Решение № 604 от 27.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. София, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000500340 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по две въззивни жалби на ответниците, против Решение №266252/27.10.2021 г. по гр.д.№13241/2019 г. на СГС, ГО, 6 състав, с което по предявени от Е. С. В. срещу А. Г. К. и Т. М. С., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и чл.17,ал.1 от ЗЗД, е прогласен за нищожен, като привиден, договор за покупко-продажба от 06.12.2007 г., обективиран в акт №054, т. VII, рег. №33605, дело №118/2007 г. на нотариус Б. Я. с рег.№*** от НК, с който Е. Х. С. продава на А. Г. К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: партерен етаж от източната част на вътрешната къща, състоящ се от две стаи, кухня, клозет и баня, находящ се в гр. София, Столична община, район ***, бул.“***“ №**, заедно с едно мазе до стълбището и още едно мазе под по-малката от двете стаи и терасата откъм кухнята, заедно с 32/78 идеални части от 1/3 идеална част от дворното място, цялото от 446 кв.м. по скица, а по нотариален акт 455 кв.м., съставляващо УПИ XVII-20,22 от кв.14 в местността „Трета извънградска част“ по ПУП на гр. София, СОРайон Средец, при подробно посочени граници, за сумата от 24 500 лв., и е обявен за действителен прикритият с него договор за дарение на същия имот, сключен между Е.

Х. С. като дарител, и А. Г. К., като надарен, и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата направените разноски по делото.

С Въззивна жалба вх.№362938/15.11.2021 г., Т. М. С., чрез адв. М.Х. Ц. обжалва решението изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се необоснованост на извода на съда, че договорът за покупко-продажба е симулативен, тъй като двете сделки са извършени в кратък период, уговорената продажна цена е равна на данъчната оценка, и е 8-9 пъти по-ниска от пазарната цена, и установеното от показанията на св. Г. желание на прехвърлителката имотът да остане за дъщеря й А., без да има възможност друг да предявявана претенции за него. От тези обстоятелства 1 не може да се направи еднозначен извод, че покупко-продажбата е симулативна, а действителната воля на страните е била сключването на договор за дарение.

Необосновано е прието, че показанията на св. Г. и св. Б. се установяват мотивите за сключването на договор за дарение, тъй като към 2007 г. продавачката не се е нуждаела от парите от продажбата на имота, тъй като е получавала наем от него и за нея са полагани грижи и от ищцата, и от ответницата. Според показанията на св. Б. Е. С. е прехвърлила имота на дъщеря си А., тъй като тя е полагала грижи за нея и е плащала разноски и патронаж, които обстоятелства не сочат на дарствено намерение, а предполагат мотиви за сключването на договор за издръжка и гледане, респективно сключването на договор за продажба и друга престация. Неправилно е прието, че декларацията от 06.12.2007 г. на Е. С. не доказва получаването на сумата от продажбата на имота – дали договорената продажна цена е била реално дадена на продавача е елемент от изпълнението на сделката, а не условие за нейната действителност. По делото не е установено по несъмнен начин, че продавачката е получила продажната цена, тъй като направеното от нея изявление в този смисъл в нотариалния акт и в декларацията не се опровергава от показанията на св. Г..

Същевременно показанията на св. Г., установяващи плащането на продажната цена, не са обсъдени и преценени при постановяване на решението, както и не е съобразено обстоятелството, че продажбата е между близки /родител и дете/, както и принципа на свободата на договаряне, относно определянето на продажната цена. Не са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства нотариално заверената декларация №426/01.03.2002 г. на Е. С., и психиатричното становище от 20.11.2007 г., които са от значение за правилното разрешаване на спора. Настоява се за отмяна на постановеното решение изцяло. Заявява се претенция за присъждане на направените от ответницата разноски по делото.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, жалбоподателката е била освободена от заплащането на държавна такса на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

С Въззивна жалба вх.№364257/19.11.2021 г., подадена от ответницата А. Г. К., чрез адв. Е.Б., се обжалва изцяло постановеното решение на първостепенния съд, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. По делото не се твърди и не се представя обратно писмо, което да установява привидността на процесния договор.

