Решение № 17125 от 03.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17125 гр. София, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110157551 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Б. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 1250,67 лева – главница, от която сумата 1213,19 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., и сумата 37,48 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 211,69 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Д. Б. П. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът 1 ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 11, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 52489, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.06.2022 г. по ч. гр. д. № 27674 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Д. Б. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК постъпило становище по същата чрез адв. Д. С.. Процесуалният представител оспорва претенциите на ищеца по основание и по размер и моли съда да ги остави без уважение. На първо място изразява становище, че конструкцията, уредена в чл.

153, ал. 1, вр. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, противоречала на Директива 2011/82/ЕС, поради което не следвало да бъде прилагана. Отделно от това било налице противоречие между ЗЕ и ЗЗП, като в случая следвало да намери приложение уредбата на ЗЗП, доколкото същият бил влязъл в сила по-късно. Договорът за продажба, включително на топлинна енергия, следвало да бъде сключен в писмена форма. На следващо място възразява, че издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК била нищожна. В тази връзка твърди, че претенцията на заявителя не била индивидуализирана в достатъчна степен, поради което заявлението следвало да бъде отхвърлено. От друга страна липсвал изричен съдебен акт – разпореждане, от който да е видно, че не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411, ал. 2 ГПК. В тази връзка твърди, че били налице основанията за нищожност при прилагането на чл. 36 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД. Общите условия не били нормативен акт, същите не били приети от другата страна по договора, а и противоречали на чл. 149б, ал. 3 ЗЕ. Възразява, че сумите били недължими и монополни, т.е. били завишени и не отговаряли на реалното потребление. В тази връзка твърди, че ищецът не бил представил писмен договор, сключен с ответника, от който да произтича облигационното отношение между тях.

Разпоредбата на § 190 ДР ЗЕ, на която се позовавал ищецът, влизала в противоречие както с българското, така и с европейското право. На следващо място не следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и издадената въз основа на тях Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. поради противоречието им с правото на Общността, а самите Общи условия – като неравноправни клаузи. Прави възражение, че сумите за услугата дялово разпределение 2 следвало да бъдат за сметка на доставчика съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ и чл. 186 ЗЗД, а не на клиента. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Не оспорва, че в имота се ползва топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, но възразява срещу претенцията за топлинна енергия за отопление, тъй като тази услуга не се ползвала в процесния имот. Ето защо моли съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатски хонорар, определен по чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Томов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. И. моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възражение в минимален размер.

В съдебно заседание ответникът Д. Б. П., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. С.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и направените в същия възражения и доказателствени искания. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявените искове. Изразява становище, че след като се извадел периодът, погасен по давност, и ако се приемело, че общият топломер бил изправно техническо средство, то оставал само периодът от 01.04.2019 г. до 22.10.2020 г. Претендира присъждане в своя полза на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Представя писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото договор изх. № 5115/1997 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, се установява, че на 24.10.1997 г.

Столична община, район „Надежда“ продала на ответника Д. Б. П. и А. Т. Т. следния общински жилищен имот, а именно: апартамент № 11, находящ се в гр. София, АДРЕС.

Видно от отбелязване в договора, същият имал силата на нотариален акт на основание чл.

18 от Закона за собствеността. С решение № 76 от 21.03.2002 г., постановено по гр. д. № 3992 по описа за 2001 г. на Софийски районен съд, 85 състав, бил прекратен бракът, сключен 3 на 18.12.1993 г. между Д. Б. П. и А. Т. Т., и било утвърдено постигнато между страните споразумение. Съгласно т. 6 от последното съпругата А. Т. декларирала, че семейното жилище, придобито по време на брака, представляващо апартамент № 11, находящ се в гр.

София, АДРЕС, било закупено изцяло с извънсемейни средства на бащата на съпруга – Б. П.

П., и А. Т. нямала никакъв принос по смисъла на чл. 19, ал. 1 СК, поради което описаният имот бил индивидуална собственост на ответника Д. П.. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответника.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложените по делото Договор от м. 09.2002 г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и етажната собственост, и протокол от 17.09.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокола от 17.09.2002 г., общото събрание на етажните собственици взело решение за сключване на договор с „Техем Сървисис” ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки (т. нар. услуга „топлинно счетоводство”). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици, за процесния апартамент с абонатен № 52489 било отбелязано, че в имота нямало монтирани радиатори, разпределители и термостатни вентили. Списъкът съдържа подпис за ответник.

Въз основа на взетото решение от Общото събрание, през м. 09.2002 г. бил подписан договор между етажната собственост в *********, в качеството на възложител, и „Техем Сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки. Обстоятелството, че през процесния период услугата дялово разпределение била извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД, е констатирано и от вещите лица, изготвили съдебно-техническата (т. 2 от заключението) и съдебно-счетоводната (задача № 2) експертизи.

С договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

Видно от представени по делото 3 броя индивидуални справки за отопление и топла 4 вода за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и 3 броя документи за главен отчет съответно от 02.05.2019 г., 01.06.2020 г. и 10.05.2021 г., в процесния имот през исковия период била начислявана топлинна енергия за отопление от една щранг-лира в банята на мощност поради невъзможност за монтиране на уред за дялово разпределение, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Посочените обстоятелства се потвърждават от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. Във формулярите за главен отчет има положен подпис за потребител.