Определение № 127 от 16.01.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 127 гр. София , 15.01.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно гражданско дело № 20211000500017 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Ц. М. М. срещу определение № 261717 от 30.11.2020г. по т.д. 580/2020г. по описа на СГС, VI – 14 състав, с което е постановено прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК предвид недопустимост на предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Жалбоподателят излага обжалваният съдебен акт да е неправилен предвид постановяването му в нарушение на материалния, процесуалния закон и практиката на ВКС по приложението им, включително по представеното с жалбата определение № 331 от 15.10.2020г. по т.д.

1339/2020г., ТК, I ТО на ВКС. Поддържа с исковата молба ясно да е легитимирал интереса си от предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, което обосновава и допустимостта на последната претенция. Сочи да разполага с два изпълнителни титула срещу Е. А. К., което съобразно цитираното определение да легитимира интереса му от водене на иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ срещу дружеството, в което длъжникът му е съдружник, за установяване на несъществуващо вписано обстоятелство досежно притежаваните от длъжника му дялове, ако вписването отразява намаляване на имуществените права на длъжника. Излага доколкото той като кредитор и ЧСИ са трети лица, същите да са обвързани от вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства досежно притежаваните от длъжника му права, предвид на 1 което за него е налице интерес от установяване, че в регистъра са вписани несъществуващи обстоятелства досежно притежавани дялове от длъжника, а последното е абсолютна предпоставка за провеждане на иска по чл. 517 ГПК и удовлетворяването му от дяловете на длъжника му. По изложените доводи моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата, „Елон“ ООД, оспорва жалбата като неоснователна. Излага обжалваният съдебен акт да е правилен, постановен при спазване на закона и установената съдебна практика. Излага цитираната практика по жалбата на ищеца да е неотносима, доколкото касае хипотеза на прехвърляне на дружествени дялове, какъвто не е процесния случай. Сочи интересът на ищеца да не е накърнен от вписаните обстоятелства по записване на нови дялове, които се придобиват от И. Х., заплатени от него чрез парична вноска, доколкото имуществото на длъжникът му Е. К. не е намалено и липсва имуществено разместване, а ищецът може да се удовлетвори от притежаваните от К. дялове. Излага и интересът на ищеца да е удовлетворен от множеството наложени запори и възбрани върху друго имущество на длъжника му Е. К.. По изложените доводи моли жалбата да бъде оставена без уважение.

С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е извършил преценка досежно допустимостта на сезиралия го иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ и като е приел правният интерес от същия иск да е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му и такъв да не се обосновава от ищеца е постановил прекратяване на производството по делото на основание чл. 130 ГПК. Изложени са мотиви, че дори да се приеме, че ищецът е кредитор и иска да реализира вземанията си чрез изпълнение върху дружествения дял на длъжника си Е. К. в „Елон“ ООД интересът му да може да бъде защитен чрез установените в закона искове за обявяване на относителна недействителност на прехвърлянето – чл. 135 ЗЗД, чл. 646 ТЗ, чл. 647 ТЗ и т.н. или на иск за нищожност. Едва след провеждане на последните и при наличие на изпълнителен титул да може да насочи изпълнението си срещу притежаваните от длъжника му дружествени дялове. Изложени са мотиви и че изпълнението върху притежаваните от длъжника дружествени дялове 2 може да бъде реализирано независимо от вписванията в ТРРЮЛНЦ, доколкото вписването не създава права, а само е средство за тяхното доказване.

Обжалваното определение е неправилно.

При съобразяване и със задължителните указания по т. 3 от ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка по предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано обстоятелство.

Правният интерес като основна положителна предпоставка за допустимост на предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е винаги конкретен и следва и служебно да бъде проверяван от съда в хода на цялото съдебно производство. Правният интерес се преценява с оглед на правната защита, която ищецът би получил при уважаване на предявените от него искове, и как решението по последните ще се отрази на неговата правна сфера.

В този смисъл е и даденото с решение № 311 от 06.02.2019г. по т.д.

2742/2017г., ТК , II ТО на ВКС и решение № 234/23.12.2016 г. по т.д. № 54/2016 г. на I ТО на ВКС, разрешение, че по иска по чл. 29 ЗТРРЮЛН Ц, предявен от трето лице, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.

Видно от сезиралата съда искова молба ищецът е изложил да е кредитор на Е. А. К. като разполага и с издадени в негова полза два изпълнителни листа за сумите 37 000 евро и 175 140 лв., за което е представил доказателства по делото. Сочи длъжникът му да е бил едноличен собственик на капитала на ответника „Елон“ ООД, като от вписванията в търговския регистър е установимо да е вписана промяна по заявление А4 20150814164543 – записване на нови 50 дяла на стойност 100 лв. и приемане на нов съдружник И. Х., който поема новите дялове. Ищецът е изложил доводи взетото от едноличния собственик на капитала решение за приемане на нов съдружник и записване на нови дялове да е нищожно на три различни, заявени като 3 евентуални основания – противоречие на чл. 36 ЗА, пълна симулация, заобикаляне на чл. 36 ЗА. Изложени са доводи имуществото на „Елон“ ООД да е на значителна стойност – над 1 000 000 евро, а с взетото решение от едноличния собственик на капитала реално последният срещу стойност на новите дялове, платена от съдружника, от 5 000 лв. да се е лишил от половината от дяловете в дружеството, на които съответстват 50 % от имуществото на стойност 1 000 000 евро. Поддържал е интерес от установяване на несъществуване на вписаните обстоятелства по горното заявление с оглед нищожността на взетото от едноличния собственик на капитала решение, доколкото при насочено изпълнение към дела на последния ще има възможност да се удовлетвори от цялото имущество на „Елон“ ООД, а не само от ½ част от същото.

