Решение № 4660 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4660 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100506169 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 14.4.2022 г. на ищеца М. И. Ц. срещу решение № 3002/05.4.2022 г., постановено по гражданско дело № 42407/2021 г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу С. Б. Н. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди /претърпяна загуба/, изразяваща се в заплатена на ответника на 10.05.2017 г. мораторна лихва върху сумата от 3300.00 лева за периода от 05.05.2016 г. до 10.05.2017 г.; за сумата от 198.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди /пропусната полза/, изразяваща се в 6% възнаграждение върху сумата от 3300.00 лева, дължима по сключен между ищеца и „Е.“ ООД договор, която ищецът би получил ако беше внесъл сумата от 3300.00 лева в срок до 06.05.2016 г. до 12:00 часа в банката по сметка на „Е.“ ООД, и сумата от 3800.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изживени 1 стрес, напрежение, страх, безпокойство, психическо и емоционално страдание, поява на дерматит и хипертония, настъпили в резултат от неизпълнението на ответника на сключения между страните на 01.05.2016г. договор за заем, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 600.00 лева – заплатени разноски за производството пред СРС.

Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд било неправилно. По делото били безспорни обстоятелствата относно наличие На договор за заем между страните, както и неточното изпълнение от страна на ответника. От доказателствата по делото категорично се установявали претърпените от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди, като необосновано първоинстанционният съд приел обратното. „И.2813“ ЕООД, което сключило договора с „Е.“ ООД, било представлявано от ищеца, а не от ответника, както неправилно приел СРС. Именно от съдържанието на този договор се установявало настъпването на имуществените вреди, както и от доказателствата за сключен с трето лице договор за заем. Съдът не взел предвид и представените медицински документи, от които се установявали търпените неимуществени вреди. Моли въззивния съд да отмени решението и да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по исковете оспорва същата, като моли въззивния съд да я остави без уважение и да потвърди решението на първоинстанционния. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се приеме, че същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по 2 правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като съдът не е допуснал нарушение на императивни материални норми.

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

На първо място следва да се изясни и обобщи твърдяната от страните и установена от доказателствата по делото фактическа обстановка, а именно, че: между трето за спора лице - „И.-2813“ ЕООД, чийто представител е ищецът М. И. Ц., и „Е.“ ООД е бил сключен договор за възлагане и извършване на букмейкърска дейност от 22.12.2015 г. /представен по делото/, по силата на който възложителят възлага, а букмейкърът се задължава да извършва за възложителя букмейкърска дейност в пункт, находящ се в гр.

София, ул. „******* № 2, срещу възнаграждение в размер на 6% от брутната сума на направените залози в пункта; на 01.05.2016 г. между ищеца М. И. Ц. и ответника С. Б. Н. бил сключен неформален договор за заем, по силата на който ищецът, в качеството си на заемодател, предоставил на ответника, в качеството му на заемополучател, сумата 3300.00 лева, която ответникът се задължил да върне в срок до 02.05.2016 г. /обявени за безспорни с определението по чл. 140 ГПК/; сумата от 3300 лева ищецът М. Ц. взел за послужване от парични средства, които били във владение на „И.-2813“ ЕООД; ответникът не изпълнил задължението за връщане на сумата в уговорения срок.

Съгласно чл. 82 ЗЗД обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Недобросъвестен е този длъжник, който знае фактите, обуславящи по-тежката му отговорност. За разлика от преките и предвидими вреди по чл. 82 ЗЗД, вредата на кредитора при неизпълнение на парично задължение е предположена от законодателя предвид на естеството на паричното задължение – чл. 81, ал. 2 ЗЗД, по 3 отношение на което не може да настъпи невъзможност за неизпълнение и се проявява само със забава на длъжника /така решение № 137/12.10.2015 г. по ТД № 2618/2014 г. на Върховен касационен съд, 1 ТО/. От изложеното следва, че единствената по презумпция предвидима вреда от неизпълнение на процесното парично задължение е в размер на мораторната лихва. За вреди над нея следва да са налице предпоставките на чл. 82 ЗЗД, каквито не се твърдят и установяват. Само поради това исковете са неоснователни.

Следва да се добави и че пропуснатата полза от 198 лева възнаграждение в размер на 6 % от сумата 3300 лева, което би било получено като възнаграждение за осъществена букмейкърска дейност, не се установява да е настъпила в патримониума на ищеца. Това е така, защото от представените от самия ищец доказателства се установява, че тази сума не се дължи на М. Ц., а на трето за спора лице „И.-2813“ ЕООД /физическото лице и дружеството са различни правни субекти/. Не ищецът, а това търговско дружество е страна по договора и само то би могло да пропусне реализиране на приход от възнаграждение по договора с „Е.“ ООД. Отделно, от самите твърдения в исковата молба и уточнителните молби не следва извод за наличие на основания за пропускане на тази полза. Щом сумата е внесена /без значение как букмейкърът я е осигурил/, то тогава има право и на възнаграждението върху нея.

И на последно място, дори и да се приеме, че задълженията за обезщетяване на имуществените вреди са възникнали, то те са погасени по давност каквото възражение ответникът е релевирал в срок. Съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на исковата молба на 20.2.2021 г/ - арг. о т чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.

Твърдените вреди са възникнали през май 2016 г. /пропуснатата полза/ и май 2017 г. /претърпяната загуба/, от които моменти започват да текат и 4 давностноте срокове. Същите са изтекли през 2019 г. и през месец юли 2020 г., като се отчита и спирането. Исковата молба е подадена след изтичането им. Ето защо, дори и исковете да бяха основателни, те биха били отхвърлени поради погасяването им по давност.

За доказване на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди ищецът е представил своевременно единствено писмени доказателства – амбулаторни листове от 2018 г. От тях се установява наличие на описаните в исковата молба заболявания към 2018 г. Само от факта на забавено изпълнение на парично задължение не се презюмира нито наличието на причинна връзка между това неизпълнение и заболяванията, нито, че вследствие на него ищецът е преживял стрес и др. негативни емоции. Тези обстоятелства подлежат на доказване, а в нормативно установените срокове /чл. 147 и чл. 266 ГПК/ такива не са ангажирани. Ето защо и при прилагане на последствията от разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 154 ГПК/ тези обстоятелства са недоказани. Поради това и претенцията на ищеца е неоснователна.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение. При този изход на спора, жалбоподателят няма право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3002/05.4.2022 г., постановено по 5 гражданско дело № 42407/2021 г. на Софийски районен съд, 34 състав.

ОСЪЖДА М. И. Ц., ЕГН ********** да заплати на С. Б. Н., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 350,00 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6