Акт № 12450 от 30.10.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12450

Пловдив, 30.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIII Състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора БОРИС АДРИЯНОВ МИХОВ като разгледа докладваното от съдия СВЕТОМИР БАБАКОВ административно дело № 20267180702120 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Делото е образувано по искова молба, предявена от В. А. А., [ЕГН], понастоящем в Затвора Пазарджик, чрез адв. Н. Д. против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ [населено място], с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 евро - за неимуществени вреди, причинени му при престоя му в Затвора [населено място], за периода от 08.04.2025г. до 20.05.2026г., ведно със законната лихва от 07.07.2026г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10 000 евро., за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в периода от 08.04.2025г. до 20.05.2026г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Според ищеца, нанесените му неимуществени вреди се изразяват: в липса на достатъчно жилищна площ /пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“/, липса на санитарен възел на определените и задължителни за това места, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, липса на адекватно лечение, липса на медицински грижи. В килията бил настаняван съвместно с психично болни лица. Посочено е в ИМ, че ищецът не е бил преглеждан от лекар, въпреки че е бил записан в книгата за прегледи, включително и не е прегледан преди явяване на дело в Апелативен съд Пловдив дали е бил в състояние да пътува. Твърди се, че на коридора няма баня и тоалетна, общата баня се намира отвън на двора и през зимата е много студено и неприятно. Когато лишените от свобода правят каре не могат да ползват тоалетна, защото на мястото на карето няма нито тоалетна, нито мивка. В килиите хигиената била лоша. Ищецът твърди и че в затвора има наличие на котки, разнасящи зарази.

Ищецът твърди, че с горното са му нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Претендира се присъждане на 5,11 евро ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. Д., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, представлява се от адв. Д., поддърржа се исковата молба в цялост. Не се правят нови доказателствени искания.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, редовно призован, представлява се от юрк. Ч., оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Поддържат се направените с отговора на исковата молба твърдения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като оспорва основанието за заплащане на адвокатско възнаграждение за адв. Д..

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Административен съд – Пловдив, 13 състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От данните по делото /Становище на л. 36 на инспектор СДВР/ се установява, че ищецът постъпва в пенитенциарното заведение на 02.08.2024г. и до 20.05.2026г. ищецът се е намирал в затвора Пловдив.

За тази част от исковия период, установява се от справка на ИСДВР Д. и на ИСДВР Т., че ищецът е бил настаняван последователно, стая № 50 на пост V, стая № 10 на пост VI.

Стая № 10 на пост VI е с площ 28,51 кв.м., без санитарния възел, разполага с два отваряеми прозореца, както и със самостоятелен санитарен възел с площ 2,60кв.м. с отваряем прозорец. Ищецът е пребивавал в тази стая от 20.02.2026г. до 20.05.2026г. включително. В това помещение за времето на пребиваване на ищеца са били настанени между 6-11 лишени от свобода.

Стая № 50 е с площ 28,70 км. м. и разполага с два отваряеми прозореца, както и със санитарен възел 2,48 кв.с един отваряем прозорец. Там ищецът е бил настанен от 08.04.2025 до 20.02.2026 г. като настанените лица са били от 3-8 лсв.

Видно е, че с оглед площта на помещенията, в които е бил настаняван затворникът, пренаселеност е била налице по отношение на престоя му и в двете помещения, а именно от 08.04.2025-15.04.2025; от 17.04.2025-23.04.2025; 01.08.2025-05.08.2025 г.; от 15.08.2025-26.08.2025 г.; от 31.10.2025-06.11.2025 г.; от 28.01.2026-06.02.2026 г. и от 19.02.2026-14.04.2026 г.; от 24.04.2026-20.05.2026 г. вкл.– общо 129 дни, минималната жилищна площ е била под 4 кв.м.

От приетите по делото като доказателства справки се установява, че всяко едно от помещенията, в които е бил настаняван А., е раполагало със санитарен възел и течаща вода, като лишеният от свобода е имал неограничен достъп до тях. Банята е обща за всички л.св., а ползването й се осъществявало по установен график. Съблекалня е била налице, същата била обособена и не се налагало л.св. да се придвижват без дрехи по карето. Работещите имали право на баня всеки ден.

