Решение № 1222 от 29.07.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1906/2021
- Вид
- Решение № 1222
- Подписан
- 29.07.2021
- В сила
- 16.12.2021
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 10б · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180, ал. 3 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 180, ал. 3 и ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 182 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 17-24 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 26, ал. 5, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 3, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41, т. 1 и т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41, т. 1, б. "а" · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 41, т. 1 и т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 86, ал. 1 и ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 112, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 1222 гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201906 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Германо-Български център за срещи“ Фондация, ЕИК:115579255, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ № 7а, представлявана от *** Л.Г.Т., ЕГН: *** против Наказателно постановление № 550826-F581259 от 10.12.2020 г., издадено от М.К.Л. – *** (***) - П., с което на основание чл. 180, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Д.К., който поддържа жалбата. Взема становище наказващият орган неправилно да е отказал да признае извършваните от жалбоподателя доставки за освободени, като счита, че същите попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 41 от ЗДДС, за което се позовава на съдебна практика.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Б.К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършването на деянието, за което е санкциониран жалбоподателят, да е доказано. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от фондация „Германо-Български център за срещи“, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.02.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 01.03.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:
В обжалваното наказателно постановление е приета следната фактическа обстановка:
При извършена проверка, документирана с
Протоколи
№1600032002/25.09.2020 г., № 1600035769/30.10.2020 г. и № 1600037950/ 18.11.2020 г. било установено, че жалбоподателят фондация „ГерманоБългарски център за срещи“ като данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, установено на територията на страната, провеждал обучителни курсове по немски език и префактурира наем и консумативни разходи.
Прието е, че жалбоподателят не е институция в системата на предучилищното и училищно образование, няма лиценз за професионално обучение или професионално ориентиране, не е включен в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за предоставяне на обучение за придобиване на ключови компетентности, не е културно просветна или научна институция и провежданите от него обучения не попадат в чл. 41, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, нито се третират като освободени.
Относно префактурираните консумативни разходи за същите е прието, че не попадат в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, поради което те да формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС.
Жалбоподателят не бил подал заявление за регистрация по ЗДДС в ТД па HAП – Пловдив до 07.05.2018 г. включително, тоест в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.09.2017г. - 30.04.2018 г. За този период контролните органи приели да е достигнат облагаем оборот над 50 000 лв.
(54 360 лв.) от страна на жалбоподателя. Заявление за регистрация по ЗДДС фондация „Германо-Български център за срещи“ подала на 11.09.2020 г. с вх.
№ 303912002809645/11.09.2020 г. в *** – Пловдив.
Жалбоподателят бил регистриран по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС № 160422002937782/25.09.2020 г., считано от датата на връчване - 07.10.2020 г.
Контролните органи приели, че за периода от 01.11.2018 г. до 06.10.2020 2 г. - датата, предхождаща датата, на която лицето е регистрирано, жалбоподателят трябвало да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС.
Прието е още, че за периода 01.04.2020 г. - 30.04.2020 г. оборотът бил в размер на 2 220,00 лева. Приходът от извършените продажби бил формиран на база издадени фактури и представени банкови извлечения. Контролните органи приели още, че ако жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС, е трябвало да начисли ДДС в общ размер на 366,67 лева за извършените от него облагаеми доставки за периода 01.04.2020 г. - 30.06.2020 г. по реда на чл.
86, ал. 1 от ЗДДС, като издаде данъчен документ /фактура/, в който да посочи данъка за доставката на отделен ред; посочи издадения документ в дневник за продажби за месец 04.2020 г., а по отношение на продажбите към данъчно незадължени ФЛ следвало на основание чл. 112, ал. 1 от ППЗДДС да състави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период и да отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 04.2020 г., като включи размера на данъка по извършените доставки в справката-декларация за данъчен период м. 04.2020 г., след което справката-декларация и дневникът за продажби да подаде в *** – Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно до 14.05.2020 г. включително.
При тези си констатации на 30.11.2020 г. свид. Г.К.Б. – *** в ******, съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл.
№ F581259 против жалбоподателя фондация „Германо-Български център за срещи“, в присъствието на неговия представител и на свидетел. Препис от акта бил връчен на представляващия фондацията жалбоподател срещу разписка.
На 03.12.2020 г. било подадено писмено възражение от жалбоподателя против АУАН (с вх. № 70-00-12200/03.12.2020 г. по описа на *** ***), което било намерено за неоснователно от административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
От правна страна съдът приема следното:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от надлежно оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.
