Решение № 87 от 19.06.2023, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Дулово, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20213410100508 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, положителни установителни искове, по реда на чл. 422, вр. 415 ГПК, от „Енерго - Про Продажби“ АД, против Д. Й. с ЕГН **********, от с. ***, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за продажба на електрическа енергия, с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 284.87 лв. (двеста осемдесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки) за продадена на ответника ел. енергия, по фактури издадени в периода от ***г. – ***г. и с правно основание чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 12.28 лв. (дванадесет лева и двадесет и осем стотинки ) - мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от ***г. до ***г., ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявление в съда – 06.07.2021г. до окончателно плащане.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че ответникът е потребител на електрическа енергия по Договор за продажба, при Общи условия на „Енерго-Про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към момента), с клиентски №: *** за обект на потребление: с.*** ул.*** - абонатен № ***. Към 06.07.2021 г. ответникът не бил платил дължими суми, поради което по Заявление от доставчика било образувано заповедно производство - ЧГД № *** г., по описа на РС-Дулово и била издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи, както следва: 284.87 лв. – цена на консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода от ***г. – *** г. и 12.28лв.мораторна лихва представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й ***г. до ***г. , ведно с искане за присъждане на законната лихва върху вземането от датата на постъпване на Заявлението в съда – 06.07.2021 г. до окончателно плащане. Претендира разноски по заповедното и исковото производства. Представя писмени доказателства.

Направено е искане за назначаване на съдебно-техническа и на съдебно-счетоводна експертизи.

1

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес и не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор на исковата молба назначеният особен представител на ответника, с което е оспорил предявените искове.

В проведеното съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се изпраща законен представител и не се представлява от процесуален такъв. Депозирано е писмено становище, чрез процесуален представител, с което се поддържат исковете и искането за назначаване на експертизи. Молят да бъдат уважени исковите претенции като основателни и доказани.

Особеният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети Извлечение от сметка с кл. № *** към 10.06.2021 г. /л. 7/, за аб.

№ *** – с.*** ул. ***, както и 5 бр.фактури /л. 8 – л. 12/.

От Справка за потребление /л. 13/ и извлечение за фактури и плащания за период, се установява, че към 08.09.2021 г. за кл.№ *** на адрес: село *** ул. *** е начислена като консумирана и неплатена електроенергия на стойност 284.87 лева.

По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД /л. 17-23/ и Решение № ОУ – 061/07.11.2007 г., на ДКЕВР за одобряване на „Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Е.Он България продажби“ АД /л. 25/.

От ответника не са направени твърдения за погасяване на дълга. Представена е Справка за лице от Агенция по вписвания /л. 16/, от която се установява, че ответникът е собственик на имот находящ се в село *** ул.*** № *** ***.

От приложеното ЧГД № *** г., по описа на РС-Дулово, се установява, че на 06.07.2021 г. ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника с клиентски № ***, за неплатена електроенергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** ул.*** № *** ***, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал възможност на заявителя да предяви искове за вземанията си.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – техническа експертиза, се установява, че количеството ел.енергия предмет на настоящото производство е доставено до процесния имот и е потребено от ответника в периода от ***г. до ***г., че отчитането на показанията на електромера за обект с абонатен № *** се е извършвало от отчетник на дружеството, регулярно по график посредством терминал за отчет, и че показанията на електромера подадени на ищеца за издаване на фактури за консумирана ел.енергия през процесния период, са свалени от реален отчет.

От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза, се установява, че задълженията на ответника за консумирана електроенергия за периода от 20.09.2019г. до *** г. са в размер на 284.87лв., като мораторните лихви са в размер на общо 12.28 лв.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал.

2 от ГПК, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на установителните искове по чл. 422 вр. 415 ГПК.

2

От приложеното ЧГД № *** г., по описа на РС-Дулово, се установява, че по реда на чл. 410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя е дадена възможност да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, съобщението, за което му е връчено на 07.09.2021г., като на 06.10.2021г. в РС-Дулово е подадена настоящата искова молба, поради което производството се явява допустимо, а предявените установителни искове подлежат на разглеждане по същество.