Съдът едностранно е обсъждал само част от доказателствата, подкрепящи извода за привидност. Не е съобразено учреденото пожизнено вещно право на ползване върху имота, което го обезценява. В заключението на вещото лице не е съобразено състоянието на имота към датата на сделката, а имотът е оценен след извършен от ответника основен ремонт, като е отказана поисканата от ответника допълнителна експертиза за отстраняване на това несъответствие. Съдът изцяло е основал решението си върху показанията на св. Г. – съпруг на ищцата, който изцяло възпроизвежда тезата в исковата молба, като съдът не е съобразил близката връзка между страната и свидетеля. Необосновано не е кредитирана от съда декларацията на продавачката от 06.12.2007 г. за получаване на продажната цена. Съдът необосновано приема, че не е възможно в един и същи ден да се подпише декларация, нотариален акт, и да се получи продажната цена. За да се обоснове извод, че продажната цена в конкретния случай е под пазарната цена, е било необходимо да се установи стойността в конкретния случай, 2 е не абстрактно – изведена от средно претеглената стойност на цените в конкретния период. За да остойности имота, експертизата е следвало да съобрази и събраните гласни доказателства. В конкретния случай между страните е било налице съгласие за продажба, и страните са разменили насрещните престации. Дъщерята-купувач е издържала майка си в продължение на години, а впоследствие е започнала и да я гледа, което е основание за намаляване на продажната цена, а не израз на даряване от благодарност, както неправилно е приел съда. Настоява се за отмяна на решението изцяло, и постановяване на ново по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Заявява претенция за присъждане на сторените разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Преписи от въззивните жалби са връчени на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№261598/12.01.2022 г., с който ищцата Е. С.

В., чрез адв. М.К., поддържа неоснователност на двете въззивни жалби, и настоява за потвърждаване на постановеното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно. Правният си интерес от предявяване на исковете ищцата е обосновала с предявените срещу нея искове по чл.30 от ЗН от законните наследници на нейната баба Е. С., по които са образувани гр.д. №4251/2014 г. и гр.д.№63141/2016 г. на СРС, с които са поискали от съда извършеното от Е. С. в полза на ищцата /нейна внучка/ дарение да бъде намалено да размера на запазената част на всяка от тях.

Неоснователни са възраженията за липса на „обратно писмо“, необходимо за разкриване на симулацията, тъй като искът за установяване на симулативността на договора е предявен от трето за сделката лице. По жалбата на А.К. са изложени възражения, че третото за сделката лице може да разкрива симулация относно сделката и с други доказателствени средства, включително със свидетелски показания. Съдът е обсъдил всички доказателства, в това число показанията на свидетелите Г., Г. и Б., СТЕ и писмените доказателства. Съдът е извършил съвкупна преценка на събраните доказателства, на базата на която е обосновал извода си за привидността на договора за покупко-продажба, прикриващ действителната воля на страните – извършване на дарение на описания в него недвижим имот. Във връзка с жалбата на Т.С. се поддържа становище за нейната неоснователност, като оплакванията не се подкрепят от доказателствата по делото и не разкриват неправилност на съдебния акт. Наведените във въззивната жалба твърдения, че евентуалните мотиви за сключването на договора са поемане на задължение за издръжка и гледане от страна на А. К., не са направени своевременно, а и ответницата не живее в България и не би могла да изпълнява надлежно такова задължение. Правилни са изводите на решаващия съд, че съвкупния анализ на осъществената поредица от действия навеждат на извод за симулативност на сключения договор за покупко-продажба, и прикриване с него на действителната воля на страните за сключването на договор за дарение. В обобщение са поддържа правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, и се настоява за потвърждаването му, и оставяне на въззивните жалби без уважение. Заявява се претенция за присъждане на ищцата на разноските за въззивната инстанция.

В срока за отговор на въззивната жалба на Т.С. е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№370174/16.12.2021 г., подаден от ответницата А. К., чрез адв. Е. В., в който се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на Т.С., като се подкрепят изложените в нея възражения за неправилност и необоснованост на 3 първоинстанционното решение, поради което се настоява за отмяната му. В срока за отговор на въззивната жалба на А.К., е постъпил Отговор вх.№262797/18.01.2022 г., подаден от ответницата Т. М. С., чрез адв. М.Ц., в който се поддържа становище за основателност на въззивната жалба на А.К., подкрепят се изложените в нея съображения.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, в производство с участието на процесуално легитимирани и правосубектни страни, от родово и местно компетентния съд, поради което е допустимо. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

С исковата молба са били предявени от ищцата Е. С. В. обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД и чл.17, ал.1 от ЗЗД, против ответниците А. Г. К. и Т. М. С., в качеството им на законни наследници на починалата Е. Х. С. – продавач по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 06.12.2007 г. с НА №054, т. VII, рег.№33605, д.№1181/2007 г. по описа на Нотариус Б.

Я. – рег.№*** на НК, вписан акт №127, том CCXLII дело №66192/2007 г. на СВп.София, а ответницата А. Г. К. – и в качеството на купувач по същия договор, за прогласяване на нищожността на този договор, като симулативен, и разкриване на симулацията и установяване на прикритата с него сделка – дарение на същия недвижим имот. Правният интерес от предявяването на тези установителни искове от ищцата, като трето – неучастващо в сделката лице, се обосновава със следните обстоятелства, по които между страните не се спори:

- че ответниците по делото А. Г. К. и Т. М. С., са дъщери и наследници по закон на Е. Х. С., починала на 30.12.2013 г., а ищцата Е. С. В. е внучка на същата, и дъщеря на ответницата Т. М. С.;

- през 1994 г. Е. Х. С. е дарила на своята внучка Е. С. В. недвижим имот, представляващ апартамент в гр. ***, на ул.“***“ №*;