Решение № 855 от 27.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Пловдив, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330115113 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.23, ал.1 във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, чл.22А от ЗИНЗС във връзка с чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът В. П. И. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата 512 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащо се на ищеца допълнително възнаграждение за храна за периода месец януари 2024 г. - месец май 2024 г., както и сумата 600 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за 2024 г., заедно със законната лихва върху двете главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието – гр. София оспорва исковете по основание и по размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговор на исковата молба съображения.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че ищецът е работил като държавен служител на длъжност

„************************************“ в ******** - гр. П., от **********г. до *************** г. включително, считано от която дата със Заповед № *************/************* г. на Министъра на правосъдието, е било прекратено служебното правоотношение с ищеца - поради навършване на пределна възраст за служба 60 години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, като със 1

Заповедта е било разпоредено на В. И. да се изплатят на основание чл. 234, ал. 1 от ЗМВР 20 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 62 632 лв. лева за прослужени 22 години, и на основание чл.234, ал.5 от ЗМВР - полагащо се обезщетение за еднократно допълнително вещево имущество в размер на 600 лева.

Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, на ищеца е било изплатено изцяло действително дължимото му допълнително възнаграждение за процесния период, а – макар и ищецът да има право на оценка, с оглед прекратяване на служебното му правоотношение, не му се полага допълнително възнаграждение за постигнати резултати за 2024 г.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства да не се установява да е налице разлика между размера на допълнителното възнаграждение за храна за процесния период, което е било изплатено на ищеца, и действително полагащия му се размер на същото, а освен това се установява, че на ищеца не се е полагало допълнително възнаграждение за постигнати резултати за 2024 г., съдът намира, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят изцяло.

С оглед на изхода от спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. П. И., ЕГН **********, от гр. П., бул. „***********“ № ***, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. А., П. обл., ул. „**************” № ***, адвокат В. Т. , против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от ******************* И. Й., със съдебен адрес: гр. П., бул. „***************“ № ***, чрез юрисконсулт Т. Ч., обективно съединени искове с правно основание чл.23, ал.1 във връзка с чл.19, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, чл.22А от ЗИНЗС във връзка с чл.178, ал.1, т.5 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата 512 лева, представляваща разликата между изплатеното и действително полагащо се на ищеца допълнително възнаграждение за храна за периода месец януари 2024 г. - месец май 2024 г., както и сумата 600 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за 2024 г., заедно със законната лихва върху двете главници, както и направените разноски за производството по делото, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА В. П. И., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с посочените седалище и адрес на управление, съдебен адрес И Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

2

3