Определение № 22028 от 15.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22028 гр. София, 15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Частно гражданско дело № 20261100107726 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 257 от ГПК.

Образувано е по молба по чл. 255, ал. 1 от ГПК, подадена от З. Б., ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 15662/2026 г. на СРС, 31 състав, за определяне на срок за администриране на исковата молба, с твърдения, че до депозиране на напомнителна молба от 24.06.2026г. съдията – докладчик не е предприел нинакви действия и не е съобразил, че производството п оделот ое е бързо – по реда на глава 25 ГПК.

В срока по чл. 255, ал. 2 от ГПК районният съдия е представил писмено становище, в което подробно е описал всички извършени по делото процесуални действия на ищеца и съда от образуването му на 04.06.2026 г.

Молбата е неоснователна.

Производството по делото пред СРС е образувано по предявени от З. Б. и С.Ц.Ч. против В.К.Р.-А. в условията на евентуалност искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС.

С Разпореждане от 01.07.2026 г. на ищците районният съдия е указал на ищците, че производството по делото не попада сред изрично изброените хипотези по чл. 310 ГПК; констатирал е, че исковата молба е изцяло нередовна въпреки подадените 3 молби за произнасяне по делото, което затруднявало хода на делото, поради което са им били дадени съвсем подробни указания по чл. 129 ГПК с постановяване да им бъдат издадени съдебни удостоверения за изпълнение на указанията при поискване и след представяне на проект и внесена по сметка на СРС държавна такса; изискани са били данни за страни, предмет и етап, на който се намира гр.д. № 6995/2025 г. на СГС, окончателен доклад по делото, както и препис от евентуално постановен краен акт с отбелязване за влизането му в сила с оглед преценка по чл. 229 ГПК;

По заявление от 02.07.2026 г. за достъп до ел. дело, макар и не по образец съдът с оглед процесуална икономия се е произнесъл на 06.07.2026 г. с предоставяне на поискания достъп;

По жалба за бавност от 02.07.2026 г. с Разпореждане от 06.07.2026 г. на ищеца е указано да уточни изрично с молба дали поддържа молбата за бавност, доколкото съдът се е произнесъл с нарочно Разпореждане от 01.07.2026г. по всички молби на ищеца;

По молба от 06.07.2026 г. на ищеца с Разпореждане от 09.07.2026г. е указано, че съда се е произнесъл по всичките му искания, включително по искането за достъп от 02.07.2026г., както на хартиен носител, така и в ЕИСС своевременно;

С молба от 16.07.2026 г. ищците изрично заявяват, че отказват да изпълнят част от 1 указанията на съда.

С молба от 16.07.2026 г. ищците, макар и молбата за бавност да е била подадена само от ищеца З. Б., заявяват, че поддържат молбата, поради което и районният съдия е администрирал същата по реда на чл. 256, ал. 2 ГПК.

Предявените искове за защита и възстановяване на нарушено владение и държане по чл. 75 и чл. 76 от ЗС, които са предмет на делото пред СРС, не се разглеждат по реда на бързото производство по глава 35 от ГПК. В действащия Граждански процесуален кодекс приложното поле на бързото производство е изчерпателно изброено в чл. 310 от ГПК, като владелческите искове липсват в този списък (за разлика от отменения ГПК). Вместо това, ГПК предвижда самостоятелно особено исковo производство за владелчески искове (Глава тридесета, чл. 356 – чл. 358). Владелческите производства по своя замисъл целят незабавна, временна защита на статуквото срещу неправомерни и самоуправни действия, но същите не се разглеждат по реда на „бързото производство“ и по отношение на тях са неприложими разпоредбите на чл. 310-317 ГПК.

Следва да се посочи, че въпросът за правилността на извършеното от съда процесуално действие по оставяне на исковата молба без движение на посоченото основание, в случая е без значение при дължимата по чл. 255 от ГПК преценка за своевременното извършване на процесуалното действие по администриране на исковата молба. Съдът, разглеждащ молбата за бавност, няма право да изследва правилността на дадените указания за оставяне на исковата молба без движение.

Молбата по чл. 255 от ГПК има изключително тесен и специфичен предмет. Нейната единствена цел е да провери срочността и експедитивността на извършените от съда действия, а не тяхната законосъобразност или правилност. Контрол върху правилността на дадените указания може да бъде упражнен от по-горния съд едва на по-късен етап и само ако се стигне до най-неблагоприятния сценарий - Разпореждане за връщане на исковата молба и прекратяване на делото (чл. 129, ал. 3 ГПК), което разпореждане подлежи на инстанционен контрол. В производството по тази частна жалба въззивният съд съд вече в детайли ще изследва дали указанията на районния съдия са били правилни и законосъобразни и ако същите не са били такива, съдът ще отмени разпореждането и ще върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

П о изложените съображения съдът намира, ч е молбата за определяне на срок по чл.

255 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на З. Б., ЕГН ********** – ищец по гр.д. № 15662/2026 г. на СРС, 31 състав, за определяне на срок за администриране на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2