Определение № 552 от 14.08.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Перник, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

Нина М. Коритарова

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно частно гражданско дело № 20251700500512 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

С определение от 16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 851 / 2024 г., Районен съд Радомир е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, подадена на 13.03.2025 г. от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, за изменение на решение № 45 / 21. 02. 2025 г., постановено по гр. д. № 851 / 2024 г.в частта за разноските /намаляване размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на двамата ответници поотделно в общ размер на 400 лв. за всеки един от тях в исковото производство/.

Срещу определението е постъпила частна жалба от ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, с която се иска определението да бъде отменено и вместо това молбата му да бъде уважена, като искането на ответниците за присъждане на сторените от тях разноски в исковото производство, съставляващи адвокатско възнаграждение да бъде уважено под предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Излагат се съображения, че съдът е неправилно присъдил в полза на всеки един от двамата ответници адвокатски хонорар, тъй като същите са били представлявани от един и същи адвокат по едно и също гражданско дело, който е извършвал едни и същи процесуални действия, следвал е една линия за защита по отношение на всеки един от двамата, като не бил извършвал действия надхвърлящи обичайния обем на правната помощ. Следвало да бъде присъден един и същи общ хонорар в полза на адвоката представлявал двамата ответници, а не два отделни хонорара, тъй като извършената правна работа била една и съща и се позовава на съдебна практика в този смисъл. Присъденият адвокатски хонорар бил прекомерен с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на Решения на СЕС в този смисъл. Следвало да бъде определен адвокатски хонорар под минималния предвиден размер в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ.

Разноските не следвало да бъдат средство за неоснователното обогатяване на една от 1 страните в процеса. Моли съдът да отмени постановеното определение по чл. 248 ГПК на РС-Радомир и да уважи молбата им като намали адвокатски хонорар присъден в полза на ответниците под предвидения в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ минимум.

Въззиваемите по частната жалба-Л. Д. М. и Н. С. Н. чрез адв. Н. Ц. от САК изразяват становище в законоустановения едноседмичен срок. Считат, че жалбата е неоснователна и излагат съображения в този смисъл. Молят въззивният съд да потвърди атакуваното определение като правилно и законосъобразно и претендират присъждане на разноски в настоящото производство. РС-Радомир с постановяване на решението по делото бил уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение на хонорара на процесуалния представител на ответниците и бил определил възнаграждение под минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2 от НМРАВ. Излага аргументи, че се дължат разноски и в настоящото производство по чл. 248 ГПК.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С Решение № 45 от 21.02.2025 по гр.д. № 851/2024 г. на РС – Радомир съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес:

***, че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ сумата от 56,50 лева (петдесети шест лева и петдесет стотинки) - главница по договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № *** сключен на ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата до пълния предявен размер от 2082,82 лева (две хиляди осемдесет и два лева и осемдесет и две стотинки), както и иска за сумата в размер на 635,05 лева (шестотин тридесет и пет лева и пет стотинки), представляваща законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до 04.04.2024 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. М., с ЕГН:**********, . ***, че дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ , в качеството й на наследник на С. Н. М. сумата от 56,50 лева (петдесети шест лева и петдесет стотинки) - главница по договор за потребителски кредит Договор за потребителски кредит № *** сключен на ***, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска главница за разликата до пълния предявен размер от 1041,41 лева ( хиляда четиридесет и един лев и четиридесет и една стотинки), както и иска за сумата в размер на 317,52 лева /триста и седемнадесет лева и петдесет и две стотинки /, представляваща законна лихва за периода от 06.01.2023 г. до 04.04.2024 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със 2 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 222,86 лева (двеста двадесет и два лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** , сключен на ***., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Л. Д. М., с ЕГН:**********, .

***, в качеството й на наследник на С. Н. М. да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 111,43 лева (сто и единадесет лева и четиридесет и три стотинки), представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.11.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** , сключен на ***., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ да заплати на Н. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 374,13 лева (триста седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото по компенсация.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. „В“ да заплати на Л. Д. М., с ЕГН:**********, . *** сумата в размер на 374,13 лева (триста седемдесет и четири лева и тринадесет стотинки), представляваща направени разноски по делото по компенсация.