Предметът на доказване по делото е определен от описанието на нарушението, направено в обстоятелствената част на наказателното постановление. Така от значение за делото е дейността на жалбоподателя в 3 изрично посочения в АУАН и в НП период от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. В тази връзка съдът намира, че и в акта, и в наказателното постановление ясно е описан видът на извършваната дейност и оттам видът на доставките, от които е формиран облагаемият оборот на фондацията за периода 01.09.2017 г. 30.04.2018 г., който е довел до възникването на основание за по-ранната й регистрация по ЗДДС. Относно доставките, формирали облагаемия оборот за интересуващия делото период – месец април 2020 г., обаче наказващият орган се е задоволил крайно лаконично да посочи само общия размер на оборота от 2 200 лева, като е уточнено, че този приход е формиран на база издадени фактури и представени банкови извлечения. Липсва надлежно твърдение дали облагаемият оборот за процесния месец април 2020 г. е формиран от същата по вид дейност, от която е формиран и облагаемият оборот дал основание за регистрация на лицето по ЗДДС от по-ранен момент или от различна търговска активност. В най-добрия случай по въпроса е налице само предположение. В случая при съставянето на АУАН и издаването на НП административнонаказващият орган борави с две предположения:
- че щом е налице издадена фактура, то тя удостоверява облагаема доставка;
- че щом облагаемият оборот за даден период е формиран от определена икономическа дейност, то облагаемият оборот за следващ период също е формиран от тази дейност.
Административнонаказателната отговорност обаче не може да почива на предположения. Отделно от това изначално възниква неяснота в предмета на доказване, като остава неясно по какъв начин и от каква дейност е формиран посоченият оборот от 2 200 лева за значимия за делото период 01.04.2020 г. – 30.04.2020 г., дали той е формиран от дейност по провеждане на обучителни курсове по немски език, дали от префактуриране на наем и консумативни разходи или от друга дейност. Тези обстоятелства не следва да бъдат установявани за пръв път от доказателствата по делото, а е необходимо изначално да бъдат предявени на санкционирания, както и да бъдат описани в обстоятелствената част на наказателното постановление, за да не бъде препятстван съдебният контрол, а да има ясен и конкретно определен предмет на доказване по делото.
Конкретизацията на доставените стоки или услуги, които наказващият орган твърди да са извършени през процесния период, освен че има значение за правото на защита на жалбоподателя (да разбере фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение), в конкретния случай има и важни практически измерения за съставомерността на деянието по следните съображения:
- видът и вписаният предмет на дейност на жалбоподателя – фондация, неправителствена организация, определена за извършване на дейност в обществена полза по социална интеграция и личностна реализация, подпомагане и реализация на всички културни и образователни дейности, включително и организиране на езикови курсове (Протокол № 4
1600032002/25.09.2020 г.), което изисква внимателна преценка дали извършваните услуги не представляват освободени доставки по смисъла на чл. 41 от ЗДДС, доколкото са свързани с култура и образование;
- трайната практика на СЕС (Решение от 16 април 2015 г. на СЕС по дело C-42/14; Решение от 06.02.2003 г. на СЕС по дело С-185/01; Решение от 11.06.2015 г. година на СЕС по дело C-256/14), според която не всяко префактуриране на разходи представлява облагаема доставка, а само ако са спазени определени условия.
В тази връзка макар вече да се посочи, че от съдържанието на НП само да може да се предполага вида на извършваните доставки от жалбоподателя през интересуващия делото период /01.04.2020 г. – 30.04.2020 г./, то дори и волята на наказващия орган да е била, че посоченият в постановлението оборот от 2 200 лева е формиран именно от дейност по провеждане на обучителни курсове по немски език и префактуриране на наем и консумативни разходи, то съдът намира, че по делото не се доказа по категоричен начин тези доставки да са облагаеми.
Относно първото перо – провеждани езикови курсове и обучение по немски език, решаващите мотиви на наказващия орган, че те не са освободени доставки по смисъла на чл. 41 от ЗДДС се базират на становището жалбоподателят да няма нито едно от лимитативно изброените в чл. 41, т. 1 и т. 2 от ЗДДС качества. Тук съдът намира, че от доказателствата по делото действително се установява, че жалбоподателят не е:
- институция в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование;
- институция в системата на професионалното образование и обучение по Закона за професионалното образование и обучение;
- доставчик на обучение за придобиване на ключови компетентности, включен в списък, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта;
Разпечатката съдържа 45 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7497a9e2-c049-4184-b011-1866ecb32c8d