Решение № 15 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова при участието на секретаря Ваня Б. Костадинова в присъствието на прокурора И. Вл. А. като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601096 по описа за 2022 година С Присъда № 82 от 20.06.2022 г. по НОХД № 798/2022 г., Софийски градски съд, НО, Х състав, е признал подсъдимия Ф. Р. Ж. за ВИНОВЕН в това, че на 15.05.2021 г. в гр.София при условията на продължавано престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества с общо нето тегло 52,501 грама, всички стойност 10 995,75 лева съгласно Приложение № 2 на член единствен от Постановление № 23 на МС 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, както следва:

• бежово на цвят прахообразно вещество, съдържащо Метил (S)-3,3диметил-2 – (1-пент-4-ен-1-ил) – (1Н - индазол - 3 - карбоксамидо) бутаноат, познато под наименованието MDMB-4en-PINACA, с нето тегло 1,99 гр. на стойност 11,94 лева и суха растителна маса, представляваща марихуана с нето тегло

0,601 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9 тегловни % на стойност 3,61 лева;

• бяло прахообразно вещество на бучки, представляващо кокаин с нето тегло 49,91 грама със съдържание на активен компонент /кокаин/ – 69 тегловни % на стойност 10 980,20 лева, като от горепосочените, на същата дата и в същото място е разпространил на В. К. Г., ЕГН ********** от гр.*** високорисково наркотично вещество – кокаин с нето тегло 49,91 със 1 съдържание на активен компонент /кокаин/ - 69 тегловни % на стойност 10 980 лева, поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.1 и пр.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 НК го е ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК с присъдата е зачетено и приспаднато от наложеното на подс.Ж. наказание лишаване от свобода, времето, през което същият е бил задържан под стража, считано от 18.05.2021 г., както и времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР и с постановление на прокурора по чл.64, ал.2 от НПК.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено на подс.Ж. по НОХД № 4573/2020 г. на СГС, за което е постановил да се изтърпи изцяло и отделно.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил на подс.Ж. първоначален „строг“ режим за изтърпяване, както на наложеното му с присъдата по конкретното дело наказание четири години лишаване от свобода, така и на приведеното по чл.68, ал.1 от НК наказание на лицето три години лишаване от свобода.

Съобразно чл.354а, ал.6 от НК, първата инстанция е отнела в полза на Държавата, неизразходваната при експертните изследвания част от инкриминираните високорискови наркотични вещества.

С присъдата съдът се е произнесъл и по останалите веществени доказателства, като част от тях, а именно: 1бр. мобилен телефон марка „Нокия” със сим карта на „Теленор”, договор за наем от 10.07.2016 г. и 1 бр. мобилен телефон марка „Айфон” (всички, иззети при претърсване на жилище на адрес гр.***, бул. „***” № ***, вх. „*”, ет.*, ап.*, е върнал подсъдимия Ф.

Ж., а другата част – мобилен телефон, иззет при претърсването на л.а. „БМВ” с ДК № ********, е върнал на Д. Ж. Ж..

На основание чл.189, ал.1 от НПК на подс.Ж. е било възложено заплащането на разноските по делото в размер на 168,95 лева, от които 114,84 лева – по сметка на ОДМВР - Пловдив и 54,12 лева по сметка на СГС, а на основание чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият е бил осъден да заплати и сумата от по пет лева за служебно издаване на всеки един брой изпълнителен лист.

***

Против присъдата са постъпили въззивни жалби от защитниците на подс.Ж. – адв.М. Т. и Д. Ж. Ж. (съпруга на подсъдимия и негов упълномощен непрофесионален защитник), а така също е депозирана и допълнителна жалба от адв.А. Т. (с приложено пълномощно за процесуално представителство пред въззивната и касационната инстанция).

В жалбата на адв.М. Т. и писменото допълнение към нея, се излагат оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и 2 незаконосъобразност. Първото от тези оплаквания се свежда до превратно интерпретиране на доказателствения материал. Изразява се недоволство срещу кредитирането на показанията на свид.М., в частта им пресъздаваща оперативна информация, в частта им препредаваща проведени оперативни беседи със свид.Г., както и в частта им относно узната информация от служители на ДАТО, като се възразява, че подобни показания нямат доказателствена стойност и че с тях не може да се замести формалният ред за експлоатиране на СРС и за изготвяне на ВДС от СРС. Обръща се внимание, че свид.В. не е познавал подсъдимия и не е имал впечатления от него, че по предоставения пакет не са открити ДНК или дактилоскопни следи на Ф. Ж., а единственият който е съобщил уличаващи Ж. сведения е бил свид.Г., чийто показания не намирали опора в останалите доказателства по делото, още повече, че и заявената сума за покупката на наркотичните вещества, не е била намерена. С жалбата се атакува процесуалната редовност на осъщественото в дома на подсъдимия претърсване, с твърдения за неучастие едновременно на двете поемни лица в процесуално-следственото действие. В тази връзка се иска, присъдата да бъде отменена и вместо нея да се постанови нова присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан.

В жалбата на защитника Д. Ж. се заявяват всички въззивни основания.

Развива се теза, че присъдата е постановена в нарушение на правилата по чл.13, чл.14, чл.107, ал.2, ал.3 и ал.5 от НПК. Твърди се, че цялостната дейност по проверка и анализ на доказателствата не съответства на заложения доказателствен стандарт, че обвинителните доказателства са били категорично оборени и недостатъчни за осъждане, но вместо това съдът е произнесъл акт, при който доказателствената липса е заменена с предположения, съждения и умозаключения. По отношение на наказанията, се твърди, че първата инстанция не е отчела в нужната степен отличните характеристични данни на подсъдимия, семейната и трудовата му ангажираност, като наложените санкции са несъразмерно тежки. Формулират се три алтернативни искания към въззивния съд – за отмяна на присъдата и за постановяване на нова оправдателна присъда, за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане и за изменение на присъдата в частта за наказанието, чрез редуциране по размер или замяна с по-леко по вид.

