Решение № 5664 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5664 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100513023 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците Б. И. Б. и П. И. Х., чрез адв. А., срещу решение № 12538/25.06.2024г., постановено по гр.д. № 48159/2021г. по описа на СРС, 126-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 12541/25.06.2024г., в частта, в която съдът е признал за установено по предявените от „Първа инвестиционна банка” АД искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че Б. И. Б. и П. И. Х. – солидарен длъжник, дължат солидарно на банката сумата 16 749.40 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 02-345-147/23.04.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1 с № 02-345-151 към него, сумата 7 411.38 лева, представляваща договорна лихва за периода от 10.07.2013г. до 12.03.2020г. включително, сумата 10 316.68 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2013г. до 12.03.2020г. включително, сумата 323.08 лева – възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително, и сумата 749.63 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2020г. до 28.07.2020г., за които вземания по ч.гр.д. № 33947/2020г. по описа на СРС, 126-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2020г.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт в обжалваната част. Излагат, че между страните нямало спор, че кредитополучателят Б.

1 получил отпуснатия от банката кредит по процесния договор за потребителски кредит № 02-345-147/23.04.2012г., че ответникът Х. встъпил като солидарен длъжник, и че поради неплащане на дължимите вноски кредитът станал предсрочно изискуем.

Оспорват размера на дължимите по договора суми. На първо място на ответника Х., вкл. и към настоящия момент, били удържани суми в изпълнителното производство, който факт се установявал и от допълнителното заключение на изслушаната по делото ССчЕ. С така удържаните суми коренно се променили дължимите суми и за главница и за законна лихва, което не било съобразено от СРС. Неправилно СРС възприел, че от една страна се дължала договорна лихва, а същевременно и обезщетение за забава /също лихва/ и присъдил лихва върху договорната лихва по т. 6 от договора в противоречие на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Позовават се на чл. 6 от Директивата и твърдят неравноправност на клаузата на т. 6 от договора с арг. чл. 3, пар. б. „д“. Молят за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка” АД, чрез адв. В., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на постановеното от СРС решение в обжалваната част. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД не заявява становище по жалбата.

Решението не е обжалвано в частта, в която СРС е отхвърлил установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за сумата 115.20 лева – разходи за връчване на нотариална покана, поради което в същата част то е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно, но частично недопустимо.

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Първа инвестиционна банка” АД излага, че на 23.04.2012г. между „МКБ Юнионбанк“ АД, с последващо наименование „Юробанк“ ЕАД, чийто универсален правоприемник се явява ищецът, ответника Б. И.

Б., като кредитополучател и ответника П. И. Х. – солидарен длъжник, бил сключен договор за потребителски кредит № 02-345-147/23.04.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1 с № 02-345-151/23.04.2012г. към договора. В изпълнение на договорните си задължения банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на сумата 18 2

600 лева, усвоен на 23.04.2012г. по сметка на кредитополучателя. Кредитополучателят не изпълнил задължението си по договора за връщане в договорените срокове на предоставените му парични средства. Падежът на кредита настъпил на 10.04.2020г., предвид на което всички задължения по същия били изискуеми. Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 33947/2020г. по описа на СРС, 126-и състав се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.08.2020г. за солидарното заплащане от ответниците на сумите 16 749.40 лева – главница, 7 411.38 лева – договорна лихва по раздел I, т. 4 от договора за периода 10.07.2013г. - 12.03.2020г., 10 316.68 лева – обезщетение за забава върху просрочените задължения за периода 11.07.2013г. до 12.03.2020г., дължимо на основание раздел I, т. 6 от договора, 323.08 лева – възнаградителна лихва по раздел I, т. 4 от договора за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 749.63 лева – обезщетение за забава на основание раздел I, т. 6 от договора за периода от 14.05.2020г. до 28.07.2020г., 115.20 лева - разноски за връчване на нотариална покана и сторените разноски по ч.гр.д. № 33947/2020г. по описа на СРС, 126-и състав. За принудителното събиране на сумите било образувано и.д.

20218500400193 на ЧСИ А.Б., с рег. № 850 в КЧСИ. Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата за главница в размер на 16 749.40 лева, на част от задълженията за лихви, а именно сумата 1 455.17 лева – договорна лихва по т. 4 от договора за периода от 29.07.2017г. до 29.07.2020г., 2 321.98 лева – обезщетение за забава – наказателна лихва върху главницата (уточнителна молба от 07.09.2021г.) за периода от 28.07.2017г. до 12.03.2020г., 749.63лева - наказателна лихва върху главницата за периода от 14.05.2020г. до 28.07.2020г. (уточнителна молба от 07.09.2021г.) и 115.20 лева – разноски за връчване на нотариалната покана. Моли съдът да се произнесе с решение по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията му в последните размери спрямо ответниците при условията на солидарност. Претендира разноски.

