Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3182 от 03.05.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4518/2018
Вид
Решение № 3182
Подписан
03.05.2019
В сила
03.05.2019
Състав
ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, СВЕТЛИН ВЕЛКОВ МИХАЙЛОВ, ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ .........

03.05.2019г., гр. София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛИН МИХАЙЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА при секретаря

Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 4518 по описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 318525 от 19.01.2018г. по гр.д. № 72923/2016г.

Софийски районен съд, 72 състав признал за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, срещу К.Г.В., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 089.55 лв. - за доставена от дружеството и ползвана топлинна енергия в периода м. 05.2014г. - м. 04.2015г., сумата 95.53 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2015г. - 25.07.2016г., сумата 29.01 лв. - за дялово разпределение за процесния период, и 4.00 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2015г. -25.07.2016г., ведно със законната лихва върху главниците от 19.09.2016г. до изплащане на вземанията, за които е издадена заповед от 07.10.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 52975/2016г. на СРС, като отхвърлил исковете за установяване вземането на ищеца за главница за сумата над 1 089.55 лв. до претендираните 1 894.76 лв., и за лихва за сумата над 95.53 лв. до претендираните 202.31 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 236.95 лв. - разноски в исковото производство, и сумата 52.95 лв. - разноски в заповедното производство. Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го обжалва в отхвърлителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението първоинстанционният съд кредитирал изцяло заключението на изготвената по делото СТЕ. Представените и приети по делото доказателства, както и тези, които вещото лице взело предвид при изготвяне на експертизата, били частни документи. Разпоредбите на ГПК и чл. 55 ТЗ установявали едно изключение от „това правило“ – редовно водените счетоводни книги на търговеца можело да служат като доказателство в негова полза. Вещите лица, като независими експерти, базирали заключенията си на проверка на всички налични и относими документи на хартиен и електронен носител и извършвали проверка дали оспорените документи отговарят на действителното фактическо положение. От приетите по делото изравнителни сметки за процесния период, както и от заключението на СТЕ било видно, че потреблението за топла вода било определено по показанията на водомер за топла вода, независимо какво потребление е заявено от потребителя. Още повече че по делото не се спорело, а и не се сочели доказателства да е заявено потребление, различно от посоченото от вещото лице – топлотехник. Освен това липсвали и данни за извършена рекламация в срока по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло исковете за главница за топлинна енергия и за лихви за забава върху тази главница. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна К.Г.В. не е депозирал отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК и не взема становище по жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове:

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 894.76 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода м.

05.2014г. – м. 04.2015г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „*********, аб. № 222483;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 202.31 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014г. – 25.07.2016г.;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 29.01 лв. – главница за дялово разпределение, и

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4.00 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 19.09.2016г., до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 52975/2016г. на СРС, 72 състав.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с които исковете за главница за топлинна енергия и за лихви забава върху тази главница са отхвърлени.

Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Възражението на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за исковите суми е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 (сега ал. 4) ГПК и исковете са допустими. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението в атакуваните части не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Не е било спорно, че ответникът, като собственик на процесния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди.

От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установява: В процесния период за апартамент № 20 на процесния адрес са начислявани: суми за ТЕ за отопление на имот – въз основа на реален отчет на ИРРО на 2 отоплителни тела, и за щранг-лира в банята, в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334; Суми за ТЕ от сградна инсталация, която е правилно начислявана въз основа на отопляемия обем на имота по проект от 156 куб. м; Суми за ТЕ за БГВ, която е начислявана на база 2 бр. потребители, поради липса на узаконен водомер за топла вода в имота.

Видно от приетия и неоспорен документ за отчет, за процесния апартамент № 20 е посочено 1 лице.

С оглед така установеното, правилно районният съд е приел, че сумите за ТЕ за БГВ са неправилно начислявани. От ищеца, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани доказателства на какво основание сумите за топла вода са начислявани на база двама потребители, след като в отчета на ФДР е посочен един потребител. Поради това СРС е приел, че суми за топла вода се дължат за един потребител, и съобразно заключението на СТЕ е уважил иска за главницата до размер от 1 089.55 лв.

Във въззивната жалба няма наведени доводи във връзка с правилността на така формирания извод в атакуваното решение. Районният съд не е възприел изцяло заключението на СТЕ, а правилно го е ценил съвкупно с приетия документ за отчет; По делото не е допускано изслушване на счетоводна експертиза, а въззивникът - ищец, чиято е доказателствената тежест, не е установил счетоводните му книги да са редовно водени; Противно на поддържаното в жалбата, потреблението за топла вода в имота не е начислявано по показания на водомер, а на база брой потребители поради липса на узаконен водомер. Не са ангажирани каквито и да било доказателства дяловото разпределение за процесния период да е било връчено на потребителя, поради което неоснователен е и доводът във връзка с липсата на подадена рекламация по реда на чл. 70, ал. 6 от Наредбата за топлоснабдяването.

По тези съображения въззивният съд намира, че предявеният иск за главница за топлинна енергия правилно е уважен от районния съд до размер от 1 089.55 лв. Първоинстанционното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено. В жалбата не са наведени никакви доводи във връзка с акцесорния иск за лихви за забава, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният съд следва да потвърди решението и в тази част.

При този изход, разноски за настоящата инстанция на въззивника не се следват, а от въззиваемия не се претендират, поради което съдът не се произнася по разноските.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 318525 от 19.01.2018г., постановено по гр.д. № 72923/2016г. на Софийски районен съд, 72 състав в обжалваните отхвърлителни части.

В необжалваните части решение № 318525 от 19.01.2018г., постановено по гр.д. № 72923/2016г. на Софийски районен съд, 72 състав е влязло в сила.

Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД, като трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.

280, ал. 3 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.