Протоколно определение № 678 от 01.12.2025, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 678 гр. П., 01.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. и прокурора П. Ст. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ст. Михайлов Частно наказателно дело № 20253130200547 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ВАРНА – ТО П., редовно уведомени, се представляват от прокурор П. П..

ОБВИНЯЕМИЯТ В. П. Д., редовно уведомен, доведен от ОД „Охрана“, се явява лично и с адв. Р. Т., АК Варна, назначена за служебен защитник на фаза досъдебно производство и приет от съда от днес.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Съдът докладва постъпило искане по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК от Районна прокуратура Варна -ТО П., за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП № 2200/2025 г. по описа на РУ П., пр. пр. № 18332/2025 г. по описа на РП Варна- ТО П. по отношение на обвиняемия В. П.

Д., за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането. Непосредствено преди съдебното заседание, получих една докладна записка, която мисля, че е относима към предмета на делото и към настоящият предмет на заседанието. В тази връзка моля да бъде приета.

АДВ.Т.: Оспорвам искането. Запознах се с докладната, моля да се приеме.

Ще взема становище по същество.

Съдът намира, че представеното доказателство е допустими и относимо към предмета на делото и следва да се приобщи към доказателствения материал, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

1

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото докладна записка от 28.11.2025 г.

Съдът снема самоличността на обвиняемия:

В. П. Д., с ЕГН: **********, роден на 13.01.2001 г. в гр. П., живущ в гр.

Д., общ. Д., обл. Варна, ***, български гражданин, начално образование, неженен, осъждан.

Съдът на основание чл. 274, ал. 1 от НПК РАЗЯСНИ на обвиняемия правото му на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

РАЗЯСНИ на обвиняемия правата му в наказателния процес.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознат съм с правата си.

Искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря не постъпват.

Съдът намира, че следва да приеме като доказателства материалите по, ДП № 2200/2025 г., по описа на РУ П., пр. пр. № 18332/2025 г. по описа на РП Варна-ТО П., поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите по ДП № 2200/2025 г., по описа на РУ П., пр. пр. № 18332/2025 г. по описа на РП Варна-ТО П..

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. Т.: Няма да соча доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н Председател, считам, че са налице законовите основания спрямо обвиняемия В. П. Д. да бъде взета най- тежката мярка за неотклонение, а именно „Задържане под стража“. За да направя този извод взех предвид обстоятелствата предвидени от законодателя поради които на досъдебната фаза може и е необходимо да бъде взета най- тежката мярка за неотклонение и в тази връзка считам, че са налице предпоставките за това.

На първо място, макар и ДП да е в един ранен етап от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност. Законодателя изисква освен това обаче алтернативно да е налице някое от обстоятелствата да има опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.

След като се запознах с характеристиката на обвиняемия и с неговата справка съдимост е видно, че същият е лице с трайно изградени престъпни навици, осъждан е многократно в това число и с наказания ефективни „лишаване от свобода“ и видно от поведението му същият не се е поправил и това не го е възпряло да извърши престъпление за което е привлечен към наказателна отговорност като намирам, че има реална опасност спрямо него да бъде взета друга мярка за неотклонение същият да извърши друго 2 престъпление в това число да укаже влияние, принуда, склоняване към лъжесвидетелстване на свидетели по делото, като вече предоставената пред вас докладна записка от днес, както и протокола за разпит на свидетел на сестрата на обвиняемия се вижда, че от неговата страна вече е имало опити чрез близките си да повлияят върху пострадалата да промени показанията си, както и опити да направи връзка с близките на пострадалата С. Г., които да я възпрат да пусне жалба за извършеното престъпление.

Самото деяние е извършено доста обмислено, което показва че престъпният умисъл на обвиняемия е изграден така че за да извърши престъплението той е подмамил съжителя на пострадалия в дома си, напива същият след което безпрепятствено е отишъл в дома, който е обитавала пострадалата, влязъл е през прозореца и е осъществил престъплението за което е привлечен към наказателна отговорност.

Относно възможността обвиняемия да се укрие намирам, че лицето има постоянен и настоящ адрес на територията на страната, има данни че съжителства с жена, която има адрес на територията на гр. Варна, но може да се направи обосновано предположение, че би се укрил от гледна точка на адресната му регистрация, по скоро ако бъде изведен такъв извод той би почивал само на предположението, че обвиняемият е запознат с обстоятелството, че ако бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение го грози наказание, което не може да бъде друго освен ефективно с оглед съдебното му минало и това намирам като предпоставка, която би го мотивирала да се укрие за да осуети бъдещото наказателно преследване спрямо него.

