Решение № 452 от 12.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Габрово, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100784 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, вх. № 3607/19.05.2025 г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н Триадица, бул. „Витоша” № 89 Б, за установяване съществуването на задължения на Д. В. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 2, вх. А, ет. 2, ап. 5, произтичащи от рамков договор № 2305113291259197 за кредитен лимит по кредитна карта за физическо лице от 15.05.2023 г. в размер на общо 1679.98 лева, за които по частно гр. дело № 1685/2024 г. на ГРС, е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Ищецът твърди, че по силата на рамков договор № 2305113291259197 за кредитен лимит по кредитна карта за физическо лице от 15.05.2023 г., „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК 000694959 предоставил на кредитополучателя Д. В.

Л. парична сума в размер 1500 лева, при задължение за връщането , заедно с дължимата върху нея възнаградителна лихва при условия и срок уговорени в договора.

Поради неизпълнението на задълженията на ответника по кредита, банката обявила същия за предсрочно изискуем на 29.11.2022 г.. Кредитополучателят дължал и съответното обезщетение за забава върху просрочените плащания, изискуеми такси и направени разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди, че за вземанията си по договора за кредит се снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника въз основа на извлечение от счетоводните си книги за сумите: 1500 лева - главница, законна лихва, считано от 07.10.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, 22.48 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.08.2023 г. до 15.11.2023 г., 37.50 лева – изискуеми такси за периода от 05.08.2023 г. до 08.10.2023 г., 120 лева – разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, но тъй като заповедта за изпълнение, издадена по частно гр. дело № 1685/2024 г. на ГРС била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява искове за установяване съществуването на 1 вземанията по договора за кредит, които и към предявяването на исковата молба оставали неизпълнени.

В срока по чл.131 ГПК от ответника, чрез назначения му особен представител, е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове касаещи претендираните изискуеми такси и разноски за връчване по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения рамков договор № 2305113291259197 за кредитен лимит по кредитна карта за физическо лице от 15.05.2023 г., се установява, че „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД предоставило на ответника Д. В. Л., ЕГН ********** банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 1500 лева, усвояването на който се осъществява, чрез издадена кредитна карта. За ползвания кредитен лимит кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката договорна възнаградителна лихва, съгласно чл. 10 от договора, която се начислява върху усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната операция до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение – чл.

11 от договора. Съгласно чл. 23 от договора кредитополучателят дължи месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска (МПВ). Кредитополучателят може да погаси по всяко време кредитния лимит, без да дължи неустойка или обезщетение на банката във връзка с погасяването – чл. 24 от договора. Съгласно чл. 30 от договора при изцяло или частично неплащане на МПВ в посочения в договора срок банката начислява обезщетение за забава върху забавената дължима от кредитополучателят сума в размер на 10%. Всички дължими лихви, такси и комисиони във връзка с ползването на Кредитния лимит и на Картата в качеството й на платежен инструмент са съгласно Тарифата на Банката и се събират служебно от Банката от Кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. При надвишение на кредитен лимит кредитополучателя дължи такса съгласно Тарифата на банката. При изцяло или частично неплащане на МПВ, на 7-ми и на 38-ми ден след срока за плащане, банката извършва преразглеждане на кредитоспособността на кредитополучателя съобразно политиката за оценка на риска на банката, за което събира такса в размер на 10 лева. Таксата служи за покриване на административни разходи, като справки в съответните регистри; комуникационни разходи за напомнителни съобщения - пощенски, телефонни, SMS съобщения, и други подобни – чл. 13, чл. 14 и чл. 32 от договора.

С уведомление, адресирано до ответника, за обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, изх. № ИД – 16745 - 2024/10.06.2024 г., поради забавено изпълнение на задълженията по сключения договор, банката отправила изявление за обявяване предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор.

