Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 889 от 06.02.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 237/2026
Вид
Разпореждане № 889
Подписан
06.02.2026
В сила
17.03.2026
Състав
Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 889 гр. Кюстендил, 06.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100237 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. М. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.

***, за заплащане на следните суми: 476,30 евро – наплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № *** г., дължима от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 146,15 евро – неплатежно падежирало договорно възнаграждение, дължима от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 142,05 евро – неплатежно падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 145,05 евро, дължимо от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

177,50 евро – неплатежно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 255,65 евро – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит;

46,03 евро – законна лихва за забава за периода от 21.07.2023 г. до 25.01.2026 г.

С разпореждане от 26.01.2026 г. съдът е дал указания на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи от какви компоненти е формиран годишният процент на разходите по договора за кредит и дали длъжникът е 1 погасил част от дължимите суми, респективно каква част.

С молба от 29.01.2026 г. заявителят е посочил, че в ГПР не се включват възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“. Заявил е, че вноски с предходен номер и падежна дата са били предмет на друго производство, по което е решен със сила на пресъдено нещо въпросът за приспадането на недължимо платени плащания.

С разпореждане от 29.01.2026 г. съдът е дал възможност на заявителя да посочи дело, по което с влязъл в сила акт е извършено твърдяното приспадане на суми и да посочи всички извършени от потребителя плащания, независимо на какво основание.

С молба от 02.02.2026 г. заявителят е посочил, че се позовава на сила на пресъдено нещо по ч. гр. д. № 772/2025 г. на Районен съд – Луковит.

Съдът извърши служебна справка и установи, че между страните действително са образувани няколко дела: ч. гр. д. № 772/2025 г. на Районен съд – Луковит, ч. гр. д. № 1830/2025 г. на Районен съд – Габрово, ч. гр. д. № 186/2026 г. на Районен съд – Лом и настоящото дело (в случай че разпореждането бъде обжалвано, горната инстанция може да открие тези дела в ЕИИС -> Оперативни и предефинирани справки -> Справки електронни заповедни дела -> Списък на длъжници/заявители, като е важно да се посочи период на търсене преди началото на електронното заповедно производство).

В нито едно от тях не е извършено приспадане на суми, каквото твърди заявителят, макар че по две от другите висящи производства има частично отхвърляне на заявления с прилагане на чл. 23 ЗПК. Нещо повече, установява се, че има припокриване на вноски – в производството пред Районен съд – Луковит се претендират вноски от 13-та до 26-ма; в производството пред Районен съд – Габрово се претендират вноски от 16 до 27-ма; в производството пред Районен съд – Лом се претендират вноски от 29 до 34-та вноска. По всички производства заявителят претендира и т.н. вноски „Фаст“ и „Флекси“, макар че според Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, както и трайната практика на българските съдилища, тези възнаграждения не се дължат. Видно е, че заявителят злоупотребява с правото си да подава заявления за издаване на заповед за изпълнение, като прави разбивка на вноските по един и същи договор за кредит. Целта е: 1) да попадне на съдия, който ще уважи директно заявлението му, без да извърши преценка за действителност на договора за кредит (както е направил Районен съд – Луковит); 2) да максимализира печалбата си, като събере от длъжника едни и същи суми по няколко пъти (предвид факта, че разполага с изпълнително основание за едни и същи вноски, както и че по всяко производство му се присъжда отделно юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 57, ал. 2 КРБ не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.

Според чл. 3 ГПК участниците в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват 2 предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Очевидно е, че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД злоупотребява с правата си и си позволява да лъже съда с цел да се обогати неоснователно за сметка на потребителя. Съгласно приетото в практиката на ВКС (например Решение № 257/14.07.2011 г. по гр.д. № 1149/2010 г. на ВКС, IV г.о.) превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защита им.

В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С‑743/00, т. 33;

Решение от 04.10.2007 г. по дело С‑429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност. Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора (Решение от 21.04.2016 г. по дело C‑377/14 на СЕС, т. 67; Решение от 04.10.2007 г. по дело C-429/05, т. 61 и 65). Като коментира особеностите на заповедното производство в други държави, СЕС приема, че специфичните характеристики на това производство не могат да представляват фактор, който би могъл да засегне правната защита, от която се ползва потребителят по силата на разпоредбите на Директива 93/13 (Решение от 04.06.2009 от C-243/08, т. 55).

Поради това съдът може да дава указания, чрез които да изясни обстоятелствата около претендираното от потребителя задължение. Вж. в този смисъл и практиката на български съдилища: Определение № 17 от 10.01.2024 г. по в. ч. гр. д. № 503/2023 г. на Окръжен съд – Шумен, Определение № 343 от 21.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 269/2023 г. на Окръжен съд – Търговище и др.

Когато е дал указания, съдът е изхождал от идеята, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и 3 разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д.

№ 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д.

№ 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.

Само за пълнота следва да се отбележи, че с молба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е уточнило, че в ГПР не е включен размерът на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“. Това означава, че ГПР е невярно посочен. С Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно във връзка с допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ на „Профи кредит България“ ЕООД. В т. 44 от посоченото решение СЕС е дал указания на българския съд да вземе предвид всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В този случай се приема, че ГПР е неточно посочен.

В случая дейностите за услугата „Фаст“ по оценка на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на кредита са присъщи за ответното дружество и не предполагат допълнителни разходи или поне не в такива размери. Изискването да се заплати такса за бързо разглеждане на кредита съставлява и злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя (по-слабата страна), който очевидно има нужда от средствата. Услугата „Флекси“ не е реална, защото отлагане или намаляване на вноските по кредита срещу заплащане не се допуска автоматично за всеки, 4 който е заплатил за услугата, а само в случаите, когато кредиторът се съгласи.

Тоест, плаща се за възможността да сезираш кредитора си. Не е ясно и какви са действията, които формират тази „услуга“, тъй като при подаване на искане кредиторът просто отлага упражняването на правата си, без да извършва някакви други дейности. Освен това плащане се извършва предварително, независимо дали платилият ще иска или не отлагане на вноски. Че не се касае за реални услуги следва и от размера им – едната е почти колкото главницата по кредита, а заедно я надвишават. Очевидно е, че услугите „Фаст“ и „Флекси“ са договорна конструкция за прикриване на възнаградителна лихва, с която се цели извеждането й извън ГПР, за да не надвиши той границата по чл. 19, ал. 4 ГПК. Това следва от факта, че посоченият в договора ГПР е много близък до тази граница.