Определение № 303 от 25.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 303 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис Илиев

Членове:

Ерик Василев

Яна Вълдобрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Касационно гражданско дело № 20238002105366 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. М. Ц., подадена чрез адв. И. И., против решение № 160 от 04.08.2023г., постановено по въззивно гр.дело №279/2023г. на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 101 от 31.05.2023г. по гр.дело № 302/2023г. на РС-Севлиево и по този начин са отхвърлени, предявените от Ц. против „Еди Стобарт Лоджистикс България” ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ-за признаване за незаконно уволнение, извършено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ със Заповед №761/08.12.2022г. и за отмяната му; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в размер 6 600 лева.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответникът по касационната жалба - „Еди Стобарт Лоджистикс България” ЕООД, чрез пълномощника адв.С. В., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

1

Формулира правни въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Възможно ли е препращане от заповедта за прекратяване на ТПО по чл.328, ал.1, т.5 КТ към друг съпътстващ документ или това може да бъде направено единствено в самата заповед; 1а. Ако това е възможно трябва ли те да бъдат връчени едновременно на работника/служителя; 1б. Ако не трябва да бъдат връчени едновременно, към кой момент следва да бъде връчен съпътстващия документ; 2. Когато в доклада на първоинстанционния съд указанията и разпределението на доказателствената тежест драстично се разминават с постановеното в съдебното решение, както и в случаите, в които в докалада първоинстанционният съд е пропуснал да укаже необходимостта от доказване на правнорелевантните факти, какви процесуалноправни действия следва да предприеме въззивният съд; 2а. Следва ли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд и да постанови изготвянето на нов доклад или следва да изготви доклад и сам да установи правнорелевантните факти, след което да се произнесе по същество; 3. Необходимо ли е да се доказва причинно-следствената връзка между липсващите качества на работника, посочени като основание за уволнението му и задълженията, посочени в длъжностната характеристика.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:

Разгледани са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. От фактическа страна е прието, че ищцата е работила в ответното дружество в периода от 06.05.2022г. до 09.12.2022г. на длъжността „диспечер транспортни средства“, по силата на трудов договор №929/05.05.2022г. и допълнително споразумение към него от 01.08.2022г. Със Заповед № 761 от 08.12.2022г., на основание чл. 328, ал.1, т.5 КТ, е прекратено трудовото й правоотношение, считано от 09.12.2022г. с оглед липсата на качества, навици и умения, необходими за изпълнение на ангажиментите по трудовото правоотношение с работодателя, които качества са подробно описани в Известие за прекратяване на ТПО по следния начин: липса на самоорганизираност при изпълнение на ежедневните рутинни задължения; липса на мотивираност; липса на концентрация; липса на комуникативни умения и липса на екипност. Заповедта за уволнение и известието за прекратяване са връчени на Ц. на 08.12.2022г. при отказ, в присъствието на двама свидетели. На ищцата е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск и по чл.220, ал.1 КТ-за срока на неспазване на предизвестието.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 344 КТ са отхвърлени, въззивният съд е приел, че заповедта за уволнение и известието за прекратяване са надлежно връчени на работничката Ц., която е отказала да ги подпише и отказът й е удостоверен от двама свидетели, единият от които е разпитван в първоинстанционното производство. С оглед оплакванията във въззивната жалба съдът е посочил, че при ответника не е установено да съществува вътрешна система за атестиране на служителите, поради което липсата на атестация на ищцата не може да се вмени като нарушение във връзка с преценката на работодателя относно наличието или липсата на качества на 2 работника. Според съда, мотивирането на заповедта за уволнение по чл.328, ал. 1, т.5 КТ може да бъде направено и в друг документ, към който тя препраща и който е бил известен на работника или служителя към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; мотивирането може да стане било като всяко липсващо качество на работника или служителя бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. В случая, съдът е приел, че според т.3, т.5, т.6, т.7, т.8 от длъжностната характеристика, която е подписана от ищцата, тя е трябвало да полага грижи за качествената и безаварийна работа на водачите на МПС, стриктно да води отчетната документация по експлоатация на автомобилите, да издава пътни листове при излизане на работа на автомобилите, както и всички необходими документи, да следи за спазване правилата по техническа безопасност, противопожарна охрана и опазване на околната среда от водачите на МПС, да приема сигнали от водачите на МПС за забелязани нередности по автомобилите и взема мерки за тяхното своевременно отстраняване. В изготвеното известие за прекратяване на трудово правоотношение изрично са посочени качества, които ищцата не притежава и по какъв начин същите са повлияли на изпълнението на вменените й с длъжностната характеристика трудови задължения. Съдът е приел, че от съставените и представени по делото писмени доказателства и от безпротиворечивите показания на разпитаните свидетели пропуските в работата на ищцата са продължили през цялото време, в което същата е полагала труд при работодателя, т.е. липсата на качества за заеманата длъжност е трайна. Според съда ангажираните доказателства установяват, че допусканите от ищцата пропуски и грешки в работата са съществени и са довели до влошаване на отношения с партньори и налагане на финансови санкции на дружеството и водачите на МПС. По изложените съображения съдът е намерил уволнението за законосъобразно, а предявените искове-за неоснователни и ги е отхвърлил.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение.