Обжалваното първоинстанционно съдебно решение се явява недопустимо в частите, в която СРС се е произнесъл свръхпетитум като е уважил иск за договорни лихви над претендираната по делото сума от 1 455.17 лева – договорна лихва по т. 4 от договора за периода от 29.07.2017г. до 13.05.2020г., до посочените в решението размери на договорната /възнаградителна/ лихва по раздел I, т. 4 от договора от 7 411.38 лева - договорна лихва за периода от 10.07.2013г. до 12.03.2020г. включително и 323.08 лева – такава за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. включително, както и над претендираната по делото сума от 2 321.98 лева – наказателна лихва /обезщетение за забава/ по т. 6 от договора за периода от 28.07.2017г. до 12.03.2020г., до посочения в решението размер на наказателната лихва от 10 361.68 лева – обезщетение за забава за периода от 11.07.2013г. до 12.03.2020г. включително. В същите недопустими части 3 обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде обезсилено.

Досежно правилността на първоинстанционното съдебно решение, в останалата обжалвана допустима негова част, настоящият въззивен състав намира следното:

С отговора на исковата молба ответниците признали твърдените с исковата молба обстоятелства, че с ищеца били обвързани от валидна облигация по сключения договор за потребителски кредит № 02-345-147/23.04.2012г., изменен и допълнен с анекс № 1 с № 02-345-151 към договора, че по силата на договора ответникът кредитополучател Б. И. Б. получил сумата 18 600 лева, която ответниците следвало да върнат съгласно представения по делото погасителен план на 96 месечни вноски с падежи от 10.05.2012г. до 10.04.2020г. Признали и дълга за главница в размер на 16 749.40 лева и предявения иск за установяване на дължимостта на това вземане на ищеца. С оглед признанията в отговора, с доклада на делото, на основание чл. 153 ГПК горните обстоятелства СРС отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване такива.

Спорът между страните се концентрира върху размера на задълженията за лихви, като ответниците възразили за неравноправност на клаузите за лихви, а в хода на делото се позовали и на събраните в хода на образуваното изпълнително производство суми.

Нормите на ЗПК са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. той може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства. Приложими по делото са и тълкуванията в ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

По делото не е спорно и от представения по делото договор за потребителски кредит № 02-345-147/23.04.2012г. се установява, че „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто правоприемник е ищецът „Първа инвестиционна банка” АД и ответниците, сключили договор за кредит, предназначен за задоволяване на текущи потребителски нужди, по силата на който банката се задължила да предостави на кредитополучателя Б. И. Б. кредит в размер на 18 600 лева по посочената в договора банкова сметка с титуляр ответника Б., а последният - да погасява кредита на 96 месечни погасителни вноски, с 4 падежи, начиная от 10.05.2012г. до 10.04.2020г., която последна дата била и крайният срок на издължаване на кредита (чл. 10 от договора). Ответникът П. И. Х. поел задължение на солидарен длъжник за вземанията на банката спрямо кредитополучателя Б..

С разпоредбата на чл. 4 от договора страните договорили фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) за първата година от срока на кредита в размер на 11.20% (чл.

4.1), след което олихвяване на непогасената част от главницата с плаващ лихвен процент, определен в размер на тримесечния СОФИБОР плюс фиксирана надбавка от 705 базисни точки, но не по-малко от 11.20% годишна лихва (чл. 4.2). Изрично било посочено, че стойността на тримесечния СОФИБОР към датата на сключване на договора била 2.90% (чл. 4.3).

При забава на плащането на част или цяла вноска, с нормата на чл. 6 от договора страните приели, че кредитополучателят дължи на банката обезщетение – наказателна надбавка от 1 000 базисни точки към договорената с чл. 4 от договора възнаградителна лихва, която се начислява на годишна база върху забавената част до окончателното изплащане на забавените задължения. Изрично било посочено, че една базисна точка се равнява на 1/100 от един процентен пункт, т.е. 0.01 процентни пункта (чл. 6.1).

С разпоредбата на чл. 7 са приети еднократна такса за проучване за кредит в размер на 50 лева (чл. 7.1), еднократна такса за управление на кредита от 465 лева, равняваща се на 2.5% от размера на кредита (чл. 7.2) и такса за обслужване на разплащателната сметка от 1 лев месечно (чл. 7.5). Съгласно посоченото в договора годишният процент на разходите (ГПР) бил 12.5748% (чл. 8).