Настоящият състав на съда при дължима съобразно горецитираната практика преценка за наличието на конкретен интерес за ищеца от предявения иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ намира такъв да е обоснован със заявените факти и изложена с исковата молба фактическа обстановка.

Съобразно разрешението, дадено с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 178/24.04.2017г. по т.д. 1340/2015г. по описа на ВКС, ТК, I T O , решенията на едноличния собственик на капитала представляват по правната си същност едностранна правна сделка. На нищожността на правна сделка може да се позове всяко лице с доказан правен интерес, както и допустим е иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуване на вписани обстоятелства по приемане на нов член, когато искът се основава на твърдения за нищожност на решението на едноличния собственик на капитала.

В този смисъл са и постановените по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определение № 37 от 21.01.2019г. по ч.т.д. 3070/2018г. по описа на ВКС, ТК, I TO, и определение № 501/21.07.2014 г. по т.д. № 4716/13 г. на ВКС, ТК, II Т.О., с които е прието, че доколкото на нищожността, като изначален порок на конкретната сделка, която страна в спора твърди, че поражда определени права, може да се позове всяко лице, дори и инцидентно, щом има какъвто и да е, вкл. евентуален интерес от това, дори и този въпрос да се явява преюдициален, по него съдът е длъжен да се произнесе, независимо от 4 липсата на изрично предявен установителен иск, основан на чл. 26 от ЗЗД .

С решение № 87 от 02.08.2013 г. по т.д. № 68/2012 г. на ВКС, ТК, I Т.О., е изразено аналогично становище и за производството по исковете за пороци на вписването по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В същото е прието, че дори при нищожност на договор за прехвърляне на дружествени дялове, произнасянето по иска за нищожността се включва инцидентно в произнасянето по специалния иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за установяване несъществуването на вписаното обстоятелство, поради което самостоятелно произнасяне по иск по чл. 26 от ЗЗД с отделен диспозитив не е необходимо.

Цитираната практика на ВКС се споделя от настоящия състав на съда, предвид на което и приетото с обжалваното определение разрешение в обратен смисъл, че първо следва да бъдат проведени искове за нищожност на сделката, съдът намира за неправилно. Напълно неотносими към доводите на ищеца са цитираните от първоинстационния съд искове по чл. 135 ЗЗД и чл.

646 ТЗ, чл. 647 ТЗ, предвид на което и изводът на първоинстанционния съд, че интересът на ищеца може да бъде удовлетворен с предявяването на тези искове, е необоснован.

Съобразно даденото и с цитираното от жалбоподателя определение № 331 от 15.10.2020г. по ч.т.д. 1339/2020г. по описа на ВКС, ТК, I TO, разрешение, което изцяло се споделя от настоящия състав на съда, следва да бъде признат интерес на кредитор като трето лице да предяви иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписани обстоятелства досежно притежавани от неговия длъжник права в капитала на търговско дружество с оглед установената в чл. 517 ГПК правна възможност да насочи принудителното изпълнение върху дела на длъжника му в това търговско дружество.

С оглед принципа на публичност за реализацията на последното му право и предприемането на действия по принудително изпълнение от ЧСИ, който се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, кредиторът има интерес в ТРРЮЛНЦ да са вписани действителните права на неговия длъжник, за да може да реализира изпълнението по чл. 517 ГПК.

Собствениците на капитала на търговското дружество са установими от вписванията в TP - чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и тези обстоятелства са 5 публични - чл. 7 от ЗТРРЮЛНЦ.

Правна последица от уважаването на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е заличаването на вписаните обстоятелства, от което ще следва легитимацията на длъжника му като едноличен собственик на капитала на „Елон“ ООД, съгласно вписването, предхождащо заличените вписвания по приемане на нов съдружник. Последното следва, както от изричната разпоредба на чл. 8 и чл.

10 ЗТРРЮЛНЦ, така и от задължителното тълкуване по ТР 1/2002г. на ОСГК на ВКС.

Следва да бъде добавено и че доколкото редът за изпълнение върху права на длъжника върху дял от търговско дружество, уреден в чл. 517 ГПК, предвижда прекратяване на дружеството и изпълнение върху припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото на прекратеното дружество, за кредитора на длъжника не е без правно значение дали длъжникът му е едноличен собственик на капитала, респективно може да се удовлетвори от цялото имущество на дружеството, или на ½ част от дяловете, респективно може да се удовлетвори от половината от имуществото на „Елон“ ООД. В този смисъл и за ищеца като кредитор е налице правен интерес, преди да пристъпи към изпълнение върху притежаваните от длъжника му дялове в „Елон“ ООД, да установи, че е вписано несъществуващо обстоятелство по приемане на нов съдружник с предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, за да може след вписаното заличаване на основание чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ на оспорените като несъществуващи обстоятелства да се позове на вписаните преди заличеното обстоятелство данни, че длъжникът му е едноличен собственик на капитала на „Елон“ ЕООД и след проведен иск по чл. 517 ГПК да се удовлетвори от цялото имущество на последното дружество, а не само от ½ част от същото.