В жалбата – допълнение на адв.А. Т., се развиват идентични доводи за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и процесуалния закон и за необоснованост. Сочи се, че изводът за вината не почива на доказателства, а на предположения и се изразява становище за незадълбочен доказателствен анализ, при който оправдателните доказателства са били отхвърлени с неубедителни съображения. И с тази жалба се оспорват показанията на свид.Г., за който се претендира да е лице, заинтересовано от насочване на наказателната отговорност към другиго. Изтъкват се противоречия между показанията на свидетелите Г. и В., в насока разколебаване на обвинителната теза и се атакуват показанията на свид.М., както и протоколът за извършеното в дома на подсъдимия претърсване.

3

Обръща се внимание на малкото количество и ниската парична стойност на веществото, открито в жилището на Ж., като се лансира тезата, че е налице хипотеза на чл.9, ал.2 от НК. Претендира се още, че това е материално-правен въпрос, по който липсвали мотиви към постановената присъда. Възразява се и срещу размера на наложените наказания, които се считат за явно несправедливи и несъответни на целите по чл.36 от НК. С жалбата се желае отмяна на присъдата и оневиняване на подсъдимия или отмяна на акта и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – София изразява становище за законосъобразност и обоснованост на първоинстанционната присъда. По мнението на прокурора, СГС е извършил самостоятелен и обстоен анализ на доказателствената съвкупност, при който не са допуснати нарушения на процесуалните правила, не е допуснато недооценяване, подценяване или преватно тълкуване на доказателствения материал, а са били изяснени всички въпроси, касаещи делото. По отношение на защитните възражения за незаконосъобразност на действията по претърсване и изземване в дома на подсъдимия, намира, че е спазен процесуалния закон, като при реализиране на действието са участвали поемни лица, които са посочени в съставения за целта протокол и са го подписали. Обстоятелството, че не са били открити дактилоскопни следи по опаковката с наркотичното вещество, което е предмет на обвинението, не води до промяна на изводите на първостепенния съд, тъй като последният подробно и задълбочено е анализирал доказателствата по делото, относно факта на упражнена фактическа власт върху иззетите наркотични вещества на инкриминираната дата. Според прокурора, подсъдимият е реализирал и изпълнителното деяние – разпространява, тъй като е предал срещу сумата от 4 000 лева наркотично вещество (кокаин) на свидетеля Г., което се явява продължение на предходното изпълнително деяние и са изпълнени условията на чл.26, ал.1 от НК. Прокурорът счита, че по делото е безспорно установено как е осъществена срещата между подсъдимия и свидетеля Г., целта на тази среща, вида и цената на наркотичното вещество. Намира, че противоречията в показанията на свидетелите В. и Г. са отстранени чрез проведената очна ставка от първоинстанционния съд. Изразява виждането, че доказателствата по делото са убедителни, непротиворечиви и водят до извод за осъществен състав на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. В допълнение отбелязва, че подсъдимият Ж. е вече осъждан за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода.

Противопоставя се на защитното оплакване във въззивните жалби за явна несправедливост на наказанието, като изтъква, че не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да са останали недооценени или невярно интерпретирани от първостепенния съд, а констатираните отегчаващи такива – предишно осъждане за същото по вид престъпление и висока стойност на кокаина, са изведени правилно, като избраните по вид и размер наказания 4 отговарят на целите по чл.36 от НК. В заключение моли въззивната инстанция да потвърди атакуваната присъда.

Пред въззивния съд, подсъдимият Ж., лично и чрез защитника си адв.М.

К., преупълномощен от адв.А. Т., пледира за отмяна на присъдата и за оправдаване. Адв.К. развива тезата, че крайният акт на СГС се основава на предположения. Защитникът застъпва доводи, аналогични на отразените в жалбата-допълнение на адв.А. Т. – за заинтересованост на свидетеля Г., за наличие на вътрешни противоречия в показанията му и такива с показанията на свидетеля В.; за неправилно кредитиране показанията на свидетеля Е. М., относно участието на подсъдимия в инкриминираното деяние, тъй като самият свидетел не е бил пряк очевидец на предаването на наркотичните вещества, а единствено преразказвал недоказани твърдения на свидетеля Г. и отделно е отсъствала предварителна информация за индивидуализиращите белези на подсъдимия. Адв.К. набляга на показанията на свидетеля В., че е разполагал само с изходни данни от мобилно приложение за неустановено лице, без да твърди, че същото е именно подсъдимият. Защитникът намира за недоказана обвинителната теза и за съществуването на предварителна уговорка между подсъдимия Ж. и свидетелите В. и Г., тъй като е останал недоказан фактът, че свидетелят В. е комуникирал с конкретно лице по повод предмета на престъплението. Твърди, че е неустановено владение върху процесното наркотично вещество в предходен момент, за да бъде предадено същото на свидетелите Г. и В., нито държане на веществото на адреса на подзащитния му в гр.София на бул. „***”. Според адв.К. не са събрани доказателства и за упражняване на владение върху намерените в жилището на Ф. Ж. наркотични вещества, оценени на 20 лева, тъй като от разпитите на двете поемни лица ставало ясно, че те не са присъствали от самото начало на действията по разследването, както и че всички помещения в жилището са претърсвани едновременно, а не поотделно, при което не могли да възприемат същите действия едновременно и в цялост. Защитникът поддържа и направеното възражение в допълнителната въззивна жалба за явна несправедливост на наложеното наказание. Моли, обвинителната теза да бъде третирана за недоказана и клиентът му да бъде оправдан.