Решение № 170 от 29.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. П., 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. И. като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20241720200055 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 14-2300108 от 09.11.2023г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда” (Д„ИТ”)-П., с което на „Биопек 2” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Клемент Готвалд”, бл.19, вх.В, ет.7, ап.14, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв (две хиляди и петстотин лева) на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.52, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), вр. чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, извършено на 05.10.2023г.

Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи, чрез пълномощника си адв. К. И. от ПАК, моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. Твърди се, че фактическите обстоятелства при извършената проверка от контролните органи не са оценени правилно, поради което се оспорва съставомерност на вмененото нарушение. Релевират се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на 1

НП. Навеждат се доводи за приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ и квалифициране на нарушението като маловажно, поради което в условията на евентуалност се отправя искане към съда за определяне на минимална имуществена санкция на основание чл. 415в, ал.1 от КТ.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощника си адв. К. И., която пледира оспореното НП да бъде отменено.

Навежда обстойни доводи, че АНО не представя доказателства за териториалната компетентност на актосъставителя, което води до незаконосъобразност на съставния АУАН, а от там и на издаденото НП, което следвало да бъде отменено на това основание. В тази връзка посочва наличието на нов Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ИА „ГИТ”) към момента на извършване на проверката на дружеството-жалбоподател. При условията на евентуалност предлага размерът на наложената имуществена санкция да бъде намален по реда на чл.

415в, ал.1 от КТ. Иска присъждане на направени разноски в административнонаказателното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) директор Д„ИТ”-П., чрез процесуалния си представител юрисконсулт А.М., оспорва основателността на жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване, като излага доводи за това. По отношение на искането за определяне на нарушението като маловажно счита, че тази преценка следва да се извърши от съда. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се аргументира с практика на ВАС.

Позовава се на Тълкувателно решение № 3/08.04.1985г. по н.д. № 98/1984г. на ОСНК на ВС, като лансира теза, че при евентуално изменяне на оспореното НП не се дължи пропорционална част на претендираните разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

От фактическа страна:

На 05.10.2023г. св. М. М. Д. – главен инспектор в Д„ИТ”-П., заедно със свои колеги, извършили проверка в обект-Хлебопекарна, находяща се в с. Р., ул. „Черни връх” № 157.

Проверката продължила по документи до 13.10.2023г., при която се установило, че лицето Р.К.К., заемаща длъжността „пекар” към датата на 2 извършената на 05.10.2023г. проверка и съответно упражняваща трудови функции, няма задължителна застраховка за риска „трудова злополука”. Тази застраховка била задължителна за всички работници и служители, които извършвали работа в дейността на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната.

За дейността на „Биопек 2” ООД с предмет на дейност производство на хляб, хлебни и пресни изделия с код на икономическа дейност 2008-10.71, коефициентът на трудов травматизъм по КИД за прилагане през 2023г. съгласно Заповед № РД 06-44 от 22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика е бил 0.67, при среден коефициент за трудов травматизъм за страната 0.64.

В хода на проверката от страна на дружеството-жалбоподател била представена застрахователна полица № 109Е0000006875 от 06.10.2023г. и начало на застрахователното покритие 00:00 часа на 07.10.2023г., за която контролните органи приели, че е сключена след посещението им в обекта на контрол.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2337731 от 13.10.2023г., препис от който бил връчен на управителя на „Биопек 2” ООД.

За констатираното нарушение св. М. М. Д. съставила срещу дружеството-жалбоподател АУАН № 14-2300108/13.10.2023г. за извършено административно нарушение по чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ, вр. чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука”. Актът бил предявен на управителя на дружествотоработодател, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без възражения.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени възражения срещу констатациите в съставения АУАН.

Въз основа на АУАН, на 09.11.2023г., директорът на Д„ИТ”-П. издал атакуваното НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, е наложена на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 413, ал.2 от КТ имуществена санкция в размер на 2500 лева.

НП е връчено на 18.12.2023г., като на 20.12.2023г. жалбата, която е предмет на разглеждане в настоящото производство, е регистрирана с вх. № 23131023 в Д „ИТ” – П..

