Решение № 275 от 11.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. С., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., II СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20252230201259 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 25-0804-006421 от 12.08.2025 година на Началник Сектор в ОД на МВР, РУ С. /упълномощен със Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 година,изменена и допълнена със заповед № 8121 з-1389/07.10.2024 година на Министъра на МВР/, с което на : Г. К. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата.

В жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител, адвокат И. Г. от АК - Я., се излагат съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли съда същото да бъде отменено.

Въззиваемият, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Д.П.К.Г. депозира писмено становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е подадено от правоимащо лице и разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното наказателно постановление на Г. К. И. му е наложено административно наказание, за това че на 11.04.2025 г. около 10:34 часа, в гр.С. на ул. „Баба Тонка“ - до № 14 управлява лек автомобил марка Мерцедес с немска регистрация номер HDHTQ14 (11-02), рама номер WDB2030061А520624, негова собственост като при проверката се установило, че МПС не е регистрирано по надлежния ред. Табелите, които били поставени на МПС били със срок на валидност, който е изтекъл м. ноември 2024г.

1

По случая е образувано ДП № 562/11.04.2025 година по описа на РУ - С., което е докладвано на РП-С..

На 30.07.2022 година в сектор Пътна полиция - С. било получено Постановление вх.

№ 2194 от 25.07.2020 година на РП- С. с което се прекратява наказателното производство, с мнение за преценка и евентуално налагане на административно наказание по ЗДвП. Предвид на това АНО наложил на И. административно наказание по чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП - „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че наказателно постановление е незаконосъобразно.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 11.04.2025 г. около 10:34 часа, в гр.С. на ул. „Баба Тонка“ - до № 14 управлява лек автомобил марка Мерцедес с немска регистрация - номер HDHTQ14 (11-02). Автомобила бил проверен от служители на полицията, които установили че същия се управлява от Г. К. И., като за това не се спори по делото. При проверка на документите на автомобила, полицейският служител, св. И. И. и колегата му се усъмнили във валидността на регистрационните табели и помолили И. да ги придружи до сектор „ПП“ при ОД МВР - С.. Според разпитаният в съдебно заседание свидетел И. И., там на място била извършена справка, която установила, че регистрационните табели били с изтекъл срок на валидност. По административната преписка не са представени доказателства за този изтекъл срок на валидност. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в тежест на административно-наказващия орган е да докаже безспорността на установеното административно нарушение а и оттам и вината на нарушителя. Видно от приложеното Постановление на РП - С., в хода на разследването била назначена и изготвена трасологична експертиза на регистрационните табели на МПС-то и СРМПС. Съгласно заключението на вещото лице свидетелството за регистрация на немски език Zulassungsbescheinigung Teil 1 - с бланков номер ZBI314314901 на процесния автомобил било истинско. Предоставените за изследване регистрационни табели с № HDHTQ14 11-02 също били истински. Била изискана информация от немските власти чрез Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР относно регистрационните табели с peг. № HDHTQ14 11-02. От получения отговор ставало ясно, че ИНТЕРПОЛ Висбаден са уведомили, че регистрационни табели HDHTQ14 11-02 били издадени на 13.11.2024 г. и били валидни за периода от м.ноември 2024 г. до м.февруари 2025 г. По досъдебното производство не са налични доказателства Република Германия да е уведомила жалбоподателя Г. И. за изтичане срока на валидност на посочените регистрационни табели.

В тази връзка прокурора е приел че липсва умисъла на дееца да извърши престъпление, като е посочено, че вината в наказателното производство се доказва, а не се презюмира. В мотивите на прокурора е прието че у дееца е липсвал интелектуалния момент на прекия умисъл, който включва съзнаване от страна на дееца на всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, а именно че регистрацията на автомобила е прекратена. Това не е установено и в хода на административно- наказателното производство. Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, едно деяние се обявява за административно нарушение, ако е виновно извършено при това умишлено или непредпазливо само в посочените от закона случаи.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с регистрационен номер, в нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че 2 съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква нарушителят да е действал умишлено, респективно да е управлявал съответното МПС със съзнанието, че същото е без регистрация, включително и служебно прекратена такава или, че пътното средство е регистрирано, но е без поставени регистрационни табели. В тази връзка релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 11.04.2025 гадина, жалбоподателя е управлявал лекия автомобил, описан в санкционния акт, знаейки, че регистрационните табели на същият са с изтекъл срок на валидност.

За съда това не е установено от АНО по безспорен начин, като в случая позоваването е само на Постановлението на РП - С., като не е извършено разследване от страна на наказващия орган и оттам формиране на вътрешното му убеждение за извършеното административно нарушение. За съда неузнаването на И. за срока на валидност на посочените регистрационни табели пречи на последния да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобил с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност /ако е такава действително е налице/ и да предвиди или да допусне настъпването на общественоопасните му последици. Отсъствието на умисъл, като част от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй деецът не е знаел, че регистрационните табели на автомобилът му са с изтекъл срок на валидност и поради това не е знаел и че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

При така установеното въззивната инстанция намира, че по делото АНО не е събрал необходимите доказателства за това, деянието да е осъществено от Г. К. И. виновно.

Наличието на постановление на Районна прокуратура - С. за прекратяване на наказателно производство и изпращането му на административнонаказващия орган не сочи за обратното.

Това е така, защото наказващият орган следва сам да изгради свободното си убеждение по фактите, съставомерността на деянието и приложимия закон, а не да се основава на констатациите, съдържащи се в постановлението на прокурора. Последното, за разлика от определенията, решенията и присъдата на съда, не се ползва със сила на присъденото нещо, още повече, че в конкретното постановление е посочено, че преписката се изпраща за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на нарушителя. Нещо повече там също е посочено изрично, че И. не е знаел, че регистрационните табели на автомобилът му са с изтекъл срок на валидност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1200.00 лв., което е заплатено изцяло и в брой, тъй като са представени договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, в който адв. Г. посочва, че сумата е платена в брой и има характер на разписка.

Така определеният размер обаче не съответства на минимално предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за Възнаграждения за адвокатска работа и на фактическата и правна сложност на делото, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде уважено. С процесното НП на жалбоподателя са били наложени две отделни наказания, едното от които е глоба в размер на 200 лева, а другото - лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. От гледна точка размера на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал.

2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за Възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата).

Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на 3 възнаграждението 500 лева, когато административното наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН, то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то именно е меродавно при определяне на минималния размер на възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед на това и при съобразяване на практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който се явява съответен на предоставения обем на защита.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0804-006421 от 12.08.2025 година на Началник Сектор в ОД на МВР, РУ С. /упълномощен със Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 година, изменена и допълнена със заповед № 8121 з-1389/07.10.2024 година на Министъра на МВР/, с което на : Г. К. И., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за допуснато нарушение по чл.140, ал.1, във връзка с чл.175, ал.3, предложение първо, от Закона за движението по пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С. да заплати в полза на Г. К. И., ЕГН ********** с адрес с. Т., обл. С., ул. „ Раковска“ № 2, разноски в размер на 500,00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град С..