Решение № 790 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно търговско дело № 20231001000879 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение от 30.06.2023 г. постановено по т.дело № 2654/2021 г. Софийска градски съд, ТО, VI – 12 състав е осъдил “Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ 15, ет. ***, представлявано от П. Р. П., в качеството си на управител,чрез адв. Г. К., с адрес: гр. ***, ул. „***“ 15, ет. *** да заплати на „Кондор ХС“ ЕООД, ЕИК 205526091, гр. Стара Загора, ул.”Граф Н. Игнатиев ”№ 33, вх. А, ет.5, ап.19 чрез: адв. Б. Ц., гр. ***, ул. „***“ 16, ет. *** по Консултантски договор от 16.12.2018 г., Анекс от 30.01.2019 г. и Споразумение от 30.01.2019 г. следните суми: 18 502,73 лева (с ДДС) на осн. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД за периода 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г., 99 120 лева, на осн. чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл. 82 от ЗЗД за неспазено шестмесечно предизвестие, ведно със законна лихва върху главниците от 06.12.2021 г., до окончателното им изплащане, к акто и направените по делото разноски в размер на 10 506,51 лева.

Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното производство “Булсатком“ ЕООД, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Въззивникът навежда доводи за необоснованост на извода за наличие на валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на консултантски договор сключен между страните на 16.12.2018 година и анекси споразумения към същия, с доводи че представените по делото писмени документи са подписани от лицето П. Г. - бивш представляващ дружеството, в момент който същият вече е бил заличен от търговския регистър и не е разполагал с представителна власт спрямо същото. В тази връзка инвокира 1 оплакване за постановяване на обжалваното решение при съществени нарушения на процесуалните правила – при неправилно разпределение на доказателствената тежест, което е резултат от погрешно възприемане на естеството на договора, анекса и споразумението като частни документи , които в частта относно датата на тяхното съставяне са свидетелстващи по своя характер. Поддържа, че предвид предприетото оспорване, тежестта за установяване истинността на трите документа и датата на тяхното сключване пада върху страната която се ползва от тях а именно ищеца. Навежда оплакване за постановяване на решението в разрез със съдебната практика, съгласно която в така очертаната хипотеза на оспорване доказателствената тежест за установяване истинността на документа пада върху лицето, което извлича от същия изгодни за себе си правни последици. Излага твърдения за допускане на гласни доказателства за установяване факта и съдържанието на сключения консултантски договор в нарушение на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбата на чл. 164 ал. 1. Т.3 и т. 5 от ГПК , както и за промяна на вещото лице по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза извън установените процесуални срокове и преклузии. Поддържа, че съдът изобщо не е обсъдил наведеното от него възражение за нищожност на клаузата на чл. 9 и от консултантския договор. Твърди, че в периода месец юли 2019 г. – месец октомври 2021 г. ищецът не е осъществявал никаква част от предмета на договора, което се установява и от разликите в основанието за издаване на представените по делото фактури, поради което същите не могат да обосноват извод за наличие на абонаментни плащания. Излъга че така представените фактури обективират множество отделни възлагания и приемане на посочените в същите услуги ежемесечно, но не в рамките на едно единствено договорно правоотношение, поради което предоставените услуги не могат да бъдат определени като такива по абонаментен договор. Излага, че съдът неправилно е кредитиран показанията на свидетеля П. Г., който в качеството си на бивш изпълнителен директор на дружеството и страна по множество съдебни производства със същото е заинтересован от изхода на спора. Сочи, че събраните оп делото гласни доказателства установявате, че в началото на всеки отделен месец на ищеца са поставяни отделни и конкретни задачи за изпълнение от лица, заемащи ръководи позиции в дружеството. Излага, че посоченото във фактурите основание за плащане не покрива предмета на консултантския договор , тъй като понятията „поддръжка , оказване на методическа помощ и консултации“ не могат да бъдат приравнени на понятието „поддържане на билинг система“, което се установява и от заключението на изслушаната съдебно компютърна експертиза. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда за дължимост на възнаграждението за месец октомври 2021 г., тъй като съставената за целта фактура № 34/ 01.11.2021 г. не приета и подписана от ответника, нито е осчетоводена по надлежния ред, тъй като същата е съставена след получаване на предизвестието за прекратяване на договор, респективно за целите на процеса. Инвокира оплакване за недоказаност на вида и размера на претърпените от ищеца вреди, с доводи, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база на пропусната печалба за периода, а не на базата на очаквания, но нереализиран доход. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.

2

Въззиваемият „Кондор - ХС“ ЕООД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият навежда доводи за постановяване на първоинстанционното решение в съответствие с всички събрани по делото доказателства, при правилно разпределена доказателствена тежест. Сочи, че ответникът не е провел насрещно доказване на твърденията си за антидатиране на документа, като тежестта за установяване на неговата неистинност, съобразно съдебната практика се носи от страната която оспорва документа, с доводи за неговото антидатирано подписване от бивш представляващ.

