Решение № 724 от 19.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000500661 по описа за 2022 година при участието на секретар Валентина Колева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело 661/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца С. М. М. чрез адв.

П.К. срещу решение 397 от 27.09.2021 г. на ОС Благоевград, 14 с-в по гр.д. 1458/2020 г., с което е уважен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 7500 лв.

(седем хиляди и петстотин лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 06.11.2017 г. в гр. Благоевград на улица „Броди“ 36, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния размер от 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., като неоснователен; уважен е осъдителен иск за сумата от 552,30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства, преглед и консумативи, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до 1884,60 лева и въззивна жалба на ищеца срещу решение 490 от 03.12.2021 г., с което е оставена без уважение молба с правно основание чл. 247 ГПК евентуално чл. 250 ГПК.

Ищцата чрез адв. К. обжалва решението в отхвърлителната му част до размер от 25 000 лева за неимуществени вреди, като твърди, че искът за обезщетение на неимуществените вреди за претърпените болки и страдания вследствие от нанесените телесни увреждания е уважен в изключително занижен размер, който не съответства на претърпените морални вреди, в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените вреди от морално естество. Присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве, не е съобразен и установения лимит на отговорност на застрахователя и съответства на съдебна практика от преди 7- 8 години, когато и премиите и лимитите на отговорност по ЗГО са били 20 - 30 пъти по-ниски. Съдът не бил съобразил в достатъчна степен конкретните, обективно съществуващи факти: броя и вида на 1 уврежданията на пострадалия, продължителността на възстановяването; неудобствата и ограниченията; влошеното качество на живот; възрастта на пострадалия, както и интензивните болки, които същият е търпял в началния период па възстановяването си, както и отражението на инцидента върху психиката му, в резултат на което не бил определил правилно размера на необходимата и достатъчна сума за репариране на причинените морални вреди. Съдът въобще не бил съобразил вида и характера на нанесените телесни увреждания на пострадалия. Налице са: двуглезенна фрактура на дясната глезенна става, както и дълъг срок на лечение и възстановяване, настъпили усложнения, като до настоящия момент пострадалият не е възстановен напълно и са налице остатъчни явления от претърпените травми, които ще останат пожизнено. Налице била средна телесна повреда, наред с по-леки увреждания, които следвало да се вземат предвид.

Не било взето предвид заявеното от вещото лице, че в случая счупването реално е на подбедрицата в областта на дисталната част, която се нарича глезен, като има счупване от външната част и от вътрешната част на глезена, т.е. имало две счупвания. Не били взети предвид и извършените две оперативни интервенции и свързаните с тях болки и страдания.

Не било отчетено в достатъчна степен, че вследствие травмите от ПТП пострадалият за дълъг период от време е следвало да спазва леглови режим, през който период не е можел да става и е имал нужда от чужда помощ при ежедневното си обслужване. Не бил отчетен в достатъчна степен по-дългия период на възстановяване и интензивните болки, които ищецът е търпял, като през този период бил напълно зависим и е имал нужда от чужда помощ. Не била взета предвид възрастта му, и това, че никога няма да се върне към предишния си начин на живот. Видно от свидетелските показания и към момента ищецът имал оплаквания от болки в крака, не можел дълго време да стои прав и да натоварва крака. Съдът изобщо не бил посочил и не бил взел предвид и установения лимит към датата на ПТП, който бил 10 000 000 лв. Законът давал възможност моралните вреди на пострадалите да бъдат оценени в претендирания размер и било справедливо да бъде уважен в този размер, тъй като животът и здравето на човек са безценни.

Излагат се оплаквания срещу неправилно приетия принос, евентуално срещу завишения му процент. Видимостта в района била перфектна и не е имало никакви препятствия, които да попречат на водача на лекия автомобил да възприеме намиращите се пред него хора, бутащи л.а. „Форд Фиеста“. Виновният водач бил възприел своевременно две лица да бутат аварирал на пътя автомобил и затова е спрял зад тях. Опасността за него не настъпвала в момента, когато пострадалият си протяга крака, а в момента, в който той забелязва, че има човек на платното за движение и в тази връзка трябва да е изключително внимателен и предпазлив по отношение на пешеходците, още повече, че той предварително е видял, че С.М. бута друг автомобил, при което изнася назад крака си. К. С. бил напълно наясно, че пострадалият бута друг л.а., видял е в какво положение е тялото му, когато бута автомобила, поради което е бил длъжен при предприемане на маневрата „заобикаляне“ да остави достатъчно странично разстояние между автомобила и пострадалия, съобразено с дължината на тялото на пострадалия, когато бута автомобила, и даващо на водача по голяма възможност за спиране на автомобила и предотвратяване на ПТП. В конкретния случай е имало обективна възможност да се остави достатъчно странично разстояние, тъй като насрещната пътна лента, както и прилежащия й тротоар, който е бил на нейното ниво, са били свободни и водачът е можел да премине именно от там.

С решение 490 от 03.12.2021 г. ОС Благоевград е оставил без уважение молба на ищеца чрез адв. К. с правно основание чл. 247 ГПК евентуално чл. 250 ГПК, като е приел, че не е налице твърдяната грешка между мотиви и диспозитив и не е налице пропуск на съда да се произнесе.

