Определение № 216 от 11.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Велико Търново, 11.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

КРАСЕН Г.

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Г. Д. Г. като разгледа докладваното от КРАСЕН Г. Въззивно частно наказателно дело № 20264000600165 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.43 ал.3 от ЗЕЕЗА вр. чл. 64 ал.8 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от исканото лице М. Г. М.ов, подадена чрез служебния му защитник адвокат Д. Н. С. от АК-Плевен, против Определение рег. № 369/05.06.2026год., постановено по ЧНД № 424/2026год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ЕЗА от 19.03.2026год. на съд в гр.Салерно, Италия, във връзка с изпълнение на влязло в сила Решение № 3521/20215 година и Разпореждане за привеждане на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в изпълнение по отношение на М. Г. М.ОВ, ЕГН **********.

С частната жалрба са наведени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на първоинстанционният съд.

Защитникът на исканото лице счита, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие с целите на ЗЕЕЗА и практиката на Европейския съд по правата на човека.

На първо място се излага довод, че в конкретният случай липсва реална опасност от укриване на исканото лице.

Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е направил бланкетен извод за наличие на реална опасност от укриване, мотивиран единствено от размера на наложеното в Република Италия наказание (7 години лишаване от свобода), а съгласно константната практика на ВКС на РБ и 1

ЕСПЧ, тежестта на наказанието и характерът на осъждането не могат да бъдат единствено и самоцелно основание за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.

Излага се, че опасността от укриване трябва да бъде реална, а не хипотетична или предполагаема. Твърди се, че по делото липсват каквито и да е доказателства исканото лице да е предприемал каквито и да било действия за укриване от правосъдието, за напускане на пределите на страната или за заличаване на следите си, а напротив - същият е с трайна уседналост в страната, има постоянен и известен на органите адрес в с. Божурица, общ.

Долна Митрополия, обл. Плевен, където е намерен и задържан без каквато и да е съпротива.

На следващо място се излага довод за прекомерно дълъг изтекъл период от време от деянието/осъждането.

Излагат се съображения, че окръжният съд неправилно е пренебрегнал факта, че ЕЗА е издадена на 19.03.2026 г. въз основа на влязло в сила Решение № 3521 от 2015 година на съд в гр. Салерно, Италия. Излага се, че от произнасянето на осъдителния акт до момента е изтекъл изключително продължителен период от време - повече от 11 години, като през този период исканото лице е водил изцяло правомерен начин на живот в България. Твърди се, че изтичането на такъв сериозен времеви отрязък обективно снижава до минимум всякаква предполагаема опасност от укриване или извършване на престъпление. Посочва се, че мярката за неотклонение в производството по ЗЕЕЗА има изцяло обезпечителен характер и съдът е длъжен да съобрази дали същата съответства на принципа на съразмерност (пропорционалност).

На следващо място се излага довод, че има възможност за постигане на целите на мярката за неотклонение чрез по-лека мярка.

Излагат се съображения, че целта на производството по ЗЕЕЗА осигуряване на лицето за провеждане на съдебното производство по същество, може напълно ефективно и в съответствие със закона да бъде постигната чрез определянето на по-лека мярка за неотклонение по чл. 64 от НПК, а именно „Домашен арест“ (с прилагане на средство за електронно наблюдение) на адреса на исканото лице в с. Божурица или „Подписка“.

Твърди се, че с оглед трайната уседналост на исканото лице, известния адрес и чистото му процесуално поведение на територията на РБ, една по-лека мярка изцяло би гарантирала явяването му пред Апелативния съд, без да се налага необоснованото му лишаване от свобода в условията на следствен арест.

Иска се въззивният съд да отмени определението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови ново, с което да измени мярката за неотклонение на М. Г. М.ов от „Задържане под стража“ в по-лека такава, а именно „Домашен арест“ на адреса му в с. Божурица или „Подписка“.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителя на Апелативна прокуратура-Велико Търново изразява мотивирано становище, че частната жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди определението на първоинстанционния съд.

2

Защитникът на исканото лице- адв.Д. Н. С., поддържа подадената частна жалба по изложените в нея съображения и моли въззивният съд да я уважи.

Исканото лице М. Г. М.ов не участва в заседанието във въззивната инстанция, като първата инстанция изрично е заявил, че не желае да участва лично при разглеждане на делото пред Великотърновския апелативен съд.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази наведените с частната жалба оплаквания и доводи, становищата и доводите на страните, изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на атакуваното първоинстанционно определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което притежава активна процесуална легитимация и е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

В производството по чл. 43 ал.3 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64 от НПК, първоинстанционният съд правилно е приел, че Европейската заповед за арест от 19.03.2026год., издадена от прокуратурата в гр.Салерно, Република Италия (в определението на ОС-Плевен неправилно е посочено, че ЕЗА е издадена от съд в гр.Салерно), въз основа на влязло в сила Решение № 3521/20215 година, постановено от съда в гр.Салерно, Република Италия и Разпореждане за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода по чл.656 ал.1 от Италианския наказателно-процесуален кодекс от 08.06.2017год., с която се иска задържането и предаването на българския гражданин М. Г. М.ов за изпълнение на наложено наказание седем години лишаване от свобода, отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 от ЗЕЕЗА. Европейската заповед за арест е изпратена с превод на български език, съгласно изискването на чл.

