Определение № 529 от 28.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 529 гр. Велико Търново, 28.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ И.

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от РАДОСТИН ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500412 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Подадена е частна жалба от Н. П. К., чрез пълномощник П. Н. К., против определение №1214/18.08.2026г., постановено по в. гр. дело №600/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставенa без уважение молба вх.№9523/20.07.2026г. по чл.83, ал.2 от ГПК от въззивника Н. П. К., ЕГН **********, чрез пълномощник по чл.32., т.2, пр.2 от ГПК П. Н. К., за изцяло или частично освобождаване от внасяне на ДТ за въззивно обжалване за производството по в.гр.д.№600/2026г. по описа на ОС – Велико Търново.

В жалбата се излага, че определението на ОС - Велико Търново е неправилно и се моли за неговата отмяна, като Н. П. К. бъде освободен от заплащането на определената държавна такса с разпореждане №809/08.07.2026 г. в размер на 192.35 евро.

Съделителите Т. П. Т., П. Д. П. и Б. П. Т. не са подали отговор на частната жалба.

Апелативен съд – Велико Търново, след съвкупна преценка на доводите на ищеца и представените доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който 1 подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 600/2026 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано по жалба на Н. П. К. против решенията по извършване на делбата по гр.д. № 519/2023 год. по описа на РС – Велико Търново. Н. П. К. е внесъл държавна такса за обжалване на решенията по извършване на делбата в размер на 25.56 евро. Дължимата държавна такса за въззивно обжалване възлиза на 217.91 евро, поради което с разпореждане №809/08.07.2026 г. ВТОС е указал на жалбоподателя да довнесе държавна такса в размер на 192.35 евро.

С молба вх. №9523/20.07.2026г. е направено искане за освобождаване на Н. П. К. от задължението за внасяне на определената държавна такса изцяло, евентуално частично. Към молбата са приложени декларация по чл.83, ал.2 от ГПК и медицинска бележка. С уточняваща молба е представено разпореждане на НОИ от 01.07.2026 г. за определяне на нов размер на пенсия.

С обжалваното определение №1214/18.08.2026г. е оставена без уважение молба вх.№9523/20.07.2026г. за изцяло или частично освобождаване от внасяне на ДТ за въззивно обжалване за производството по в.гр.д.№600/2026г. по описа на ОС – Велико Търново.

Обжалваното определение е неправилно.

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.

При произнасянето дали един жалбоподател дължи такси по делото съдът следва да вземе предвид размерът на таксите (192.35 евро), преценен с оглед специфичните обстоятелства по случая, платежоспособността на страната, както и стадия на производството, в който въпросното искане е направено. В случая жалбоподателят е представил декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал релевантни обстоятелства.

Декларирал е, че притежава ¼ ид. част от наследствен апартамент в гр. Велико 2

Търново, съвпадащ с постоянния му адрес, вдовец е, не притежава влогове, получава доход от пенсия в размер на 507 евро, не получава доходи от наеми и ренти, дивиденти, няма фирма като ЕТ. Съгласно представена медицинска бележка боледува от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Видно от Разпореждане №04260406588 от 01.07.2026г. на ТП на НОИ – В.Търново въззивникът получава лична песния, ведно с добавка, в размер на 506.96 евро. Освен декларирания имот във Велико Търново, въззивникът притежава по ¼ идеална част от процесните четири делбени процесни имота – един жилищен, два земеделски имота и един горски имот.

Апелативен съд – Велико Търново намира, че от представените по делото доказателства се установява, че е налице невъзможност за осигуряване на средства за доплащане на държавната такса в размер на 192.35 евро, т.к. страната има месечен доход 506.96 евро, боледува от неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения. Наличието на ¼ от апартамент в гр. Велико Търново и ¼ от делбените не имоти не води до обратен извод. По изложените съображения, молбата за освобождаване от задължението за довнасяне дължимата на държавна такса за въззивно обжалване, определена с разпореждане №809/08.07.2026 г. в размер на 192.35 евро, е основателна и жалбоподателят следва да бъде освободен от задължението за довнасяне на държавна такса в размер на 192.35 евро. Поради това обжалваният акт, като неправилен, следва да бъде отменен.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1214/18.08.2026г., постановено по в. гр. дело №600/2026г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Н. П. К., ЕГН ********** от задължението за довнасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, определена с разпореждане №809/08.07.2026 г. по в.гр.д. № 600/2026 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в размер на 192.35 евро.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4