Във въззивната си жалба адв. К. излага съображения, че съдът неправилно е присъдил законна лихва от 13.11.2020 г., позовавайки се на искането на ищеца, тъй като с исковата молба претенцията е от 13.11.2017 г. В мотивите на постановеното съдебно решение била изписана правилно посочената от ищеца дата - 13.11.2017 г., но в диспозитива на решението е посочена датата 30.11.2020 г., като съдът е допуснал пропуск да се произнесе по 2 останалата част от претендираната лихва, а именно - за периода от 13.11.2017 г. до 30.11.2020 г.

Няма постъпили отговори на жалбите от застрахователното дружество – ответник.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 432 от КЗ.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, кои разходи във връзка с лечението са доказани, дали той има и в каква степен принос за настъпване на вредите, както и началната дата на дължимост на законната лихва.

За установяване на вредите от инцидента и определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав взе предвид изслушаното заключение на КСМАТЕ в медицинската му част, представените медицински документи и събраните свидетелски показания.

Установява се, че в деня на инцидента ищецът е постъпил на лечение в лечебното заведение и е престоял там седем дни. На 07.11.2017 г. е извършена оперативна интервенция и е поставена метална плака. Вещото лице д-р А. С. сочи, че от процесното ПТП ищецът е получил двуглезенна фрактура на дясна глезенна става. Извършена е оперативна интервенция, приемани са медикаменти. За около шест седмици крайникът е бил имобилизиран, като за това време са използвани патерици. След една година металът е отстранен. Установява се добре зараснала глезенна фрактура, като движенията в ставата са в пълен обем. Пострадалият е напълно възстановен без усложнения, възстановителният период е три до 4-5 месеца предвид факта, че пострадалият е възрастен. Налични са леки болки и дискомфорт при промяна на времето. В о.с.з вещото лице разяснява, че двуглезенна фрактура означава, че има счупване на външна и вътрешна част на глезена. При ищеца не се наблюдават усложнения, счупването е възстановено напълно, няма физиологична причина да изпитва болка при натоварване. Според експерта гумата не е минала през крака на пострадалия, доколкото не са записани и установени такива данни, както и следи от гуми, охлузване, кръвонасядане.

Св. М., съпруга на ищеца, разказва, че след инцидента го посетила в болницата.

Кракът му бил превързан, имало и кръв. Останал в болницата 7 до 10 дни. След като бил изписан, не могъл да става сам и да се самообслужва, което наложило свидетелката да си вземе отпуск, за да му помага. Това продължило докато му махнат гипса – около два месеца.

След като му махнали гипса, започнало леко раздвижване с патерица, с чужда помощ. Сега като си натоварел крака и при лошо време чувства лека болка на счупеното място.

Препоръките били да не работи. Св. М., син на ищеца, разказва, че баща му бил в болница 7 или 8 дни. Бил с гипс, сложили му и желязо. Докторът казал, че на две места е счупен кракът, имал много болки. Около 40 дни бил с гипс, бил затруднен с придвижването, до тоалетната ходел с чужда помощ. 3-4 месеца бил с патерици, после и бастун му взели. При промяна на времето изпитва болка, трудно му е да стои повече време прав, а да работи изобщо не му давали.

От значение за справедливия размер на обезщетение са възрастта на ищеца към момента на увреждането – 64 год., вида и характера на травмите: двуглезенна фрактура на дясната глезенна става, първоначален болничен престой от седем дни – от 06.11.2017 г. до 13.11.2017 г. придвижване с помощни средства и нуждата от чужда помощ за месец и половина, възстановяване от 4-5 месеца, две оперативни интервенции за поставяне и премахване на винтове в крака, като втората също свързана с болничен престой (три дни) и 3 възстановителен период, макар и по-кратки. При съобразяване на деня на ПТП – 06.11.2017 г., отнесен към застрахователните лимити, съдът намира, че обезщетение от 20 000 (двадесет хиляди) лева е справедливо. Частично основателни са оплакванията на ищеца за занижен размер на обезщетението. Обезщетение над този размер би било в разрез с принципа на справедливост предвид наличието на една травма – двуглезенно счупване на подбедрицата, тъй като макар костта да е счупена на две места, последиците – операция за поставяне на винтове, операция за премахването им, придвижване с патерици, нуждата от чужда помощ биха били едни и същи и при счупване на едно място. Няма данни зарастването да е протекло с усложнения заради наличието на двуглезенно счупване, а няма данни и за никакви усложнения през възстановителния период. Вещото лице, медик по КСМАСТЕ е категорично, че ищецът е напълно възстановен. Болките при промяна във времето са обусловени от наличието на барорецептори в ставите и хора, които са много чувствителни и хора с травми, изпитват такъв дискомфорт, който обаче не затруднява функциите на крайниците. Вещото лице също така е категорично, че ако има натоварване, не би следвало да има болка. (отговори в с.з. от 05.07.2021 г.). Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че обезщетението следва да е по-високо, тъй като са настъпили усложнения, като до настоящия момент пострадалият не е възстановен напълно и са налице остатъчни явления от претърпените травми, които ще останат пожизнено. По делото няма доказателства за тези твърдения. Разпитаната по делото съпруга на ищеца разказва за болките при промяна на времето и че като претовари крака, съпругът й има лека болка на счупеното. Тези показания не обосновават обезщетение в претендирания размер, тъй като не създават пречки при дейностите, които ищецът извършва и не са особено интензивни. На следващо място, не се доказва нито че ищецът никога няма да се върне към предишния си начин на живот, нито каквото и да е отражение върху психиката му.

Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7492db14-c39c-41b3-821c-0efe6d2f1ac7