Решение № 1469 от 08.08.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…………./…….08.2018г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание проведено в състав:

ПРEДСЕДАТЕЛ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ ЧЛЕНОВЕ:МАЯ НЕДКОВА ТАНЯ КУНЕВА –МЛ.С. като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1791 по описа на ВОС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20188070400333 и № 20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ против действие на ЧСИ, изразяващо се в налагане на запор със Запорно съобщение изх.№ 7145/08.05.2018г. и Запорно съобщение изх.№ 7157/08.05.2018г. на сумите постъпили по банкова му сметка № IBAN:*** „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД. Твърди, че по – голямата част от наличната сума по посочената сметка е натрупана от превод на инвалидна пенсия, която получава в Република България. Изложени са също аргументи,че неправилно ЧСИ е образувал изпълнително производство без представен по делото изпълнителен лист. Моли за отмяна на наложения запор като незаконосъобразен, както и да и се даде възможност да представи доказателства, в подкрепа на твърденията си,че не дължи на взискателя сумите по решенията въз основа, на които са образувани двете изпълнителни дела. Към жалбата длъжникът е приложил Разпореждане № ********** на НОИ за отпускане на пенсия, от което е видно, че съгласно регламенти на Съвета /ЕО/ № 883/2004 и № 987/2009г., от 08.10.2013г. на С.И. се изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Ответникът по жалбата – Б.Б. - взискател по изпълнителните дела, редовно уведомен, в срок е депозирал становище, в което излага, че жалбата е допустима, но неоснователна, а обжалваните действия на ЧСИ са законосъобразни и правилни.

На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ Надежда

Дечева е приложил писмени мотиви към жалбата, в които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност на жалбата.

Приложил е копие от изпълнителни дела № 20188070400333 и № 20188070400334.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбите:

Жалбите са подадени в срок , от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжник по изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими, в частта по чл. 435 ал.2 т.2 от ГПК.

В частта, с която се обжалва самото образуване на изп.произвдства при липса на изпълнителен лист, производството е недопустимо т.к. същото не попада в хипотезата на чл. 435 ал.2 от ГПК , където изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника. Образуването на изп.производство не е сред тях. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл. 622 а от ГПК ,съдебното решение постановено в друга държава – членка на ЕС/какъвто е настоящия случай/ подлежи на изпълнение без да е необходимо издаване на изпълнителен лист. Видно от представените по делата доказателства,изпълнени са условията и на чл. 622а ал. 2 от ГПК. Жалбата в тази част е недопустима , поради което производството по делото в същата следва да бъде прекратено.

По основателността на жалбата.

Разгледана по същество жалбата/ в допустимата си част/ е основателна.

От данните в приложените изпълнителни дела се установява следното от фактическа страна:

Изпълнителни дела № 20188070400333 и № 20188070400334 са образувани на 18.04.2018г. на основание Удостоверения за решение по граждански и търговски дела чл.53 от Регламент/ЕС/ № 1215/2012 във вр. с чл.622а от ГПК, по молба на Б.Б., гражданка на Република Австрия, родена на ***г., в качеството и на взискател, по силата на които С.И.В. с ЕГН ********** с постоянен е настоящ адрес ***, е осъдена да заплати на взискателя сумата 2553.91 евро по Решение № 17 С1619/15b и сумата от 730.97 евро по Решение № 15R 159/17h първото на Районен съд Урфар, отдел 17, гр. Линц,второто на Окръжен съд гр.Линц, Република

Австрия.

И по двете изп.дела поканите за доброволно изпълнение са връчени на длъжника на 29.05.2018г.;

На 08.05.2018г. по изпълнителните дела е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Сосиате Женерал – Експресбанк“ АД, както и възбрана на недвижим имот на длъжника -

Ателие № 9, в жилищна сграда, бул.Владислав Варненчик

№ 128, ет.б, гр.Варна вписана на 29.05.2018г. - АВ Варна.

В Запорните съобщения изрично е отбелязано, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на несеквестируеми суми,цитиран е текста на чл.446 и чл.446а от ГПК.

От писмо вх.№ 6321/14.05.2018г. на „Сосиате Женерал Ескпресбанк“ АД до

ЧСЕ е видно , че по изп.дело № 333 запорът е наложен, длъжникът има недостатъчна наличност за изпълнение на запора.Клиентът на ползва банков сейф.По изп.дело № 334 запорът е наложен, няма наличност за изпълнение на запора.Има наложен предходен запор.Клиентът не ползва банков сейф.

От писмо вх. №

5759/03.05.2018г. на банка до ЧСИ е видно , че сметката на длъжника е открита на 07.09.2011г.