Установява се също така, че спалните помещения разполагат с осветителни тела и достатъчно дневна светлина. В стаите, в които е бил настаняван затворникът, е имало отвареми прозорци за естествена вентилация. Отопляването се осъществява с „централно“ парно отопление. Посочва се и, че лишените от свобода могат да притежават и собствени нагреватели с цел топлене на вода. Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

Изрично е посочочено, че ГДИН организира и контролира ДДД обработките на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Обработките се извършват от обучени служители на съответната териториална структура на ГДИН. Периода на обработване е на два месеца, или по необходимост. При обработка при необходимост, извънредно се третират отделни сектори на МЛС. Приложени са 18 броя протоколи /л.42-60/, относими към процесния период, от които е видно, че редовно е извършвана дезинфекция на помещенията от външва лицензирана фирма. В протоколите са описани подробно размерите на третираните площи, препаратът, с който се е осъществявало третирането и неговото количество, срещу какви вредители, имена и подпис на лицата, извършили описаните в протоколите дейности и имената и подписите на лицата, приели извършената работа.Липсват протоколи за м. януари 2026 и м. април 2026 г., но като се има предвид, че биоцидът, с който са обработвани помещенията през декември 2025 г. е със срок на действие 3 м., реално се установява, че само за м. април 2026 не са представени доказателства от пентенциарната администрация за дължимо действие. Този срок обаче е твърде кратък от гледна точка на исковия период, за да обуслови самостоятелно нарушение свързано с не извършване на ДДД дейности от страна на служители на ответника.

Установява се още, че при постъпване в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на лишения от свобода му се осигуряват допълнителни комплекти. Посочено е, че лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо и одеала.

По отношение на хигиената в спалните помещения на л.св. е посочено, че е задължение на самите тях, като от страна на затворническата администрация са им предоставяни хигиенни и почистващи препарати при поискване. В тази връзка представена е по делото таблица за перилни, миещи и други препарати, които се предоставят в местата за лишаване от свобода за всеки месец/л.105/, представени са по делото и таблици, удостовяряващи вид и количество на изписани в полза на затвора Пловидив хигиенни материали по месеци/л.61-91/.

Относно твърдението за наличие на котки, следва да се цитира разпоредбата на ъгласно чл.88 а, ал.2 т.5 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода не е разрешено да отглеждат домашни любимци в спалните помещения. Установява се още, че мерки да не се допуска разпространението на котки са вземани от администрацията на Затвора Пловдив, включително от показанията на свидетеля П. се установява, че е сложена мрежа, която не допуска котки в столовата на затвора. От друга страна, от справка на ИСДВР Р. се установява, че мерките по елиминиране на популацията от безстопанствени котки се затруднява и от самите лишени от свобода, които ги хранят и обгрижват.

Според всички представени по делото справки, не се установява при престоя на ищеца в затвора същият да е подавал жалби и оплаквания.

Във връзка с направено доказателствено искане от ищеца, в качеството на свидетели са допуснати лицата – Т. Б. и В. П..

Свидетелят Б. заявява, че е бил настанен заедно с ищеца на 5-ти пост в 50-та килия. Стаята била мизерна, имало дървеници. Много лоши условия, нямало топла вода. Имало психично болни в тази стая. Нямало топла вода, тоалетната е под всякаква критика. В. пускал жалби до началника на затвора за почти всичко. В. няколко пъти се разболявал, една торба лекарства изпил. Не е извеждан на лекар. Веднъж в седмицата се качваш по график и те дават аналгин, аспирин и това е. Общата банята се намира срещу корпуса. Тя е обща, нямаме такава по килиите и в отряда. Излизаш гол, за да стигнеш до банята. Дрехите си перат в килията и си ги простират в килията на импровизирани простори. В столовата в затвора има котки и то много. Никой не прави нищо, за да махнат котките.

Свидетелят П. от своя страна заявява, че е пребивавал заедно с ищеца в 10-та стая бяхме на 6-ти пост. Стаята е около 35кв, били около 8 -9 човека в стаята. Има отваряемо крило на прозореца в стаята, но не и достатъчно за 10 човека. Парното го има, но не работи, вратата на тоалетната е разбита, има дупки по нея. Вътре няма място за разминаване между лишените от свобода. Имало е случаи В. да търси медицинска помощ и да му бъде отказвана. Тук докторите били под всякаква критика, който и да е болен му дават само аналгин. Имало е случаи, когато трябвало да бъде изведен за преглед В. извън Затвора - Пловдив, но не бил изведен. Свидетелят предполага, че В. тръгнал за Пазарджик с установена бронхопневмония.

В стаята, където били заедно имало дървеници и хлебарки. На 20.4. бил проведен тараш на килията за незаконни вещи. Не било открито нищо, но тогава дограмата свалили с прозорците и останали само решетките. До ден днешен нямали прозорец.

В стаята си простират дрехите на импровизирани простори. Банята се намира отвън на карето, трябва да се минат 50м, за да влязат лишените от свобода в друга сграда, където е стационарът. За да идат в столовата и да се нахранят също минаваме през карето зимата.

Като съблекалня в банята има едно помещение преди банята, но има две закачалки.

В момента в столовата нямало котки. До юли 2026г имало котки. Котката, която я отглеждали вътре в кухнята при печките я занесли отзад на обособеното.

Съдът намира свидетелските показания за логични и последователни и ги кредитира в частта, в която не противоречат на представените по делото писмени доказателства.

Така изложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуалноправно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочените периоди именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София.

Разпечатката съдържа 41 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/749385d5-2d81-4857-9a73-88fa99c19a64