Поставените от касатора първа група въпроси и последният трети въпрос, дори в едната си част да покриват общия селективен критерии по чл. 280, ал.1 ГПК, не отговарят на допълнителната предпоставка в сочената хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, поради което не е налице това основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика или осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото-когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосноваване от касационната жалбоподателка на посочените хипотези. По естеството си въпросите представляват оплакване срещу правилността на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 ГПК, поставени са във връзка с изложените в касационната жалба твърдения за неправилна оценка 3 на установените по делото факти, погрешен анализ на доказателствата, както и неправилно интерпретиране на свидетелските показания, довело до необосновани логически изводи на въззивния съд, което би било релевантно в производството по разглеждане на касационната жалба (чл. 290 ГПК) и по което касационният съд не може да се произнесе в производството по чл.288 ГПК (ТР №1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС).

Отделно от това по приложението на чл. 328, ал.1, т.5 КТ е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава, с която изводите на въззивния съд са в пълно съответствие. Според тази съдебна практика (напр. ТР № 4/01.02.2021г. по тълк. дело № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, решение № 202/19.06.2012г. по гр.д.№ 804/2011г., решение № 60258/18.08.2022г. по гр. д. № 3443/2020г., решение № 60259/ 18.08.2022г. по гр.д. № 4104/2020г.-всички на IV ГО на ВКС и мн. други) заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ трябва да бъде мотивирана, като за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В тежест на работодателя е при оспорване на уволнението да установи липсата на качества, чрез доказване на факти, имащи отношение към начина, по който работникът/служителят се справя с възложената му работадействията, бездействията му, получените резултати. Въззивният съд изцяло се е съобразил с тази практика при постановяване на обжалваното решение, като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която е стигнал до извода, че оспорваното уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразно. Съдът е съобразил цитираната съдебна практика на ВКС, както и решение № 81/08.05.2012г. по гр. д. № 1363/2010г. на ІV ГО, съгласно което мотивирането на заповедта за уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 ГПК може да бъде направено и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. На третия въпрос-следва ли да се доказва причинната връзка между липсващите качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа и изискванията на длъжностната характеристика, отговор е даден в решение № 165/06.07.2011г. по гр. д. № 1611/2009г. на IV ГО. В него е прието, че за изпълнението на определена работа може да съществуват нормативно установени изисквания към работника и да са установени негови задължения. Възможно е също работодателят да е връчил на работника длъжностна характеристика, в която е посочил по-подробно задълженията, както и качества, които работникът трябва да притежава. Наличието на нормативни изисквания и връчването на длъжностна характеристика улесняват доказването на съдържанието на трудовото правоотношение и на специфичните изисквания към работника, но липсата им не означава, че на работника не са му необходими никакви качества и той няма трудови задължения. Трудовите задължения на работника се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа, а естеството на възложената работа определя и качествата, необходими за изпълнението й. Отделните задължения на работника и качества, 4 необходими за изпълнението им може да бъдат доказани с всички доказателствени средства.