По доказателствата:

От показанията на св. М. М. Д. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените фактически констатации. Същата обективно, последователно и в пълнота изяснява вмененото на дружествотожалбоподател нарушение. Съдът дава вяра на показанията на Д., тъй като тя 3 непосредствено е възприела фактическите обстоятелства, поради което и ги кредитира изцяло. Същите са съответни и на приетия по делото Протокол за извършена проверка № ПР2337731 от 13.10.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява и от останалите събрани по делото писмени доказателства, а именно: АУАН № 142300108/13.10.2023г., предложение за сключване на застраховка „трудова злополука” с начало 07.10.2023г., квитанция за платена застраховка „трудова злополука” от 06.10.2023г. в 12:39 часа, трудов договор № 12/19.05.2019гг. между „Биопек 2” ООД и Р.К.К., допълнително споразумение към него от 01.01.2023г., длъжностна характеристика на длъжност „пекар”, Заповед № РД 06-44 от 22.11.2022г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на коефициент за трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023г., Заповеди №№ ЧР-1260 от 18.12.2017г., 3-0864 от 17.10.2022г., ЧР-1627 от 08.11.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.

От правна страна:

При извършената проверка на законността на оспореното НП съдът констатира, че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и в НП са изложени в пълнота установените фактически обстоятелства. Нарушението е описано ясно и подробно, като е дадена съответната правна квалификация.

Действително, както се твърди в жалбата в АУАН и в НП не е изрично посочено мястото на извършване на нарушението, което обаче не представлява нарушение по чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е засегнато правото на защита на нарушителя да разбере фактическите и правни параметри на нарушението и да съобрази защитната си теза съобразно определените рамки. В конкретния случай вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение се изразява в неизпълнение на действие с точно определено съдържание – сключване на договор за застраховка на риска „трудова злополука” за конкретно посочен работник. В обстоятелствената част на АУАН и НП ясно и еднозначно е посочено, че седалището и адреса на управление на работодателя е в гр. П., където е било и правно дължимото поведение на работодателя, респ. това е мястото на реализиране на отговорността при бездействие.

На следващо място съдът не споделя направеното в жалбата възражение, че е допуснато нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като от съдържанието на съставения АУАН категорично се установява, че същият е съставен на 13.10.2023г. в присъствието А.И.Е., който като управител може да представлява санкционираното дружество-жалбоподател. Актът е бил предявен но това лице, което го е подписало и получил препис от него.

Същевременно свидетел по акта е

И.Р.Т., която е присъствала при установяване на нарушението, предвид съставения Протокол за извършена проверка № ПР2337731 от 13.10.2023г.

4

Вярно е отбелязаното в жалбата, че АНО не е посочил в НП как е определил размера на наложената имуществена санкция, тъй като не е изложил кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Липсата на мотиви от страна на наказващия орган при извършената индивидуализация на санкцията, обаче, не води до съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Не посочването на „отегчаващите и смекчаващите обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието” не поставя съда в невъзможност да направи обоснована преценка по чл.27, ал.2 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата на реализиране на деятелността са описани подробно и изчерпателно. Същевременно констатирания дефицит на изложени съображения в НП относно определения размер принципно води до евентуално намаляване на определената санкция до законоустановения минимум.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение и при не отбелязването в НП на срока за обжалване и пред кой съд следва да се реализира същото, предвид обстоятелството, че жалбоподателят в срок е реализирал правото си на защита.

Настоящият състав извърши проверка дали процесния АУАН е съставен от компетентно лице, доколкото в тази насока са релевирани изрични възражения в хода на съдебните прения от страна на пълномощника на дружеството-жалбоподател, при която констатира, че същите са неоснователни.

Действително с Постановление № 313 от 05.10.2022г. е приет нов Устройствен правилник на ИА „ГИТ” (Обн., ДВ, бр. 81 от 11.10.2022г.), който дава възможност на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” да разширява териториалния обхват на компетентността на служителите на ГИТ. В конкретния случай АУАН е съставен от св. М. Д., която работи на длъжност „главен инспектор” в Д „ИТ”-П.. За това обстоятелство е приета като писмено доказателство Заповед № ЧР-1627 от 08.11.2022г. на изпълнителния директор н а ИА „ГИТ”, ведно с длъжностна характеристика. При това положение, актът е съставен в кръга на материалната компетентност на М. Д., която произтича от разпоредбата на чл.416, ал.1 от КТ. Съгласно чл. 21, ал.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”, служителите в териториалните дирекции „ИТ” имат компетентност на контролен орган в териториалния обхват на съответната дирекция. В ал.5 на чл. 21 изрично е посочено, че териториалната компетентност на контролните органи се определя и изменя от изпълнителния директор с изрична заповед. В процесния случай категорично не се касае за хипотеза свързана с разширяване обхвата на териториалната компетентност на Д„ИТ” П., която е една от 28-те териториални поделения