Процесуалното представителство на всеки един от двамата ответници в рамките на заповедното производство е било осъществено от Н. Ц. от САК, който е подал от името на всеки един от двамата длъжници поотделно възражение по чл. 414 ГПК. Към всяко едно от двете възражения е представено и пълномощно с което всеки един от двамата длъжници упълномощава адв. Н. Ц. да ги представлява в заповедното производство и са приложени два броя договори за правна помощ, по силата на които всеки един от двамата длъжници е заплатил на адвокат Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., като изрично във всеки един от договорите за правна помощ е посочено, че адвокатския хонорар в размер на 150 лв. е бил платен. Тези адвокатски хонорари не са били присъдени с решението на РСРадомир в полза на ответниците, но не са били и претендирани от ответниците в хода на исковото производство, нито е бил представен списък с разноски по чл. 80 ГПК от страна на ответниците.

В хода на исковото производство всеки един от двамата ответници е депозирал отговор на исковата молба чрез адвокат Н. Ц., който е бил упълномощен от всеки един от двамата ответници да ги представлява и в исковото производство. Към всеки един от отговорите на исковата молба е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който изрично е записано, че всеки един от двамата ответници е заплатил на 3 адв. Н. Ц. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

В насроченото по делото първо съдебно заседание провело се на 23.01.2025 г. двамата ответници не са били представлявани от адв . Н. Ц..

С решение № 45 от 21.02.2025 по гр.д. № 851/2024 г. на РС – Радомир Радомирският районен съд частично е отхвърлил исковите претенции като неоснователни, като разноските в полза на страните са били присъдени съобразно уважената и отхвърлената част на предявените искове по компенсация. Било е уважено направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК от ищцовото дружество по отношение на адвокатския хонорар на адв. Н. Ц. в исковото производство за осъщественото процесуално представителство за всеки един от двамата ответници в исковото производство и му е бил присъден минимален размер от 400 лв. за осъщественото процесуално представителство за всеки един от двамата ответници съгласно предвидените минимални размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. отразени в чл. 7, ал. 2, т. 2 от същата.

Съдът се солидаризира с изложените аргументи на районния съд в тази връзка и счита, че същият е определил справедлив размер на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на двамата ответници в рамките на исковото производство.

В допълнение настоящият състав отбелязва, че макар да не е обвързан от разпоредбите на НМРАВ (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, на което се позовава дружеството частен жалбоподател), намира предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ размер на адвокатското възнаграждение по искове от 400 лв., за адекватен и справедлив, поради което и го прилага в случая.

Неоснователни са и доводите, позоваващи се на практиката на СЕС. В цитираното решение на СЕС е даден отговор на поставени преюдициални въпроси относно присъждането на адвокатско възнаграждение под размера, определен в Наредба №1, като в правомощие е на запитващата юрисдикция, тоест българският национален съд, да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането на националната уредба, действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнение на тези легитимни цели. Касае се обаче за случаи, когато самият адвокат и клиентът му, страна по делото, договарят размер на възнаграждението под минималния, определен в Наредбата, както и когато съдът присъжда такива разноски под този размер, което би могло да ограничи конкуренцията между лицата, предоставящи правни услуги. Настоящият случай не е такъв. В настоящия случай има реално заплатено възнаграждение за предоставени правни услуги, като съдът намалява този размер, който следва да се присъди в тежест на насрещната страна, до минималния размер, предвиден в Наредбата, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, като това намаляване до този размер в никакъв случай не може да съставлява пречка или помощ на конкуренцията на лицата, които предоставят правна помощ на територията на страната.

Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, дава възможност за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а не задължение за такова намаляване. С оглед извършените процесуални действия по конкретното дело в рамките на заповедното и на исковото производство, от страна на адвокат Ц. в качеството му на процесуален представител на всеки един от двамата ответници, съдът намира, че не следва да бъде 4 намален неговия размер на адвокатското възнаграждение. Извършените процесуални действия от адвокат Ц. в рамките на исковото производство са следните: изготвяне на отговор на исковата молба за всеки един от двамата ответници. Адвокатското възнаграждение е било действително платено от всеки един от двамата ответници в размер на 600 лв., като това обстоятелство е било отразено във всеки един от двата договора за правна помощ приложени към отговорите на исковата молба. В този смисъл съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2023 г. на ОСГТК на ВКС - „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка“. В настоящия случай вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за доказване на действително направеното плащане на адвокатското възнаграждение от страна на всеки един от двамата ответници и има характера на разписка. Заплатеното адвокатско възнаграждение се дължи на всеки един от двамата ответници на основание сключения от него договор за правна защита и съдействие с адвокат Ц., поради което не би могло да им бъде присъден общ адвокатски хонорар, както е поискал ищеца.