37 ал. 3 от ЗЕЕЗА. От превода на Европейската заповед за арест се установява, че същата е издадена от компетентен орган на издаващата държава в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл.37 ал.1 от ЗЕЕЗА.

Посочени са самоличността и гражданството на исканото лице; наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващият орган, както и това, че същата е издадена въз основа на влязло в сила Решение № 3521/20215 година, постановено от съда в гр.Салерно, Република Италия и Разпореждане за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода по чл.656 ал.1 от Италианския наказателно-процесуален кодекс от 08.06.2017год. Описани са характера и правната квалификация на престъпните деяния, за които исканото лице е осъдено с влязла в сила присъда от съд в гр.Салерно, Република Италия: чл.3 т.8 от Закон № 78/1958- улесняване или експлоатация на проституцията на други лица; чл.4 т.7 от Закон № 78/1958- престъплението и извършено във вреда на повече от едно лице и чл.600 bis от Наказателния кодекс на Република Италия- склоняване към проституция или поддържане на лице в състояние на проституция. Налице е пълно и подробно описание на обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест, включително време, място и степен на участие на исканото лице. Описаните деяния съставляват престъпления и по законодателството на Република България- по чл.159а от НК и чл.155 от НК.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че съществува реална 3 опасност исканото лице да се укрие с цел осуетяване изпълнението на наложеното му с влязла в сила присъда на съд в гр.Салерно Република Италия, наказание седем години лишаване от свобода. Тази реална опасност произтича от големия размер на наказанието лишаване от свобода, за изтърпяването на което се иска задържането и предаването на исканото лице с процесната ЕЗА, от данните по делото, че значителни периоди от време М. М.ов е пребивал в чужбина и доказателствата, че развива търговска дейност и притежава парични средства, които би могъл да използва, за да се укрие.

Основната цел на мярката по чл.43 от ЗЕЕЗА е да осигури участието на исканото лице в същинското производство по чл.44 от ЗЕЕЗА. Тази цел в случая може да бъде постигната единствено с мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Неоснователен е изложения в частната жалба довод и съображенията в подкрепа на същия, че в конкретният случай липсва реална опасност от укриване на исканото лице. Големият размер на наложеното с влязлата в сила присъда на италианския съд наказание- седем години лишаване от свобода, в съчетание с данните по делото, че значителни периоди от време М. М.ов е пребивал в чужбина и разполага с парични средства, които би могъл да използва, за да се укрие, са обстоятелства, които обуславят наличието на реална опасност исканото лице да се укрие. Този извод не противоречи на практиката на ЕСПЧ и на ВКС на Република България, тъй като се касае за наложено с влязла в сила присъда ефективно наказание лишаване от свобода в голям размер, а не за висок размер на наказание, предвидено за престъпление по неприключило наказателно производство.

Неоснователен е изложения в частната жалба довод и съображенията в подкрепа на същия, свързани прекомерно дълъг изтекъл период от време от деянието/осъждането. Това обстоятелство е иреленвантно, тъй като не влияе по никакъв начин на опасността исканото лице да се укрие, за да избегне изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода, наложено от съд в гр.Салерно, Република Италия.

Неоснователен е и изложения в частната жалба довод и съображенията в подкрепа на същия, че има възможност целите на мярката за неотклонение да се постигнат с по-лека мярка за неотклонение, а именно „Домашен арест“ или „Подписка“. Както бе посочено по-горе, в конкретният случай въззивният съд намира, че целта на мярката за неотклонение по чл.43 от ЗЕЕЗА, която е да се осигури участието на исканото лице в същинското производство по чл.44 от ЗЕЕЗА, може да бъде постигната единствено с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Наличието на уседналост и адрес на исканото лице в Република България не са обстоятелства, което да могат да променят изведените от настоящия състав изводи, относно наличието на реална опасност исканото лице да се укрие и невъзможността по отношение на него целите на мярката за неотклонение по чл.43 от ЗЕЕЗА да се постигнат с полека по вид мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.

Във въззивната инстанция защитникът на исканото лице е представил писмени доказателства, от които се установява, че М. М.ов развива търговска дейност, във връзка с която е внасял ДДС, притежава недвижим имот, има непълнолетно дете, има постоянен адрес в с.Божурица, няма повдигнати 4 обвинения по неприключили наказателни производство и е с добри характеристични данни. Тези обстоятелства не изключат реалната опасност от укриване на исканото лице и не могат да обусловят извод, че такава не съществува или че целите на мярката за неотклонение могат да се постигнат с по-лека по вид мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.

По изложените съображения определението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.43 ал. 3 от ЗЕЕЗА вр. чл. 64 ал.9 от НПК, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 369/05.06.2026год., постановено по ЧНД № 424/2026год. по описа на Окръжен съд-гр.Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.