Връчването на уведомлението, изпратено до ответника, е осъществено по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, като връчителят е констатирал, че при три посещения на адреса (16.06.2024 г., 28.06.2024 г., 16.07.2024 г.), адресатът не е открит и не е намерено лице, което да получи съобщението, затова на 16.07.2024 г. на входната врата е залепено и в пощенската кутия е пуснато уведомление за получаване на книжата от кантората на ЧСИ в 2-седмичен срок. Страните не спорят и от извършената справка по Наредба № 14, се установява, че адресът, на който е търсен ответника от служителя на ЧСИ Василева, е регистрираният му постоянен адрес. В случая нито се твърди, нито се установява ответникът да е уведомил кредитора за промяна на адреса. Смисълът на 2 залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок, за да получи съответните книжа. Когато лицето не се яви в срока да получи книжата, с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК не поставя изискване ответникът да е напуснал адреса, а е достатъчно същият да не може да бъде намерен на адреса и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. Разпоредбата на чл. 47 ГПК не изисква посещенията да са извършени в рамките на точно един календарен месец, а ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес в продължение на един месец.

Следователно, уведомлението е редовно връчено на Д. В. Л. на 31.07.2024 г. – с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението.

Страните не спорят и с протоколно определение от 14.11.2025 г. за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им са отделени фактите, че по представения рамков договор № 2305113291259197 за кредитен лимит по кредитна карта за физическо лице „Обединена Българска Банка" АД е предоставило сумата от 1500 лева, като кредитополучателят не погасил задълженията за главница в размер на 1500 лева и обезщетение за забава в размер на 22.48 лева.

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1685/2024 г. на ГРС, се установява, че въз основа на извлечение от счетоводните книги във връзка със сключения договор за кредит, кредитната институция се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в общ размер от 1679.98 лева, заедно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението – 07.10.2024 г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в размер на общо 83.60 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна такса, която заповед била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на обективно, кумулативно и пасивно субективно съединените установителни искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производството по частно гр. дело № 1685/2024 г. на ГРС, ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание. При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявените установителни искове, се обуславя от осъществен фактически състав, пораждащ съдебно предявените субективни материални права, включващ елементите: съществуване на правоотношение с процесуално легитимирания ответник, възникнало от сключен на 15.05.2023 г. договор за банков кредит, елемент от съдържанието на което да са задълженията за връщане на предоставена за ползване парична сума, заедно с лихвата, уговорена в договора, изпълнение на задължението на ищеца да предостави за временно и възмездно ползване паричната сума и настъпила изискуемост на задълженията на ответника, които се твърди да са неизпълнени, което неизпълнение е довело и до пораждане на задължение за заплащане на мораторна лихва.

3

Неизпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задължените лица следва да установят положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задълженията си, за което доказателства в производството не са ангажирани, нито се твърди такова да е осъществено.

Въз основа на обсъдените доказателства съдът приема, че между ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД и кредитополучателя Д. В. Л., е сключен договор за банков кредит, със съдържание, съответно на уредения в чл. 430 ТЗ такъв, включващо задължението на банката да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата, предмет на договора и задължението на последния да я върне със съответната възнаградителна лихва. Тази сделка е юридическият факт, породил търговско правоотношение между страните - Д. В. Л. е обективирал воля да получи сумата срещу насрещно задължение да я върне при условията на договора, като факта на изпълнение на задължението на банката за предоставяне на паричната сума не е спорен.

Неизпълнението на задължението за престиране на падежирали погасителни вноски, е породило правото на банката-кредитор с едностранно волеизявление да уведоми задълженото по договора лице, че губи преимуществото на срока и дължи изпълнение на цялото задължение.

Волеизявлението на банката - кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.

60, ал. 1 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита.

Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по материалното правоотношение, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая, кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез съдебен изпълнител, за което действие са приложими правилата за връчването по ГПК. Във връзка с изложеното, съдът намира, че уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК – след залепване на уведомление на адреса на кредитополучателя, което означава, че задълженията по договора станали предсрочно изискуеми на 31.07.2024 г..