЕИК ********, гр.С., осъдителни искове по чл.432 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, за сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 4 543.78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от ПТП от 19.02.2021г., причинено от водач Е. Е. А., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021г. - датата на уведомяване на ответника за възникналото събитие.

Ищецът Е. М. Ч. твърди в исковата молба, че е пострадала от ПТП, настъпило на 19.02.2021г., причинено от Е. Е. А. като водач на лек автомобил, за което последният по реда на чл.381 и сл. от НПК е признат за виновен, че е нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което причинил средна телесна повреда на повече от едно лица и конкретно на ищеца - три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един месец; счупване на лявото крило на кръстеца/сакрум/, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец и счупване на лявата хълбочна кост на таза, довело до трайно затрудняване движението на левия крак за повече от един месец, поради което и на основание чл.343, ал.3, б „а“, във вр. с ал.1, б „б“, във вр. с чл.342, вр. чл.55, ал.1 НК и чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК е ангажирана наказателната му отговорност с наложени съответно наказания. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на 1 водача, признат за виновен в гореописаното престъпление, е застрахована при ответника ЗК „Л. И.“ АД, гр. С. и претендира за причинените й болки и страдания от получените при ПТП-то телесни увреждания, както и за направените поради това парични разходи, ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди.

Относно претърпените неимуществени вреди ищецът твърди, че трайните двигателни затруднения на горепосочените органи, съпроводени със силни болки във врата, кръста, таза и краката, са продължили от ПТП-то, в т.ч. по време на болничен престой с оперативна интервенция, с необходимост от чужда помощ, до края на м. март 2021 г. - началото на м. април 2021 г., когато постепенно започнала раздвижване, последвано от физиотерапии и рехабилитации до 20.07.2022 г., с прием на множество медикаменти, в т.ч. обезболяващи, изписвани от лекари специалисти, при постигнат резултат - придвижване с помощни средства – патерици и впоследствие до накуцваща походка с елементи на степеж в левия крак, за което ищецът на 15.07.2021 г. е освидетелствана от ТЕЛК К. с 50 % тр.н.р. за срок от две години, при основна диагноза “Последици от счупване на гръбначния стълб“, с определени противопоказни условия на труд: тежък физически труд и продължително ходене. Освен преживените физически болки, ищецът твърди и претърпян силен емоционален шок от състоянието на безпомощност, в което се намирала след ПТП-то, с промени в емоционалното състояние от страха, че няма да се възстанови, поради което провела и лечение при психиатър, с поставена диагноза „Постравматично стресово разстройство“. Наред с това, ищецът като ученик в десети клас през учебната 2020/2021 г. изпитала големи притеснения със справянето с пропуснатия учебен материал, като имала и през следващата учебна година ограничения в тази връзка и с възможността й да участва в часовете по физическо възпитание и спорт. Твърди се още, че за лекарства и лекарствени средства, анатомичен шиен кейд, шийна плака и заплатени такси, свързани с лечението, ищецът заплаща общо 4 543.78 лв., които наред с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания от ПТП-то, са по причина на виновното поведение при настъпване на същото на застрахования при ответника водач, поради което ответникът в качеството си на негов застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите по полица, валидна до 11.12.2021г., отговаря съгласно чл.493, ал.1 от КЗ за причинените от застрахования неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане. Претенцията си за обезщетение за същите ищецът предявява съдебно, тъй като след уведомяване на ответника за нея, не е постигнато съгласие относно размера на обезщетението за всеки от двата вида вреди.

Ответникът ЗК „Л. И.“ АД, гр. С., в срока по чл.367, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и размер, при възражение, че ПТП – то не е настъпило единствено по вина на застрахования водач и неизправност на 2 автомобила е станала причина за същото, както и при възражение за съпричиняване от страна на пострадалия ищец на 50 % от претърпените травматични увреждания поради това, че не е поставила обезопасителен предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, при което на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, което възразява да е прекомерно по размер, следва да бъде намалено. Възразява, че още от ранна детска възраст ищецът страда от вестибулопатия, с епизоди на световъртеж и гадене и твърдените неимуществени вреди не са в причинна връзка със събитието от 19.02.2021 г. и неговия механизъм на настъпване.

Възразява и по отношение на датата, от която ищецът претендира обезщетение за забава - 21.09.2021 г., с оглед предложеното плащане на справедливо обезщетение и определеният от законодателя срок от 3 месеца за това съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, при възражение, че ищецът е бил в забава на кредитор съгласно чл.380, ал.3 от КЗ, тъй като е представил банкова сметка за плащане едва с исковата молба. В изпълнение на указанията на съда ответникът сочи, че водачът Е. Е. А. не е успял да овладее на прав участък превозното средство, което предполага техническа неизправност на автомобила, който е управлявал, като несменено масло, неизправни спирачки, несъобразени с пътните условия и сезона автомобилни гуми и др..

