Присъда № 26 от 18.02.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда рег. № 26/18.02.2025г. по НОХД № 1368/2024г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура Бургас срещу И. Г. Т. ЕГН: **********, *************** за това, че след като е бил осъден - с Решение на Районен съд - Бургас № ХШ-1153 от 22.07.2011 г., постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г., да издържа свой низходящ- дъщеря си - Д. И. Т., род. на *** г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 29 /двадесет и девет/ месечни вноски, всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на 4350 лв., за периода от месец октомври 2018 г. до месец февруари 2021 г., включително, платими в гр.Бургас, като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден за друго такова престъпление с присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен Съд Бургас, същата влязла в сила от 07.03.2013 г. - престъпление по чл.183, ал.4, вр. ал.1,вр. чл.28, ал.1 от НК.

Подсъдимият и неговият защитник адв. Л. направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.

371, т. 2 НПК.

С определение по чл. 248 НПК съдът прие, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалото лице и прие, че липсват пречки производството по делото да протече по реда на Глава 27 НПК.

По делото не участва частен обвинител.

Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт като наказанието предлага да се определи при прилагане разпоредбата на чл. 54 от НК, а именно „пробация“ включваща следните пробационни мерки на адреса, който е посочен по ДП – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“, в *** за срок от една година, като лицето се явява и подписва пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично и „Задължително периодични срещи с пробационен служител за срок от една година“.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Л. изтъква, че са налице множество смекчаващи вината обстоятелства и че е подходящо да се определи наказание „Пробация“ като е съгласен с предложените от прокурора пробационни мерки, които да му бъдат наложени както по вида, така и за срока на изпълнението им.

Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката и заявява, че няма какво да допълни.

В последната си дума подсъдимият заявява, че няма какво да каже.

От фактическа страна:

Подсъдимият И. Г. Т. – ЕГН ********** е роден на ***************.

Подсъдимият И. Г. Т., ЕГН: ********** и свидетелката Е.Я. имали сключен граждански брак, по време на който - на *** год., се родила дъщеря им — Д. И. Т.. С Решение на Районен съд - Бургас № ХIII-1153 от 22.07.2011 г., постановено по гр. дело № 1

8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г. подс. И.

Т. бил осъден да заплаща на детето си - Д. И. Т., род. на *** г., чрез неговата майка и законна представителка - св. Е.Я. от гр. Бургас, месечна издръжка в размер на 150 лева, считано от 22.07.2011 г. Подс. Т. следвало да заплаща дължимата издръжка до десето число на съответния месец в гр. Бургас.

С присъда № 48/19.02.2013 г. на Районен съд Бургас, влязла в сила 07.03.2013 г., на подс. И. Г. Т., ЕГН: **********, за извършено от него престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК, било наложено наказание пробация. Наложеното наказание било изтърпяно от 28.03.2013г. до 28.03.2014 година. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.05.2016г. било прекратено наказателното производство по ДП № 913/15г. по описа на 01 РУ ОД МВР Бургас, което било образувано срещу И. Г. Т. за това, че след като бил осъден с решение на Районен съд - Бургас № ХIII-1153 от 22.07.2011 г., постановено по гр. дело № 8950/2010 г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила, не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски като е прието, че св. Е.Я. получила дължимата издръжка за двете деца до месец март 2016г., включително. В хода на разследването не се установило по безспорен и категоричен начин И. Т. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 НК, поради което и наказателното производство било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. Видно от представените извлечения от банкова сметка на св. Е.Я.

*************** за месеците преди инкриминирания по настоящото период, плащанията за издръжка се извършвали на каса от К. Т. с посочване „издръжка от И. Т.“. На 27.10.2018г., съгласно удостоверение за сключен граждански брак, подсъдимият сключил граждански брак с В.Т., която съгласно извлечение от банкова сметка л. 87 ДП заплатила на каса сума с основание „издръжка 07.08.09м. 18г. И. Т.“. Подс. И. Г. Т. престирал по Решение на Районен съд - Бургас № XIII-1153 от 22.07.2011г, постановено по гр. дело № 8950/2010г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в законна сила на 22.07.2011 г., парична сума за издръжката на своята низходяща- дъщеря си - ненавършилата пълнолетие Д.-М. Т. дължимата издръжка до месец септември 2018 година по банкова сметка на св. Е.Я., което се установява от представените извлечения и показанията на свидетелите. След подадена жалба до РП Бургас, започнали да постъпват парични суми, но с посочване, че са за захранване на сметка или за обучение за м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври 2023 година, но парите не били изпращани от баща й И. Т., а от баба й. Св. К. Т. - майка на подсъдимия И. Т. знаела, че синът й имал финансови затруднения и заради това не давал пари за месечната издръжка на дъщеря си Д.-М. Т.. За да му помогне, св. К. Т. внасяла пари по банковата сметка на св. Е.Я., но никъде не било упоменато, че са за дължимата издръжка включена в периода на бездействието от негова страна начиная от м. октомври 2018 г. Случвало се и подсъдимия да дава на ръка парични суми на дъщеря си, но те не били предназначени за издръжката й.