Уважаеми г-н Председател, с оглед на целите на мерките за неотклонение и след като направих кратко изложение на фактите и обстоятелствата, които пак казвам, макар и на ранен етап вече са налице по делото считам, че обвиняемият В. П. Д. следва да бъде задържан под стража с най- тежката мярка за неотклонение за да се предотврати да повлияе на свидетелите по делото и да се укрие.

АДВ.Т.: Уважаеми районен съдия, доверителят ми В. П. е привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК и му е наложена мярка за неотклонение най-тежка такава „задържане под стража“.

За да се вземе такава мярка първоначално следва да са налични кумулативни изискуемите по чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от НПК обстоятелства, а именно обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. За престъплението се предвижда наказание „ Лишаване от свобода“ и съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление, обаче в настоящият случай към този момент са налице само твърдение на пострадалата, защото липсват други доказателства, експертиза, биологични следи, медицинска експертиза за установяване на следи от принуда. Също В. до този момент не е предприел мерки да се укрие или заблуди органите на МВР. Решението за наложената мярка се базира на твърдения, които не се подкрепят от нито един категоричен безспорен акт. Да, В. е осъждан, изтърпял си е ефективното наказание, може би многократно е осъждан, не съм запозната с неговите предишни осъждания, то това не следва да утежнява предполагаемата му вина към настоящият момент. Подзащитният ми няма никакъв мотив и няма никакъв интерес да извърши подобно деяние, да се укрие.

В заключение бих казала съдебната практика е ясна. Не може да се 3 постанови мярка „задържане под стража“ само на предположения, твърдения, без доказателства и само на съмнения.

В. П. не се признава за виновен в досъдебното производство, но пък съдейства на органите. Следва да се сподели и становището казано в Тълкувателно Решение № 1 на ВКС, че опасността от извършване на престъпление трябва да бъде не друго престъпление, а престъплението свързано със разследваното такова, тоест, ако обвиняемият получи по-лека мярка, да се затрудни изясняването на обективната истина и да се затрудни самото разследване. Също така решението казва, че мярката „задържане под стража“ е изключителна мярка, не е задължителна и не трябва да се превръща в санкция и наказание.

В. П. е с ясна адресна регистрация в гр. Д., работи в строителството доколкото разбрах и живее с майка си, защото тя има известни здравословни проблеми и често се нуждае от грижи. Точно поради тази причина считам, че така наложената мярка е прекалено тежка и моля уважаемият съд да наложи по-лека такава, например „Домашен арест“.

По отношение на докладната записка която се прие в днешното съдебно заседание, да, наистина са налице заплахи, но тези заплахи доколкото разбрах са от майката, а не от моят подзащитен, тъй като той е бил задържан и още повече не е бил могъл да се свърже с майка си в този диапазон от време. Ето защо уважаеми Районен съдия, моля да отмените мярката „ Задържане под стража“ и наложите друга по- лека като „Домашен арест“. Моля за решение в този смисъл.

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да съм си в къщи докато мине делото за да мога да се грижа за майка си, тя има астма.

Съдът счита делото за изяснено от правна страна и дава право на обвиняемия на

ПОСЛЕДНА ДУМА:

ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам мярка „Домашен арест“.

Съдът, като прецени материалите по делото и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от НПК образувано въз основа на искане на ВРП ТО П. за вземане мярка за неотклонение “Задържане под стража“ на обвиняемият по ДП № 2200/2025 г., по описа на РУ П., пр. пр. № 18332/2025 г. по описа на РП Варна-ТО П. - В. П. Д.. Обвиняемият се явява лично и с назначеният му служебен защитник адв. Р. Т. от АК-Варна.

Представителят на прокуратурата обосновава искането си в твърдението, че спрямо обвиняемия е налице опасност да се укрие, с оглед избягване на наказателната репресия. Отделно от това изтъква, че Д. е привлечен, като обвиняем за тежко престъпление за които се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до осем години. Наред с това изтъква предишните му осъждания.

Защитата пледира искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ да не бъде уважавано, тъй като същият има 4 постоянен адрес и настоящ адрес. Изтъква се и здравословно състояние на неговата майка, за която същият се грижел. Нямало данни да се укрие или да извърши друго престъпление.

Моли за определяне на по – лека мярка за неотклонение, като се вземат предвид наличието на постоянно местоживеене, а именно „Домашен арест“.

Предвид становищата на страните и материалите на досъдебното производство, съдът установи от фактическа страна:

ДП № 2200/2025 г., по описа на РУ П. е започнало на 26.11.2025 г., като разследването се води срещу В. П. Д. за извършено престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.