Решение № 1819 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110205144 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. И. Й. с ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 7744578 от 13.07.2023 г., издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл.

182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 07.07.2023г.

В жалбата се твърди, че по време на извършване на процесното нарушение автомобилът й е бил управляван от В.З., с когото Й. живеела във фактическо съпружеско съжителство. От момента на придобиването на автомобила от жалбоподателката на 05.05.2023 г., същият бил използван от З., включително и след раздялата им от 06.10.2024 г.

В жалбата се твърди, че на 12.03.2024 г. жалбоподателката е посетила ОПП-СДВР, за да подаде декларация, че тя не е управлявала собствения си лек автомобил, но декларацията не била приета, тъй като Й. не разполагала с копие на СУМПС на водача - В.З.. Твърди, че на показаните й в СДВР снимки било видно, че водач е лице от мъжки пол, а на една от тях се виждало, че заснетият водач бил З.. Излага твърдения, че на 27.02.2025 г., след като е издържала изпита за правоспособност, е посетила ОПП-СДВР и е подала документи за издаване на СУМПС, като преди това не е притежавала такова свидетелство и не е управлявала МПС. Моли съда да отмени атакувания ЕФ.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от адв. М. П., която моли за отмяна на електронния фиш. Намира, че от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката нито е управлявала, нито е могла да управлява МПС, доколкото представеното СУМПС е издадено едва през 2025 г.

Излага твърдения, че жалбоподателката е била поставена в обективна невъзможност да подаде декларация, че друго лице - В.З. е управлявало процесното МПС, тъй като не е разполагала с копие на неговото СУМПС.

Въззиваемата страна също е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. По делото са постъпили писмени бележки от името на активно легитимиралата се с пълномощно юрисконсулт П., в които той заявява становището си за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. По същество моли същото да 1 бъде потвърдено, претендира да бъде присъдено възнаграждение за оказаното от нея процесуално представителство и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На дата 07.07.2023г. в 09:11 часа в с. Волуяк, по бул. „Ломско шосе“ до номер 215 с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София се движел лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ТУАРЕГ“ с регистрационен номер СВ****ХВ, собственост на С. И. Й. с ЕГН **********. Автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се движи със 79 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3 км/ч във връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 76 км/ч. Нарушението било заснето от поставеното на същото място техническо средство AТCC Cordon M2 с № MD1193.

Видно от база данни КАТ, към датата и часа на нарушението собственик на процесния лек автомобил била именно жалбоподателката С. Й., обстоятелство, което не се оспорва. Към 07.07.2023г. тя не била правоспособен водач на МПС, а впоследствие на 25.03.2025г. й било издадено СУМПС.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, от одобрен тип средство за измерване от БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото.

Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на пътя, където е извършено нарушението, къде точно е извършено нарушението на посочения пътен участък, посоката на движение, датата и часът на нарушението.

От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 79 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч съобразно посоченото в протокола за проверка, като е без значение, че в ЕФ е посочено, че приспаднатият толеранс е бил от 3 %.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателката като собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. В случая жалбоподателката не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, което не е спорно между страните и се потвърждава от писмо от ОПП-СДВР, постъпило в СРС на 25.04.2025 г., нито по чл. 189, ал. 6 ЗДвП, и същата носи отговорност по силата на закона за извършеното с нейния автомобил нарушение в качеството си на собственик.

2

Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по административната преписка е съставен на 13.07.2023г. и е връчен на жалбоподателката на 27.02.2025г.

Ясно е посочено, че нарушението е извършено в населено място и се касае за общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч. В тази връзка е правилно словесното и цифрово описание на нарушението в атакувания електронен фиш, съответно правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е правилна.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в протокол.

Съгласно изречение второ на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случай, че такава декларация е подадена, първоначално издаденият електронен фиш се анулира, а на лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш за извършеното нарушение.

В настоящия случай в процесния електронен фиш изрично е било указано на жалбоподателката Й., че може да подаде декларация на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, но същата не го е сторила, поради което и с оглед посочената разпоредба, именно тя, като собственик на МПС се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. За реализиране на отговорността на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, е без значение обстоятелството, дали към датата на извършване на същото жалбоподателката е била правоспособен водач за съответната категория МПС, поради което доводите в тази насока са неоснователни.

Съдебният състав счита за неоснователни и оплакванията в жалбата, че жалбоподателката била изправена пред обективна невъзможност да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, тъй като не разполагала с копие на СУМПС на В.З. – лицето, за което твърди, че е управлявало автомобила й към момента на извършване на нарушението. Във връзка с тези възражения следва да се посочи, че с поставянето на изискването в декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП собственикът да посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и да представи копие от неговото СУМПС, законодателят цели предотвратяване на възможността да се злоупотребява с данните на соченото в декларацията лице. Фактът, че собственикът на автомобила разполага с копие от СУМПС, което е личен документ съгласно чл. 1, ал. 4, т. 2 от Закона за българските лични документи, на лицето, на което вменява нарушението обуславя извод, че той е проявил дължимата активност за 3 установяване на нарушителя, съответно за достоверност на декларираното обстоятелство. В случай, че собственикът не прояви такава активност, то именно той трябва да понесе наказанието за извършеното нарушение. По този начин се постига генералната превенция на закона и нарушението не остава ненаказано. Следва също така да се има предвид, че собственикът на автомобила има възможност, когато реши да предостави другиму ползването на автомобила, да изиска копие от свидетелството му за управление на МПС, за да не се стига дотам, че да носи отговорност за евентуално извършени с неговия автомобил нарушения на правилата за движение по пътищата. Собственикът има възможност и да откаже да предостави на друго лице автомобила за ползване, ако не получи насреща посочения документ. В този смисъл, дори да е предоставила процесния автомобил за ползване на друго лице, то като не е изискала копие на СУМПС на това лице, жалбоподателката сама е ограничила невъзможността си впоследствие да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ведно със копие на СУМПС на нарушителя. Обстоятелството дали друго лице е управлявало МПС към датата на нарушението не може да се установява в рамките на съдебното производство след като не е подадена нарочна декларация. В случая ЗДвП предвижда санкцията да бъде понесена от собственика на МПС.

Процесуалните срокове са по правило преклузивни. Такъв е и срокът по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В този смисъл с изтичането на преклузивния срок и непредставянето на декларация се е погасило правото на жалбоподателката, като адреса на ЕФ и собственик на МПС, да обори презумпцията по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, че нарушението е извършено от нея и да се освободи от административнонаказателна отговорност, като декларира или докаже, че друго лице е управлявало МПС на процесното място и в процесното време (в този смисъл Решение № 25350 от 29.11.2024 г. по адм. д. № 7772/2024 г. по описа на АССГ, XІІІ касационен състав и Решение № 7684 от 6.03.2025 г. по адм. д. № 10530/2024 г. по описа на АССГ, XІІ касационен състав). Такова твърдение е направени едва пред районния съд, след като жалбоподателката е загубила правото си да оспорва авторството на нарушението, съответно да доказва, че не тя, а друго лице е управлявало нейния автомобил към момента на извършване на нарушението.