Инкриминирания период, в който дължимата издръжка не била платена обхваща месец октомври 2018 г. до месец февруари 2021 г., включително, т.е. 29 /двадесет и девет/ месечни вноски , всяка на стойност 150 лв., равняващи се общо на парична сума в размер на 4 350 лв. като за този период подс. И. Т. бил в трудоспособна възраст, работел е в търговски дружества и не е имал пречки да реализира доходи от трудово или други правоотношение, но не изпълнил алиментното задължение към дъщеря си.

В хода на производството пред първа инстанция и до приключване на съкратено следствие подсъдимият представи операционна бележка от 17.02.2025г. за заплащане на сумата в размер на 4350 лева по сметка ***************, по която сметка извършвал плащания и в хода на ДП в полза на дъщеря си, с посочено основание издръжка дете от мес.

10/2018г. до мес. 02/2021г.

По доказателствата:

2

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия самопризнания, които се подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства и доказателствени средства:

От гласните доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, свидетелските показания на св. Д. И. Т. (л. 82 ДП); св. Е.Я. (л. 85 ДП); св. К. Т. (л. 89 ДП);

От писмените доказателства и доказателствени средства: Решение № XIII1153/22.07.2011г. по гр.д. № 8950/2010г. на РС Бургас в сила от 22.07.2011г. (л. 33-35, л. 109л. 112 ДП), Справка НАП за регистрирани трудови договори (л. 37-38 ДП), справка НАП за трудови договори и декларации за доходи по извънтрудови правоотношения (л.114-л.115 ДП); справка от Агенция по вписвания Имотен регистър (л. 117-130 ДП); справка сектор ПП ОД МВР (л.135 ДП); жалба (л.44 ДП); удостоверение за раждане (л. 51, л. 105 ДП); постановление за прекратяване на наказателно производство (л. 52-53 ДП); извлечения от сметка на Е.Я. с IBAN: *************** (л. 54-56 ДП); вносни бележки (л. 64 ДП); вноски бележки (л. 68-л. 71, л. 90-л.91, снимки на платежни нареждания л.99-л. 102 ДП); извлечение от сметка (л. 87 ДП), справка за съдимост; операционна бележка за плащане (л. 58 СФ); удостоверение за сключен граждански брак (л. 59 СФ).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът намира за нужно да посочи, че следва да се довери на св. Д. Т., че баща й рядко й е давал дребни парични суми, извън дължимата издръжка. Съдът се доверява на св. Д. Т. и за това, че св. К. Т. е подпомагала сина си при заплащане на разходи за нуждите на дъщеря му като в този смисъл са и показанията на св. Е.

Я. и Кр. Т., а и представените вносни бележки. Съдът констатира протИ.речие в показанията на св. Я. и св. Кр. Т. относно стойността на заплатени брекети и давани на ръка суми, извън дължимата издръжка, но следва да посочи, че се касае за обстоятелства, които са такива касаещи факти назад във времето и извън предмета на настоящото, както и че всички свидетелски показания са еднопосочни, че за плащанията не е посочено, че се касае за месечна издръжка на Д. Т.. Съдът, намира, че констатираните протИ.речия не се отразяват на изложените в обвинителният акт обстоятелства, които бяха изцяло признати от страна на подсъдимия и неговото самопризнание, се подкрепя от събраните по делото доказателства, поради което и съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая доказателствени материали в своята съвкупност установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която изцяло се признава от подсъдимия и същият даде съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и съдът прие за безспорно установена горната фактическа обстановка.

От правна страна:

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК предвижда, че който като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да се образувано изпълнително производство за събиране на вземанията. Ето защо не е и от значение обстоятелството дали е било образувано изпълнителното дело.

Непосредствен обект на престъплението по чл. 183 НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват 3 средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. За да е съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото издръжка лице.

Престъплението по чл.183 от НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време чрез трайно, непрекъснато, „продължаващо” бездействие, докато не настъпят обстоятелства за неговото прекратяване, зависещи или не от волята на дееца.