Решение № 3053 от 04.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3053 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Таня Кандилова

Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100505731 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.

Предмет на въззивно разглеждане е въззивна жалба на АСП-ДСП „Младост“ срещу решението по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.8, т.4 от ЗЗДН за защита от домашно насилие на детето П. В. Д. срещу въззиваемата В. П. Д.. Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.

Въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав , е подадена и от конституирания като молител по реда на чл.9, ал.2, вр. с чл.12, ал.2 ЗЗДН П. В. Д., действащ чрез лицето, упражняващо заместваща грижа по чл.137 СК К. З. С., с която се обжалва като неправилно решението, постановено по гр.д. № 22907/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав.

Подробно в жалбата са изложени съображения за неправилност на 1 атакувания съдебен акт. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.

Въззиваемата страна В. П. Д. оспорва въззивните жалби и моли за оставянето им без уважение. Пълномощника й претендира разноски за предоставена безплатна адвокатска защита за въззивната инстанция.

Жалбите са допустими. Подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.

258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на АСП –ДСП „Младост“ срещу В. Д. П. за защита на малолетното дете П. В. П. от домашно психическо и емоционално насилие, което се твърди, че е извършено на 28.03.2021 г. в с.Кокаляне, Столична община, ул.“*******, около 18.30 часа, изразяващо се в неправомерен опит на В. Д. П. и тримата й придружители – С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С. (криминално проявени, представили се съответно за съдебен изпълнител, адвокат и социален работник) да прескочат оградата на двора, както и да взломят входната врата с цел да проникнат в жилището, което детето обитава, заедно с лицето, в чието семейство е настанено със съдебно решение по чл.28 ЗЗДет, и да го отведат против волята му и противно на проведената процедура по настаняване на малолетното дете в семейство на роднини. Твърди се още, че при така създалата се ситуация възникнал скандал между В. Д. П. и придружителите й от една страна и живущите на адреса лица – К. З. С., Б.Г.Ч. и З.С.Ч., от друга страна, по време на който първите четирима отправили многобройни обиди и заплахи по адрес на вторите трима, като едно от придружаващите В. П. лица нанесло и телесни повреди на К. З. С., за които последната се снабдила със СМУ. Детето П. В. П. станал неволен свидетел на случилото се, което предизвикало у него силно смущение и уплах за живота и здравето му.

Местопроизшествието било посетено от полицейски служители и социални работници, като пред социален работник И.Георгиев детето заявило, че не желае да тръгне с майка си и непознатите за него хора, които са я придружавали.

Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за извършено 2 от нея насилие на процесната дата, както близките му. спрямо детето, така и спрямо

С решение № ІІІ – 139- 20224376/ 20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 22907/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 149 състав, е оставил без уважение молбата на АСП –ДСП „Младост“ срещу В. Д. П. за защита на малолетното дете П. В.

П. от домашно насилие, като неоснователна. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решението си и по отговорността за разноските.

Доводите в жалбите касаят неправилна преценка на събраните доказателства.

Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Въззивният съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).

Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за липса на установено домашно насилие, упражнено от въззиваемата спрямо малолетното й дете, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Във въззивната инстанция не са събрани доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съдебен състав в правилността на атакуваното решение. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти и е достигнал до правилни изводи относно липсата на домашно насилие, извършено от въззиваемата спрямо малолетното й дете на процесната дата - 28.03.2021 г. Районният съд правилно не е кредитирал показанията на св.Ч. в частта, в която последната заявява, че в началото на скандала детето П. излязло на двора, но бързо го отпратила, доколкото показанията на този свидетел в тази им част са изолирани и не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, включително с показанията на останалите свидетели очевидци. Първостепенният съд е изложил мотиви в 3 тази насока, които мотиви се споделят от настоящата инстанция.