Третото лице Е. Е. А., привлечено от ответника като помагач, в срока по чл.367, ал.1, вр. чл.221, ал.1 от ГПК с отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и размер, без да оспорва настъпването на ПТП-то и признаването му за виновен в извършване на престъплението по чл.343, ал.3, б „а“ от НК, описано в исковата молба, с одобрено от РС – К. споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК.

Излага твърдения, че по проведеното наказателно производство установените причини за настъпване на ПТП-то от техническа гл. т. са само и единствено управлението на автомобила с несъобразена скорост, като автомобилът е бил технически изправен и в движение, с валиден стикер за преминат годишен технически преглед в оторизиран сервиз, със сменени консумативи, оборудван с подходящи за сезона гуми с протектор над допустимите норми. Сочи, че по делото няма никакви данни за възникване на ПТП в резултат на наличие на техническа неизправност на автомобила, в т.ч. и възникнала по време на движение, признаците на която да установи, за да преустанови движението му. Твърди, че към настъпване на ПТП-то пострадалата е била без обезопасителен колан, с което е съпричинила претърпените от нея вреди. Възразява по размера на претенцията като неоснователно завишена и счита, че не всички описани в исковата молба неимуществени вреди са по причина на ПТП-то. Възразява и по отношение на датата, от която ищецът претендира обезщетение за забава, с довод, че към тази дата евентуалният длъжник не е изпаднал в забава, защото не е настъпила изискуемост на задължението му за обезщетение.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и претендира разноски по делото.

3

В съдебно заседание ответникът поддържа възраженията си срещу исковете, моли за отхвърляне на исковете/респ. при осъждането му да се отчете приносът на пострадалия ищец за настъпване на вредите и претендира разноски по делото.

В съдебно заседание третото привлечено лице поддържа възраженията срещу исковете и становището по тях на подпомагания от него ответник.

Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове по чл.432 от КЗ за сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 4 543.78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от ПТП от 19.02.2021 г., причинено от застрахован при ответника по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите водач Е. Е. А., преди предявяването на които ответникът като застраховател е отказал да заплати в пълен размер претендираните от ищеца застрахователни обезщетения и ищецът като увредено от настъпилото застрахователно събитие лице не се е съгласил с размера на определеното от ответника като застраховател обезщетение/чл.380, вр. чл.498, ал.3 предл.3-то от КЗ/.

Обезщетенията на основание чл.86, ал.1 изр. 1-во от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ се претендират с обезщетение за забавата им в размер на законната лихва, считано от 01.04.2021 г. - датата на уведомяване на ответника за възникналото събитие, до окончателното им плащане.

По делото е признато за безспорно, че на 19.02.2021 г. е настъпило процесното ПТП, причинено от Е. Е. А., за което същият като водач на лек автомобил, с одобрено на 20.07.2021 г. по НОХД N 57/2021 г. от РС-К. споразумение по реда на чл.381 и сл. от НПК е признат за виновен в това, че на 19.02.2021 г. на общински път KRZ2225, км.1, общ. К., по посока от гр. К. към с. З., общ. К., при управление на МПС - лек автомобил „С. Л.“ с рег. N ******, негова собственост, нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лица, като на Е. М. Ч. причинил три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един месец; счупване на лявото крило на кръстеца/сакрум/, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец и счупване на лявата хълбочна кост на таза, довело до трайно затрудняване движението на левия крак за повече от един месец - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във вр. с ал.1, б.“б“, във вр. с. 342, ал.1 от НК.

Признато за безспорно е, че към 19.02.2021 г. водачът Е. Е. А. е със застрахована 4 при ответника ЗК „Л. И.“ АД, гр. С., гражданска отговорност на автомобилистите и ищецът в качеството си на увредено лице по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ и с оглед разпоредбата на чл.380, вр. чл.498, ал.3 предл. 3-то от КЗ е предявила пред застрахователя писмена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, по която застрахователят е определил такова, което не е прието от пострадалия ищец.

Признато за безспорно е, че в резултат на процесното ПТП, на ищеца Е. М. Ч. са причинени от третото лице помагач Е. Е. А. три средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на седмия шиен прешлен, наложило болнично и оперативно лечение и наблюдение, довело до трайно затрудняване на движението на врата за повече от един месец; счупване на лявото крило на кръстеца/сакрум/, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец и счупване на лявата хълбочна кост на таза, довело до трайно затрудняване движението на левия крак за повече от един месец – извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на застрахования водач на увреждащия автомобил, за причиняване на ПТП на 19.02.2021г., в резултат на което на ищеца са причинени телесни увреждания, изразяващи се в посочените три средни телесни повреди, са разрешени със задължителна за настоящия граждански съд сила на присъда съгласно чл.300 от ГПК, във вр. чл.413, ал.2 и ал.3 и чл.383, ал.1 от НПК.