Относно основателността на установителният иск с правно основание вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 284.87 лева.

Основателността на искът за доставена електрическа енергия е предпоставена от установявана от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на облигационна връзка между страните, както и основанието, от което претендираното право е възникнало; количеството на реално потребената от ответника електроенергия и размерът на претендираното вземане, а в тежест на ответника - релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника.

По общо правило правоотношенията между ищеца, като електроразпределително дружество и крайните потребители възникват по силата на Договори за продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от „Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия“ /ОУДПЕЕ/ на „Енерго-Про Продажби“ АД, издадени на основание чл. 98а ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи към периода на предоставяне на енергията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУДПЕЕ, потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от ищцовото дружество. По делото не се оспори, а и от писмените доказателства еднозначно се установява, наличието на облигационна връзка между страните по делото за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** ул. *** № *** *** - от приетата по делото Справка за лице от Агенция по вписванията се установява, че ответникът е собственик на този имот.

Правното основание, от което произтича вземането на ищеца е разпоредбата на чл.

17, т. 2 от ОУДПЕЕ, с която е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в Общите условия, като в случай на неплащане и изпадане в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана, изпадал в забава.

През процесния период от ***г. – *** г . реално е било доставено и потребено отчетеното количество електроенергия за обект с абонатен № ***, находящ се в с. *** ул.

*** № *** ***, остойностена с приетите по делото фактури: № ***г., за отчетен период от *** г. до 02 .09. 2019г., с падеж ***г. – 13.44 лв.; № *** г., за отчетен период от 03.11.2020 г. до 03.12.2020 г., с падеж 25.01.2021 г. – 265.00лв.; № ***г., за отчетен период от 04.12.2020г. до 03.01.2021г., с падеж 25.02.2021г. – 2.56лв., № ***г., за отчетен периода от 04.01.2021г. до 02.02.2021г., с падеж 25.03.2021г. – 2.66лв. и № ***/ ***г., за отчетен периода от 03.02.2021г. до ***г., с падеж 26.04.2021 г. – 1.21лв. При това положение цената за ползваната електроенергия през процесния периода от ***г. – *** г . за този обект на потребление на стойност от 284.87лева се дължи от ответника.

Предвид изложеното се налага извода, че главния иск се явява основателен и следва да бъде уважен в този размер.

Относно установителният иск, с правно основание чл.38 от ОУДПЕЕ вр. 98а ЗЕ, вр. чл. 86 ЗЗД и цена 12.28 лева.

3

Предявеният иск е акцесорен. Основателността му е предпоставена, както от основателността на обуславящия иск с правно основание чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ вр. чл. 98а ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, така и от изпадането на длъжника в забава. Поради основателността на обуславящият иск на изследване подлежи втората предпоставка: изпадането на потребителя в забава. С разпоредбата на чл. 17, т. 2 ОУДПЕЕ е предвидено задължение за потребителя да плаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок уреден в Общите условия. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.1 от ОУДПЕЕ, при консумация под 360 лева месечно, какъвто е процесния случай, потребителят заплаща използваните количества ел.енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ОУДПЕЕ потребител, който не изпълни задълженията си за плащане в срок на дължими към електроразпределително дружество суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От приетото по делото 3аключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че лихвата за забава върху всеки един от елементите на неизплатената главница за периода от ***г. /първата падежна дата/ до 10.06.2021г. /датата посочена в исковата молба и по заповедното производство/, съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 12.38 лева, като предвид диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен в претендирания размер от 12.28 лв.

Относно отговорността за разноските:

Предвид изхода на делото ответникът дължи на ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът претендира разноски в исковото производство, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, в общ размер на 1 140.24лв., от които: 25.00 л в . - държавна такса, 615.24л в . - възнаграждение на вещите лица, 200.00 л в . - юрисконсултско възнаграждение , както и 300 лв. - възнаграждение за особен представител.