Действително от събраните по делото доказателства се установява противоправно поведение на лицата С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С., изразяващо се в опит за насилствено проникване в чуждо жилище, отправяне на обиди и закани към роднини на детето по бащина линия, като едно от тези лица е упражнило и физическо насилие върху К. С. -лице, в чието семейство е настанено детето П. В. Д. по реда на чл.28 ЗЗДет (Решение № 20147709/28.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 35538/2020 г. на СРС, 80 състав, не влязло в сила, но подлежащо на незабавно изпълнение на основание чл.28, ал.4 ЗЗДН), като по време на инцидента, продължил няколко часа, детето е било в стаята си. По безспорен начин обаче се установява, че въззиваемата не е участвала в този инцидент, по време на който и до пристигането на полицейските служители се е намирала в таксиметров автомобил, паркиран на метри разстояние от къщата, в която е отглеждано детето й. По делото липсват и доказателства, от които да се направи извод, че последната е поръчител на извършените от С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С. неправомерни действия.

Или, по делото не са налице обективни данни за насилнически действия върху детето от страна на майката, като липсват и данни за насилнически действия от страна на майката спрямо който и да е от присъствалите на инцидента роднини по бащина линия на детето, в частност спрямо К. С., поради което не може да се приеме, че стресовата реакция и преживяната от детето емоционална травма от станалия му достояние инцидент между значимите за него възрастни и трети лица (С.П.П., С.Г.И. и Г.Р.С.), състоял се на 28.03.2021 г., е в резултат на действия на майката, респ. не се установява майката В. П. Д. да е извършила спрямо малолетното си дете П. В. Д. акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН на процесната дата.

За яснота на страните следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не толерира подобно на описаното в молбата на АСП – ДСП „Младост“ и установено по делото, поведение от страна на родител извън процесната дата – майката е посещавала учебното заведение на детето в нарушение на установения ред за срещи по между им, придружавана от различни лица, като стремеж й да осъществи контакти със сина си по неадекватен начин е разстройвал, оскърбявал и ядосвал детето. Целените от 4 майката контакти с детето и опитите й да ги осъществи по най-неприемлив и травмиращ детето начин, макар да не представляват домашно насилие по смисъла на действащата разпоредба на чл.2 от ЗЗДН, са в разрез с найдобрия интерес на детето. С оглед добруването на детето майката следва да осъзнае, че именно нейното поведение отблъсква и отчуждава малолетния от нея, предизвиква тревожност и несигурност у него. Последната следва да осъзнае, че за да се възстанови нарушената връзка между нея и сина й срещите им следва да са мониторирани, като не отхвърля възможността от подкрепа от специалист (социален работник, психолог, а при необходимост и от психиатър) за преодоляване на проблемите, възпрепядстващи практикуването на пълноценно родителстване и развиване на умения за сензитивност към преживяванията на детето и подобряване на комуникацията си с него, без да отхвърля съдействието на органите на закрила на детето.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, въззивниците няма право на разноски.

Въпреки изхода на въззивното дело въззивниците не дължат на СГС държавна такса за въззивните си жалби – търсена е защита от домашно насилие за навършило 18-годишна възраст лице, поради което държавната такса за жалбите им трябва да останат в тежест на бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).

При този изход на делото въззивниците АСП-ДСП „Младост“ и П. В.

Д., действащ чрез лицето, упражняващо заместваща грижа по чл.137 СК К. З.

С. дължат разноски за въззивното производство на пълномощника на въззиваемата страна, предоставил й безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 200 (2 х 200 = 400) лева. В тази връзка, следва да се отбележи, че настоящия съдебен състав споделя практиката на ВКС, която приема, че въведеното с разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗЗДН изключение не касае разноските направени от другата страна за осигуряване на защитата си по делото (Определение №264/27.07.2018г., постановено по гр.д.№ 1249/2018г., на ВКС, ІV-то ГО).

Така мотивиран, Софийският градски съд

5

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІІ – 139- 20224376/ 20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 22907/2021 г., на СРС, ІІІ ГО, 149 състав.

ОСЪЖДА АСП –ДСП „Младост“ да заплати на адв.С. К. К., ЕГН **********, от САК , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 200 лева.

ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН **********, действащ чрез К. З. С., ЕГН ********** – лице упражняващо заместващата грижа по чл.137 СК, да заплати на адв.С. К. К., ЕГН **********, от САК , на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от 200 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6