Поддържа, че датата на документа не е част от неговото съдържание, доколкото същата, съобразно цитираната от ответника съдебна практика не е част от договор, тъй като не е обвързваща относно постигнатото съгласие между страните. Твърди , че ответникът не е установил в процеса, че документът не е съставен на датата, посочена в него, нито невъзможност същият да бъде съставен на посочената дата, поради което предприетото от последния оспорване не е успешно проведено. Излага, че съдът правилно е установил наличието на връзка и корелация между предмета на консултантски договор и представените по делото фактури, за основанието за издаване на които ответникът не е навел правнорелевантни факти. Излъга, че заключението на съдебно - счетоводната експертиза е допуснато служебно от съда за установяване на релевантни за спора факти, поради което същото не съставлява процесуално нарушение. Сочи, че съдът е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, с оглед на което е формирал единственият обоснован извод за основателност на предявения иск. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, предявена от „Кондор - ХС“ ЕООД, ЕИК 205526091срещу “Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 за заплащане на сумата 18 502,73 лева (с ДДС) , представляваща незаплатено възнаграждение по Консултантски договор от 16.12.2018 г., анекс към същия от 30.01.2019 г. и споразумение от 30.01.2019 г., дължимо за периода 01.10.2021 г. – 28.10.2021 г., както и сумата 99 120 лева, представляваща незаплатено възнаграждение на основание чл. 9 от Консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекси към същия , дължимо за периода 28.10.2021 г. – 28.04.2022 г. , ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът е навел твърдение, че на 16.12.2018 г. между Х. Ц. С. и „Булсатком“ ЕАД е сключен консултантски договор, по силата на който физическото лице се е задължило да предоставя на дружеството консултации относно употребата на системата за събиране на данни и информация /билинг система/ срещу месечно възнаграждение което възложителят се е задължил да му заплаща. Посочено е, че по силата на анекс към договора подписан на 30.01.2019 г. , считано от 01.07.2019 г. е променен размера на месечното възнаграждение , а с допълнително споразумение от същата дата правата и задълженията на възложителя по договора са преминали върху ищцовото дружество което е било в процес 3 на учредяване. Навел е твърдение, , че в нарушение на клаузата на чл.9 от договора, с едностранно предизвестие от 28.10.2021 г. договорът е бил прекратен от възложителя, считано от деня, следващ датата на получаване на предизвестието. С оглед на горното ищецът е заявил претенции за заплащане на възнаграждението дължимо за периода 01.10.2019 г. – 28.10.2019 г., а също и за заплащане на възнаграждението , дължимо за шестмесечният период на предизвестието, през който същият не е изпълнявал задълженията си по договора, тъй като достъпът му до системата е бил незаконосъобразно отнет.

Правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд на втората претенция е за обезщетение с вреди - пропуснати ползи от неполучено възнаграждение в срока предизвестието , с правно основание чл. 79 ал.1 вр. Чл. 82 от ЗЗД/ . Настоящата инстанция намира, че доводите на ищеца за неспазване на срока на предизвестие за прекратяване на договора от страна на възложителя, за отстраняването му от достъп до системата , както и обвързването на размер на иска с възнаграждението по договора обосновават извод, че заявената претенция е такава за заплащане на възнаграждението, дължимо за шестмесечния период на предизвестието, поради което същата намира правното си основание в разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД.

От представените по делото 28 боря фактури се установява, че в периода месец юли 2019 г. – месец октомври 2021 г. страните са се намирали в трайни търговски взаимоотношения по повод поддържката на билиг системата на ответното дружество.

Спорен между страните обаче е източникът на облигационно правоотношение - дали същото възникнало въз основа на представения по делото консултантски договор от 16.12.2018 г. и анекси към същия, или фактурите обективират двадесет и осем отделни и самостоятелни неформални съглашения между страните за извършване ежемесечно на посочените в тях услуги . Спорните обстоятелства са въведени по силата на предприетото от ответното дружество оспорване на датата на съставяне на представените по делото писмени документи - договор от 16.12.2018 година и анекс и допълнително споразумение към същия от 30.01.2019 година, с твърдения че същите са подписани от лицето П. И. Г. антидатирано по време когато същият е загубил качеството си на представляващ „Булсатком“ ЕАД, поради което и горните съглашения не обвързват ответното дружество.

Представените по делото консултантски договор от 16.12.2018 г. , анекс и споразумение към договора, подписани на 30.01.2019 г. обективират волеизявленията на П.

И. Г. , в качеството му на изпълнителен директор на „Булсатком“ ЕАД София и Х. Ц. в С. за възлагане от страна на дружеството и поемате от страна на физическото лице на задължението за изпълнение на консултантски услуги относно употребата на собствената на ответното дружество система са събиране на средства и данни, методическа помощ по текущата работа и по проблеми, касаещи технологията на ползване на програмните продукти, внедрени в системата на „Булсатком“ ЕАД. В договора е посочено, че същият е подписан на 16.12.2018 г. в гр.Стара Загора, като личното полагане на подписите от страна на двамата договарящи не се оспорва . С анекс към договора, с посочена дата на подписване 30.01.2019 г. е променен размерът на възнаграждението на изпълнителя на 6 475 лева , а по 4 силата на споразумение, с посочена дата 30.01.2019 г. страните са се съгласили, че считано от 01.07.2019 г. година задълженията по договора ще се изпълняват от Кондор - ХС“ ЕООД Стара Загора, в процес на учредяване. Така представените писмени документи са оспорени от ответника единствено относно датата на полагане на подписа от страна на лицето П. Г., с доводи, че същият е положен след датата на заличаването му като представляващ ответното дружество. От справка по партидата на дружеството в търговския регистър се установява, че същото е осъществено на 13.02.2019 г. На 06.07.2021 г. в търговския регистър под № 20210706150846 е вписано заличаване на „Булсатком“ ЕАД, поради преобразуването му в еднолично дружество с ограничена отговорност със същото наименование. На същата дата под № 20210706150846 в търговския регистър е извършено вписване на дружеството на ответника „Булсатком“ ЕООД, ЕИК 206575401 което, предвид осъщественото преобразуване се явява универсален правоприемник на „Булсатком“ ЕАД.