Определение № 3168 от 17.12.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3168 гр. Бургас, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100501800 по описа за 2024 година Производството по делото е по чл. 413, ал.2 от ГПК и е образувано по повод частна жалба от „Банка ДСК“АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.“Московска“ № 19, представлявана от Славейко Славейков и Диана Митева чрез юрисконсулт Петя Василева Василева, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Св.СВ. Кирил и Методий“ № 12 против разпореждане № 11810 от 25.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 7275/2024 г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу длъжника Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б . , кв. Р., ул, „К. и М.“ № **, за вземанията от 52,36 лв. – мораторна неустойка и разходи при изискуем кредит от 120 лв., тъй като по отношение на тях искането противоречи на закона.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател който го счита за незаконосъобразно, неоснователно и преграждащо по-нататъшния път на защита правата и законните интереси на банката по съдебен ред. Посочва, че заповедният съд излага аргументи, че искането за присъждане на обезщетение за забава противоречи на императивна законова разпоредба- чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК. По отношение на претендираната сума от 120 лв., представляваща разходи при изискуем 1 кредит, съдът е приел, че подобна неустойка е в противоречие с ограничението на чл. 33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което е отхвърлил искането.Излага подробни съображения, като моли съда да отмени обжалвания акт. По отношение на сумата от 52.36 лв. посочва, че основание за начисляването й е разпоредбата на чл. 16.1 от ОУ на банката, неразделна част от подписания договор, както и обстоятелството, че същата не противоречи на закона. Досежно претенцията за 120 лв.-разход за изискуем кредит счита, че не представлява такса и не е свързана с управлението на кредита, поради което е дължима.

Препис от жалбата не е връчен на ответната страна по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на контрол и е допустима.

Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на жалбоподателя, представените доказателства, разпоредбите на закона намира за установено следното:

Пред БРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК срещу Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., кв. Р., ул, „К. и М.“ № **.

Със заповед № 3662/25.10.2024 г. по гр.д. № 7275/2024 г. БРС е разпоредил длъжникът Т. С. И. да заплати на частния жалбоподател сумата от 12966,30 лв. – главница дължима по договор за кредит за текущо потребление, сключен между страните на 15.02.2022 г., 864,16 лв.- договорна лихва за периода 20.11.2023 г.- 30.09.2024 г., 103,99 лв. мораторна лихва за периода 01.10.2024 г.- 21.102024 г., законната лихва върху главницата, начиная от 24.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 328.06 лв.направени по делото разноски, от които 278,67 лв. държавна такса и 49,39 лв.юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд е отхвърлил заявлението в частта относно двете суми, съответно 52.36 лв.- мораторна неустойка и разходи от 120 лв. при изискуем кредит, като е счел, че противоречат на чл. 33 от ЗПК и е отказал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК против длъжника.

2

Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно, което налага потвърждаването му.

Видно от представените по делото договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2022 г., по силата на който длъжницата е получила сумата от 15000 лв., като се е задължила да ги върне за 120 месеца от датата на усвояване на кредита. В договора е уговорен лихвен процент и съответен ГПР.

По отношение на първата претенция от 52.36 лв., същата е уговорена в Общи условия на „Банка ДСК“, раздел VІІ, чл. 16.1., съгласно който при забава на плащането на месечните вноски от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с догворения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. ОУ на банката са неразделна част от договора за кредит.

Така уговореното вземане от 52.36 лв., представлява неустойка за неизпълнение, като начинът по който се формира вземането противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК. При прибавяне към договорения лихвен процент на надбавка от 10 процента, се получава размер по-висок от законната лихва, което представлява нарушение на законова норма и води до недействителност на клаузата по чл. 16, т.1 от ОУ на банката, поради което, както правилно е приел районният съд, плащане не се дължи.

Що се отнася до претенцията от 120 лв., представляваща плащане за разходи по изискуем кредит, тя е обхваната от клаузата по чл. 18, изречение второ от ОУ на банката и на практика е задължителна между страните.

Същевременно, независимо от наименованието, същата по същество представлява такса, която е дължима без срещу заплащането й да се предоставя реална услуга за кредитополучателя. Нещо повече, определеният размер на таксата, е важим за всички кредитополучатели, които са преустановили редовното обслужване на кредита си, независимо от конкретните особености на всеки един от случаите. Друг аргумент за надължимост на сумата е обстоятелството, че по делото липсват доказателства за реално направени разходи при изискуем кредит. С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията касаеща сумата от 120 лв. е в противоречие с чл. 10а , ал.4 от ЗПК, съгласно който видът и размерът на действието, за което се събират такси или комисионни, следва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и в този смисъл е в 3 противоречие с чл.33 от ЗПК.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 11810 от 25.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 7275/2024 г. по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4