Към жалбата длъжникът е приложил Разпореждане № ********** на НОИ за отпускане на пенсия, от което е видно , че съгласно регламенти на Съвета /ЕО/ № 883/2004 и № 987/2009г., от 08.10.2013г. на С.И. се изплаща лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно приетото в т.13 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД

№ 2/2013г. на ОСГТК: Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите (секвестируеми) постъпления.

В мотивите към него е посочено,че секвестируема е наличността по сметка преди постъпването на последното по ред „плащане“,т.к. това са спестявания на длъжника.

Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху предвидени в друг закон вещи и вземания на длъжника – физическо лице като неподлежащи на принудително изпълнение. Според чл. 114а от КСО, Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5. Съгласно чл. 446а ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, ***-рано от един месец преди налагане на запора.

Според ал. 2 на чл. 446а запорното съобщение не поражда действие по отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.

В конкретния случай по делото няма данни за размера и произхода на сумите постъпвали по запорираната банковата сметка на длъжника, поради което не може да се направи извод дали сумите по нея попадат в хипотезата на несеквестируемост и дали наложеният запор върху сметка на длъжника обхваща несеквестируемата част от другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за съответния месец.

Установено по делото е единствено,че на същата е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В допълнение следва да се посочи, че принципно насочването на принудително изпълнение,чрез запор върху конкретната банкова сметка *** , доколкото по нея могат да постъпят суми и с произход различен от чл.114а от КСО. Същевременно обаче освен бланкетното указване към изпълняващата запора банка на разпоредбите за несквестируемостта ,ЧСИ следва след като изиска и получи информация от банката за постъпилите суми по сметката на длъжника, да съобрази ограничението на чл.446 а ал.2 от ГПК и тогава да изиска изпълнение от банката, като посочи каква да бъде удръжката. Аргумента на ЧСИ Денчева , че банката следва да преценява,кои средства по сметката на длъжника са секвестируеми , е несъстоятелен.Това задължение на съдебния изпълнител е изрично уредено в разпоредбата на чл.446а ал.5 от ГПК и неизпълнението му/видно по делото няма такива указания/ представлява нарушение на процесуалните правила.

С оглед изложеното действията на ЧСИ Денчева, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В.,

ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20188070400333 и №

20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ действие на ЧСИ, изразяващо се в налагане на запор със Запорно съобщение изх.№ 7145/08.05.2018г. и Запорно съобщение изх.№ 7157/08.05.2018г. на сумите постъпили по банкова му сметка № IBAN:*** „Сосиате Женерал Експресбанк“ АД, като незаконосъобразни.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. № 7234/05.06.2018г. на С.И.В., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20188070400333 и № 20188070400334 по опис на Надежда Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ против действие на ЧСИ, изразяващо се в образуване на изпълнителното производство по двете дела.

Прекратява производството по делото в тази част.

Решението в прекратителната част може да се обжалва пред Варненски апелативен съд, с частна касационна жалба в едноседмичен срок от уведомяването на страните, в останалата част не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Надежда

Дечева – ЧСИ, рег.№ 807, КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд – Варна за прилагане към изпълнителни дела №

20188070400333 и № 20188070400334 .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2. солидарните длъжници С.К. и

Д. К. са дарили на сина си – третото лице жалбоподател Е.С.К., процесния поземлен имот, ведно с построените в него сгради, включително жилищния имот, за който се твърди да е несеквестируем.

С оглед на успешно проведения иск с правно основание чл.135 ГПК по отношение на описаните недвижими имоти, в отношенията между банката-взискател и длъжниците, същите се считат за собственост на последните, тъй като дарението е било обявено за относително недействително спрямо „***“ЕАД и върнато в патримониума на длъжниците. Не е спорно, че с един от имотите, предмет на Павловия иск, който има жилищен характер, длъжникът С.К. и членовете на семейството му задоволяват жилищните с нужди. Към момента на насочване на принудителното изпълнение спрямо него обаче, същият не представлява несеквестируемо имущество, по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. С извършеното от солидарните длъжници доброволно разпореждане с жилищния имот в полза на сина им, несеквестируемостта е отпаднала. Целта на този институт е да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.

Идеята е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. В такъв случай той сам се лишава от законовата привилегия, поради което е налице отпадане на несеквестируемостта. В обратния случай, би се стигнало до възнаграждаване на недобросъвестния длъжник. В такъв смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Решение

№456/25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 170/11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г. на ВКС, IV г.о., Решение №1206/19.12.2008 г. по гр.д.№3864/2007 г.,III г.о.,ГК на ВКС.